Р Е Ш Е Н И Е № 475 София, 09.12.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 22 ноември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Н. и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 1559 /2010 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 570 от 09.06.2011г. по касационна жалба на Г. Н. Г. е допуснато касационно обжалване на решение от 30.06.2010г. по гр.д.№ 448/2010г. на Окръжен съд-Монтана, с което е обезсилено решение от 04.06.2007г. по гр.д.№ 75/2007г. на Берковски РС. С последното е отхвърлен иска по чл.108 от ЗС, предявен от касатора против В. И. В. за ливада с площ 3,00 дка в м.“А.” в землището на [населено място] при граници шосе, П. К. и М.. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон, поради това, че не е уважен иска по чл. 108 от ЗС и за допуснати процесуални нарушения, защото съдът не е обсъдил доказателствата и не се е произнесъл по същество Ответникът по касация оспорва жалбата и излага доводи за неоснователност на иска. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Окръжен съд - Монтана, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима По делото е установено следното: С решение № 415В от 10.03.1993г. на ПК [населено място] е възстановено правото на собственост в съществуващи реални граници на наследници на Н. Г. С., за какъвто се легитимира и ищеца върху ливада от 3 дка в м. “А.” при съседи М. въз основа на декларация по чл. 12, ал.3 от ЗСПЗЗ и записване в емлячния регистър. В решението не са посочени останалите съседи. С влязло в сила решение на 27.04.2000г. по гр.д.№ 130/1999г. на РС-Берковица. е уважен иска, предявен от ищеца и по настоящото дело Г. Н. Г., като Р. Л. П. и А. Д. Г. са осъдени да му предадат владението върху нива от 3 дка в м. “А.” при граници шосе, П. К. и М.. Искът е отхвърлен по отношение на Ц. Й. Ю., Веселия Г. С. и Ц. Г. М. – наследници на Л. Й. К.. Отменен н.а. № 467, т.1/1994г. След влизане в сила на това решение, А. Д. продава с н.а. № 342,т.ІІ/ 28.11.2002г. на ответника по настоящото дело В. И. В. имот 024078 по плана на землището на В. с площ 4,469 дка. Прехвърлителката се е легитимирала с друг нот. акт - № 375/1996г. Въводът във владение е извършен по отношение на осъдените ответници на 10.06.2004г. По отношение на ответникът по настоящото дело не е извършен въвод, но съдебният изпълнител е констатирал, че В. претендира за същия имот на основание цитирания нот. акт от 2002г.. Между ищеца и ответника е сключен предварителен договор, искът за обявяване на окончателен на който е отхвърлен с решение по гр.д.№ 206/2004г.. Ответникът прави възражение за придобиване по давност на процесния имот, като добросъвестен владелец. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд.е приел, че ответникът, като частен правоприемник на А. Д., осъдена по иска по чл. 108 ЗС с влязло в сила решение е обвързан от силата на присъдено нещо на това решение, поради което предявеният против него иск по настоящото дело е недопустим. Това решение е постановено при второ въззивно разглеждане на делото,след като с решение по гр.д.№2061/2008г. на ВКС ІІІ гр.о. е отменено първото въззивно решение по спора, с което е било оставено в сила решението на РС. Дадени са указания да се изследва идентичността на имота по влялото в сила решение по иска по чл. 108 от ЗС и имота, описан в н.а. № 375/1996г. и н.а. № 342,т.ІІ/ 28.11.2002г. СТЕ с в.л. П. е дала два варианта за индивидуализация на имота по решение 415/10.03.1993г., като по единия вариант този имот се застъпва с имота, записан на ответника въз основа на нот. акт от 2002г. с площ 1129 кв.м., а по втория вариант – с 3,027 дка. По КВС, имот № 024078 е записан на Л. Й. К., против наследниците на когото искът по чл. 108 от ЗС е отхвърлен с влязлото в сила решение. По одобрената кадастрална карта имота е с идентификатор 12961.24.930, записан на името на ответника въз основа на нот. акт от 2002г. Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК е допустим ли е иск по чл. 108 от ЗС, предявен против правоприемник на лице, против което е уважен с влязло в сила решение иск по чл. 108 от ЗС, ако той се позовава на сделка, сключена с праводателя след влизане в сила на решението и евентуално на придобивна давност като добросъвестен владелец, считано от сделката. Настоящия състав споделя съдебната практика, установена с Р № 541/2010 от 19.01.2011г. по гр.д.№ 1364/2009г. ІІ гр., /Р № 871/22.02.2011г. по гр.д.№ 1285/2010г. І гр.о.и о. Р № 142/30.05.2011г. по гр.д.№ 1471/2010г. ІІ гр.о. С тях е прието, че влязлото в сила решение по иска по чл. 108 от ЗС е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за предявяване на нов иск между същите страни за същото искане и на същото основание. За да е основателен отвод за присъдено нещо следва да е налице обективен и субективен идентитет между спора, предмет на влязлото в сила решение и предявения по-късно иск. Под обективен идентитет се има предвид двете решения да са постановени по еднакво искане и на същото основание / ПП 2/1977г. т.9/, а под “същите страни”, съгласно задължителната практика, залегнала в ПП № 2/1977г. т.10 се има предвид и случая когато иска за защита на същото субективно право е предявен от процесуален субституент, или от прокурора, от необходим другар, от наследници и правоприемници в хода на процеса. Няма обективен и субективен идентитет, когато в исковата молба има позоваване на нови факти, настъпили след приключване на съдебното дирене, към който момент се преклудират всички в4ъзражения. С Р № 409 от 12.07.20004г по гр.д.№ 62/2004г. на ВКС І гр.о. е прието, че е допустим последващ иск, по който се прави правоизкючващо възражение въз основа на факти, настъпили след влизане в сила на решението. Настоящия състав споделя приетото и в това решение. Основанието на иска са фактите и обстоятелствата, от които се извежда претендираното право. Щом се сочи нов факт, или обстоятелство, то иска е предявен на ново основание и липсва обективен идентитет. Това се отнася и за случаите, когато ищецът се брани против правоизключващо възражение на ответник, който се позовава на факт, настъпил след приключване на съдебното дирене по предходното дело. С въззивното решение е прието, че иска е недопустим без да се съобрази, че имота, предмет на влязлото в сила решение на 27.04.2000г. по гр.д.№ 130/1999г. на РС-Берковица не е индивидуализиран по КВС и за него праводателката на ответника се е легитимирала с н.а. № н.а. № 467, т.1/1994г, който е отменен. Кадастралната карта за район, където се намира имота е одобрена със заповед № РД-18-74/2406.2008г. и в нея имота е записан на името на ответника. Според приетата СТЕ имота по влязлото в сила решение по чл. 108 от ЗС не може точно да се иднидидуализира така както е описан в решението на ПК, на което се позовава ищеца, защото има само една граница а не е посочен с номер по план. По единия вариант попада само частично в имота, записан на ответника. Макар в полза на ищеца да е възстановено правото на собственост с решението от 1993г., определянето на имота като обект на правото на собственост е станало с КВС, одобрена 2008г. /след влизане в сила на решението по иска по чл. 108 от ЗС. Видно от решение № 7-27/22.03.1999г., с което са индивидуализирани възстановените имоти на наследници на Н. Г. С., имот 024078 не е между възстановените на ищеца. Този имот е записан на името на наследници на Л. Й. К., а както вече се посочи, по отношение на тях иска по чл. 108 от ЗС с влязлото в сила решение е отхвърлен. Изложеното сочи на наличие на нови факти, настъпили след приключване на съдебното дирене по гр.д.№ 130/1999г. По настоящото дело ответникът се позовава на придобиване на имота по сделка от 2002г. от ответницата по иска по чл. 108 от ЗС А. Д., която се е легитимирала с н.а. № 375/1996г. и при условията на евентуалност за придобиване на имота като добросъвестен владелец. Правата, придобити от А. Д. с н.а. № 375/1996г. не са били предмет на приключилото гр.д..№ 130/1999г. на РС-Берковица. Ответникът не е бил страна по предходното дело и не е могъл да предяви правоизключващите си възражение, за което се позовава на факт, настъпил след влизане в сила на решението – придобиване на владението по сделка, за която ако се приеме, че не прехвърля вещни права, да се разгледа възражението за оригинерно придобиване.. Въпрос по същество е дали това възражение е основателно Предвид изложеното, поради липса на обективен, а и субективен идентитет между спора, разрешен с влязло в сила решение и спора, предмет на исковата молба по настоящото дело, решението, с което е прието, че предявеният иск е недопустим е неправилно и следва да се отмени, като се върне делото за произнасяне по същество. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от 30.06.2010г. по гр.д.№ 448/2010г. на Окръжен съд-Монтана ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: