3 РЕШЕНИЕ № 259 София, 25.07.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря ЦВЕТАНКА НАЙДЕНОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №915/2010 година. Производството е по чл.290 ГПК. С определение №305/24.02.2011 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №61/23.3.2010 г. по гр.д.№78/2010 г. по описа на Великотърновски окръжен съд, с което на основание чл.270, ал.3, предл.2 ГПК е обезсилено решение №785/20.11.2009 г. по гр. д. № 1045/2009 г. на Великотърновски районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от И. Г. Т. от [населено място] против М. И. П. от [населено място], [община], област Велико Т., иск с правно основание чл.55 ЗЗД за заплащане на сумата 5000 лева – продажна цена на нива от 23,998 дка в местността “К. с.”/имот № ******/ и от 1,4999 дка в местността “”, имот № ****** и иск с правно основание чл.86 ЗЗД за заплащане на законна лихва върху главниците от общо 10400 лева, в размер на 1000 лева, за времето от месец май 2007 г., до завеждане на делото, и същото е върнато в посочената част за ново разглеждане от друг състав на ВТРС по иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.19, ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумата 8000 лева, претендирана като парично обезщетение за неизпълнение на предварителен договор от 26.5.2006 г., ведно със законната лихва от месец май 2007 г. до завеждането на делото. В обжалваното въззивно решение на Великотърновски окръжен съд е прието, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо, тъй като със същото съдът е разгледал и се е произнесъл по непредявен иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, какъвто не е предявяван от ищеца. Изложени са изводи, че правната квалификация на иска се определя от съда въз основа на фактическите твърдения в исковата молба, преценявани във връзка с петитума. Въз основа на това е прието, че от обстоятелствената част на исковата молба, преценявана във връзка с петитума е налице претенция за неизпълнение на договорно задължение. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.т.2 и 3 ГПК по процесуалноправния въпрос: “След като първоинстанционният съд е приложил текстовете на чл.145, ал.2 и чл.146 ГПК и ищецът е имал възможност да възрази относно правната квалификация по предявения иск, процесуално допустимо ли е във въззивната инстанция, докладваната от първоинстанционния съд правна квалификация да се приеме за погрешна ?”. Твърди се, че не е налице съдебна практика, даваща отговор на този въпрос, поради което отговорът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Въпреки това се сочат и две решения – от 11.4.2003 г. по гр.д.№1599/2002 г. на САС и №139/07.5.2009 г. по гр.д.№6505/2007 г. на ВКС, І г.о. В посочените две решения е прието, че когато в решението си съдът е разгледал спорното материално право, определяйки погрешна квалификация, решението е постановено в нарушение на материалния закон. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира за следното: Решението е недопустимо като произнесено по непредявен иск, когато съдът е излязъл вън от спорния предмет, като е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца; когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран. Когато в решението си съдът разглежда спорното материално субективно право - претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска, определяйки погрешна правна квалификация, решението не е недопустимо, а е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. В процесния случай районният съд е определил правилно правната норма, регулираща спорното правоотношение, което рефлектира върху правилността на постановения съдебен акт. Касае за отпаднало основание по смисъла на чл.55, ал.1, предложение трето ЗЗД, следствие разваляне на сключения предварителен договор относно процесните земи. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да се произнесе по съществото на гражданскоправния спор. Водим от горните съображения и на основание чл.293, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение №61/23.3.2010 г. по гр.д.№78/2010 г. по описа на Великотърновски окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: