Р Е Ш Е Н И Е
№ 145
С. 31.05.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на дванадесети април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1186 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПГ.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Мла-дена Л. В. от [населено място],чрез процесуалния се представител адвокат И. против въззивно решение от 27.04.2010г. по в.гр.д. №1518 по описа за 2009г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение от 12.08.2008г. по гр.д. №8719 по описа за 2008г. на Районен съд София, като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.225 ал.3 от КТ за сумата от 6 700лв.,представляваща обезщетение за периода от 27.04.2006г.до 25.02.2008г.,през който не е допусната на работа след като е била възстановена след незаконно уволнение,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 7.03.2008г.,както и за сумата от 44лв., представ ляваща дължима лихва за забава на основание чл.86 от ЗЗД за периода от 1.11.2006г.до завеждане на иска 29.02.2008г. Искането е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на въпроса по същество с уважаване на иска.Алтернативно се прави искане - при наличие на същест-вено процесуално нарушение-делото да се върне за ново разглеждане от друг състав.
С определение № 80 от 27.01.2011г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по поставения въпрос дали е достатъчно работникът или служителя да се е явил един път в предприятието и да е заявил готовност да започне работа и да му е отказано,за да се приеме,че е изпълнил задължението си по чл.345 от КТ, във връзка с чл.225 ал.3 от КТ или е необходимо за всеки отделен период, за който претендира обезщетение да се явява и да декларира готовност да започне работа.
В съдебно заседание касаторката се явява лично.Поддържа подадената жалба и желае тя да бъде уважена.Ответната страна не се явява и не се представлява.В представения отговор - оспорва основателността на подадената касационна жалба
Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното:
На въпроса,по който е допуснато касационно обжалване вече е даден отговор в постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 245 от 28.06.2010г.по гр.д.№1048/09г.,в което е прието, че еднократно отправеното изявление на работника обвързва работодателя да изпълни задължението си да допусне възстановения на работа работник до работното му място за изпълнение на съответните на заеманата длъжност трудови функции. Добросъвестността налага работодателят,до когото е достигнало волеизявлението на работника за намерението да заеме длъжността, на която е възстановен,да го допусне незабавно до изпълнението й или да стори това в разумен срок, съобразно спецификата на работа.Неизпълнението на това му задължение - дава основание на работника или служителя да претендира обезщетение по чл.225 ал.3 от КТ.
Въззивният съд е дал обратно на така изложеното разрешение на поставения въпрос.По делото не е било спорно,че с решение от 28.05.2003г.по гр.д.№5606/02г.е било признато за незаконно уволнението на ищцата и тя е била възстановена на заеманата длъжност”организатор на туристически услуги” в ГБТУ Р..Не е било спорно и че непосредствено след постановяване на решението – в срока по чл.345 от КТ тя се е явила в ответното дружество и е изразила готовност пред работодателя да започне работа,но това не е станало поради неоказано от работодателя съдействие. Съответно – тя е водела дела за присъждане на обезщетение поради незаконно недопускане до работа за периодите - от 4.08.2003г.до 26.04.2004г. /гр.д.№225/05г.на СГС/ и от 26.04.2004г.до 17.04.2006г./гр.д.№ 3631/07г.на СГС/,от които първият иск е бил уважен,а втория- отхвърлен. Не е било и спорно,че пред работодателя ищцата се е явила само веднъж /на 4.08.2003г.,когато е подала и писмено заявление/за да заяви готовността си да започне работа след като е била възстановена на заеманата длъжност.При тези факти – въззивният съд е приел предявения иск за неоснователен с мотива,че през периода,за които понастоящем се претендира обезщетение-27.04.2006г.до 25.02.2008г. – липсва отправено заявление до работодателя за заемане на длъжността.
С оглед дадения отговор на поставения въпрос,във връзка с който е допуснато касационно обжалване,настоящият съдебен състав намира постановеният въззивен акт за неправилен.За основателността на предявения иск с правно основание чл.225 ал.3 от КТ е достатъчно еднократно/в срока по чл.345 от КТ/ работника или служителя да се яви и да заяви желанието си да започне работа.Еднократното му явяване е достатъчно,за да се счете,че той е изпълнил своето задължение и да постави работодателя пред необходимостта да реши - дали да допусне до работа незаконно уволнения от него работник или като откаже- да извърши вредоносно правонарушение,което следва да обезщети. Неправилен е извода на въззивния съд,че работникът или служителят е необходимо за всеки период,за който претендира обезщетение по чл.225 ал.3 от КТ да се явява и да демонстрира желанието си за осъществяване на трудовата си функция.От момента,в който работникът или служителят се е явил в срока по чл.345 от КТ и не е бил допуснат от работодателя, последният неправомерно не изпълнява вменено му от закона задължение,с което причинява вреди/пропусната полза/ и следва да ги заплати.
С оглед на изложеното постановения въззивен акт следва да бъде отменен като неправилен,а въпросът разрешен по същество.В случая – размера на дължимото обезщетение,определен на базата на последно полученото брутно трудово възнаграждение/което съгласно справката на НОИ е 190.30лв./, е 4 186.60лв./22 месеца по 190.30лв./В останалата част до претендендирания размер от 6 700лв.искът е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
Претенцията с правно основание чл.86 от ЗЗД за присъждане на сумата от 44лв.,представляваща обезщетение за забава за периода от 1.11.2006г.до предявяване на иска на 29.02.2008г.-е неоснователна и следва да се отхвърли поради липса на отправена покана.
Искане за разноски няма,поради което съдът не присъжда такива.
С оглед на горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 27.04.2010г. по в.гр.д. №1518 по описа за 2009г.на Софийски градски съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] представлявано от изпълнителния директор П. да заплати на М. Л. В. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] вх.2 ет.1 сумата от 4 186.60лв/четири хиляди сто и осемдесет и шест лева и шейсет стотинки/, представляваща обезщетение за периода от 27.04.2006г.до 25.02.2008г.,през който не е допусната на работа след незаконно уволнение е била възстановена,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 7.03.2008г.до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска в останалата част до претендендирания размер от 6 700лв.,както и претенцията с правно основание чл.86 от ЗЗД за присъждане на сумата от 44лв.,представляваща обезщетение за забава за периода 1.11.2006г.- 29.02.2008г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.