Р Е Ш Е Н И Е № 34 Гр.София, 09.04.2020г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ШИШКОВА НАДЕЖДА ТРИФОНОВА при секретар ИЛ.РАНГЕЛОВА и в присъствието на прокурора СТ.АТАНАСОВА изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 1211/2019 година. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия В. Л. К., подадена чрез защитника му адв. П. П. срещу въззивно решение № 211 от 31.10.2019г., постановено по ВНОХД № 276/2019г. по описа на Апелативен съд гр. Велико Търново. Релевира се касационното основание по чл.348, ал.1,т.3 НПК, като се излагат оплаквания по отношение справедливостта на наложеното наказание „глоба“. Акцентира се на факта, че размерът на глобата не съответства на финансовото състояние на подсъдимия, който е безработен, семеен и с малко дете. Иска се изменение на въззивното решение и намаляване размера на наказанието „глоба“. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд подс.К. и защитникът му не се явяват. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становището, че жалбата е неоснователна. Счита определеното наказание за справедливо. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на представителя на ВКП от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда № 22 от 07.08.2019г., постановена по НОХД № 440/2019г., Окръжен съд гр. Русе е признал подсъдимия В. Л. К. за виновен в извършване на престъпление по чл.354а, ал.1,пр.3 , 4 и 5, вр. чл.26 НК, като във връзка с чл.58а НК му е определил наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години и „глоба“ 6000лв. Със същата присъда подс.К. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.339, ал.1 пр.1 и 2 НК като във връзка с чл.58а НК му е определено наказание 2 години „лишаване от свобода“ . На основание чл.23 НК е определено едно общо наказание измежду двете - 2 години „лишаване от свобода“, което да се изтърпи при първоначален „общ“ режим. Присъединено е към него и наказанието „глоба“ от 6000лв. Приспаднато е времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и „Домашен арест“ и съдът се е произнесъл по въпроса за веществените доказателства и разноските. С решение № 211 от 31.10.2019г., постановено по ВНОХД № 276/2019г. по описа на Великотърновския апелативен съд, присъдата на окръжния съд е била изменена в частта за наказанието, наложено на подсъдимия. Намален е размерът на наказанието „глоба“ за престъплението по чл.354а НК от 6000лв. на 5000лв. В този смисъл е изменено и общото наказание по чл.23 НК. Касационната жалба на подсъдимия К. е неоснователна. Не могат да се споделят оплакванията за явна несправедливост на наложеното наказание „глоба“. Настоящото производство е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371,т.2 НПК. След като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обвинителния акт, и се е съгласил да не се събират доказателства за тях, съдът го е признал за виновен и му е определил наказания и двете деяния - по чл.354а НК и по чл. 339 НК при условията на чл.58а, ал.1 НК. Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 5 от НПК, наложеното на един подсъдим наказание е явно несправедливо, когато то очевидно не съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК. В настоящия случай такова несъответствие по отношение на наложеното наказание „глоба“ - обстоятелство, което дава основание за намеса на касационната инстанция, не е налице, защото при определянето му са спазени необходимите законови правила и същото не съдържа характеристиките на явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. В рамките на своите правомощия при проведената процедура по гл.27 въззивната инстанция е направила проверка на присъдата, като се е спряла подробно на предпоставките, касаещи индивидуализирането на наказанието на подсъдимия. Въпросът за размера на кумулативно предвиденото наказание „глоба“ за престъплението по чл.354а, ал.1 НК е бил на вниманието и на двете предходни инстанции. Въззивният съд е изложил достатъчно ясни и правно издържани мотиви именно в тази насока, като е отчел семейното положение на подсъдимия, факта, че има малко дете, че не разполага с трайни трудови доходи и няма данни за парични влогове. Съобразявайки посочените обстоятелства, и в съответствие с нормата на чл.47 НК, апелативният съд е редуцирал наказанието „глоба“, което следва да се наложи на подс. К. в рамките на минимума. Законосъобразно е прието от контролираната инстанция, че смекчаващите вината обстоятелства имат превес, но не могат да се окачествят като многобройни или изключителни. А единствено в хипотезата на чл.55, ал.3 НК се обсъжда въпросът за преценката, която съдът може да направи да наложи или не кумулативно предвиденото по-леко наказание, редом с „лишаване от свобода“. Касационната инстанция намира за необходимо да отбележи, че предходните съдилища са допуснали нарушение при коректното интерпретиране на въпросите относно приложението на чл.26 НК, което обаче не се отразява на окончателната правна квалификация на деянието по чл.354а НК. Пропускът се състои в следното: Подс.К. е предаден на съд и в последствие е признат за виновен и е осъден за деяние по чл.354а, ал.1, пр.3,4,5, вр. чл.26 НК - че за периода от 17.09.2018 год. до 11.12.2018 год. в [населено място], в условията на продължавано престъпление – на пет пъти, без надлежно разрешително по Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, придобил и държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества - марихуана - общо 461,52гр., с различен процент на активнодействащ компонент тетрахидроканабинол, на стойност 2769,09лв. и метамфетамин 1,73гр. на стойност 43,25 лв. (подробно описани в присъдата), от които чрез продажба на 16.10.2018 год. разпространил на Б. М. Б. високорискови наркотични вещества: марихуана 0,1225 грама с активен компонент тетрахидроканабинол – 13 % (тегловни) на стойност 0,73 лева. В мотивите към решението си въззивната инстанция е споделила напълно аргументите на първия съд, че изводите за наличие на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 НК се извеждат от факта, че наркотичните вещества били открити в дома на подсъдимия на четири места, респективно това са четири отделни деяния, обуславящи държане на високорискови наркотични вещества, към които се прибавя и пето - „разпространението“ на високорисково наркотично вещество, осъществено на 16.10.2018г. Този подход на съдените инстанции при квалифициране на настоящото деяние не може да се сподели. Държането, като форма на изпълнително деяние на престъплението по чл.354а, ал.1, пр.4 НК, се изразява с осъществяването на фактически власт на лицето върху предмета на престъплението, като това може да бъде сторено и чрез поставяне на наркотика на различни места. Разпределянето на общото количество високорисково наркотично вещество на отделни части - в случая четири, не дава основание да се приеме, че са осъществени четири отделни деяние, които да се обединят в рамките на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 НК. Разпоредбата на чл.26 НК изисква квалифицирането на продължавано престъпление да се осъществи при наличието на две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, те да са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. В настоящия казус не се очертава подобна специфика при държането на инкриминираните количества марихуана и метамфетамин. Въпреки наличието на този пропуск настоящата инстанция намира, че то не променя основния текст на закона, по който се търси наказателната отговорност на подсъдимия, а именно по чл.354а, ал.1, вр. чл.26 НК. Всъщност се касае за две деяния, включени в рамките на продължаваното престъпление по чл.26 НК- държане на високорискови наркотични вещества - марихуана 461,52гр. на стойност 2769,09лв. и метамфетамин 1,73гр. на стойност 43,25 лв. и разпространение на 0,1225 грама марихуана. Посочената корекция не рефлектира и върху предпоставките, имащи отношение към индивидуализиране на наказателната отговорност на подсъдимия. Редуцирането на деянията, които се включват в продължаваното престъпление по чл.26 НК, не обуславя извод за изключителност на смекчаващо отговорността обстоятелство, нито може да се третира редом с останалите такива като многобройни. При определяне на наказанието, съобразно разпоредбата на чл.58а НК, не би могло в рамките на закона да се постигне по-голямо намаляване размера на наложеното наказание „глоба“. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице соченото в жалбата на подсъдимия касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК и въззивното решение следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно. Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 211 от 31.10.2019г., постановено по ВНОХД № 276/2019г. по описа на Апелативен съд гр. Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.