4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 745 С., 25.11.2014 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева ч. т. дело № 3121/ 2014 год. Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Д. О. П. - от [населено място] срещу Определение №557 от 19.08.2014 г. по ч.гр.д. № 539/ 2014 г. на Добрички окръжен съд, с което е потвърдено Определение № 368 от 24.06.2014 г. по гр.д.№300/ 2014 г. на Каварненски районен съд, с което е прекратено производството по делото по иска по чл. 108 ЗС срещу Нурбек В. Даирбеков - гражданин на Република К., с неизвестен адрес в Република България, за приемане за установено, че ищецът е собственик на 25 000 бр. обикновени поименни акции от капитала на [фирма] - [населено място] и за осъждане на ответника да му предаде владението им, с оплакване за неправилност. Жалбоподателят поддържа, че изводите на въззивния съд са неправилни, тъй като акцията, съгласно чл. 175 ал. 1 ТЗ е ценна книга, но въпросът е: дали като ценна книга е и движима вещ, като съдебната практика приема, че безналичните акции не могат за се придобиват по реда на чл. 78 ЗС, тъй като върху тях не може да се упражнява фактическа власт, но не по този начин стои въпросът с поименните акции, които имат материален носител и като такива могат да се възприемат и като движими вещи. Поддържа, че акциите са не само ценни книги, но и движими вещи, в който смисъл сочи Опр.№94/09.03.2011 г. по ч.гр.д.№ 24/2011 г. на ВКС, І г.о. Жалбоподателят счита, че съдът не е съобразил, че искът по чл. 108 ЗС съдържа установяване, че ищецът е собственик на вещта, както и осъждане на ответника да му предаде вещта и ако исковата молба е била нередовна, съдът е следвало да укаже на ищеца изправянето й. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по въпроса: допустимо ли е по отношение на поименни акции да се води иск по чл. 108 ЗС и предвид веществения си характер, могат ли тези акции да бъдат предмет на защита с този иск, жалбоподателят поддържа основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено определение, с което е прекратено производството по делото, намира, че частната касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна. За да потвърди определението, с което е прекратено производството по делото по иск за приемане за установено, че ищецът е собственик на 25 000 бр. обикновени поименни акции от капитала на [фирма] - [населено място] и за осъждане на ответника да му предаде владението върху тях, въззивният съд е приел, че тези акции имат веществена субстанция, но тя не е тяхната основна характеристика, а това, че материализират права в съответно акционерно дружество, затова не могат да се квалифицират като движими вещи и годен обект на защита с иск по чл. 108 ЗС. Съдът е посочил, че установяването, че ищецът притежава съответен брой поименни акции в АД, означава установяване, че има права в дружеството, правата, които дават акциите, са посочени в чл. 181 ТЗ и при накърняване, всяко от тях може да е обект на защита, която трябва да е адекватна на засегнатото право и която е различна от вещната защита, иначе установяване, че ищецът има права в АД, е недопустимо, а и в случая искът е за защита собствеността върху акциите, а не за установяване правата на ищеца, като акционер и не е налице нередовност на исковата молба. С оглед приетото в решението, следва да се приеме, че по въпроса: допустим ли е за поименни акции иск по чл. 108 ЗС, е налице основание за допускане на касационно обжалване - въпросът е обуславящ за изхода на делото - осъществена е общата предпоставка на чл. 280 ал. 1 ГПК, както и допълнителното изискване за поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК - липса на съдебна практика. По изведения въпрос, настоящият състав на ВКС, Търговска колегия приема следното: Акцията, съгласно чл. 175 ал. 1 ТЗ, е ценна книга, която удостоверява, че притежателят й участва с посочената в нея номинална стойност в капитала на акционерното дружество. Поименната налична акция се издава в полза на определено лице и съгласно чл. 183 ал. 3 ТЗ на лицевата й страна се вписва името на първия собственик, а следващите - на гърба; собственик на поименна акция е лицето, чието име е изписано върху нея. Императивно са изброени в чл. 183 ал. 1 ТЗ реквизитите на акцията, като документ - ценна книга - в който документ се съдържа правото на членство в акционерното дружество. Като ценна книга, поименната акция е вещ и може да бъде обект на правото на собственост - това са правата върху книгата, които могат да бъдат упражнени с упражняването на фактическа власт върху нея. Правата по акцията са неразривно свързани с нейния собственик, който е вписан в книгата на поименните акционери. Дори поименната акция да не се намира във физическата власт на титуляра си поради това, че е изгубена или открадната и не е обезсилена по реда на чл. 456 - 464 ГПК, по отношение на АД титулярът се счита за пълноправен негов член - титулярът ще се намира в членствено правоотношение независимо, че не е в състояние да упражни своите права поради това, че не упражнява фактическа власт върху акцията си. Собствеността върху акцията се прехвърля с джиро, съгласно чл. 185 ал. 2 ТЗ, в резултат на проявлението на което за приобретателя възниква членство в АД. Приобретателят става собственик в момента на прехвърлянето, но той няма да може да упражни правата си на акционер спрямо дружеството, до вписване на прехвърлянето в книгата на акционерите, което вписване не е елемент от фактическия състав на джирото, а е действие, което има отношение към транслативния му ефект. Установеното в чл. 185 ал. 2 ТЗ задължение за вписване цели яснота по отношение на акционерите и притежавания от всеки от тях обем права, което е необходимо за надлежното им упражняване, както и за осъществяване дейността на дружеството. Акционерното дружество е обвързано от вписването в книгата на акционерите и счита за притежатели на акции лицата, вписани в книгата. Като частен свидетелстващ документ, книгата на акционерите се ползва с формална доказателствена сила, че вписването е извършено, но не и че е вярно, при оспорване както на качеството на определено лице като акционер, така и на обема на притежаваните права - броя на акциите, заинтересованото лице може с предвидените в закона искове срещу дружеството да защити правата си на акционер. Когато ищецът поддържа, че не е прехвърлял на ответника акциите си в качеството им на движими вещи, ищецът оспорва правото на ответника относно собствеността върху наличните акции, оспорва и възможността ответникът да противопостави членствените права, инкорпорирани в тях, не само на ищеца, а и на акционерното дружество. Тъй като акцията има значение на титул на участие в АД, с оспорване собствеността върху нея, като движима вещ, се оспорва и членството в самото ТД, материализирано в нея, затова ищецът може да защити правата си върху акциите по реда, предвиден в ТЗ за защита на членствени права, за което искът трябва да е насочен и срещу АД, чийто органи са извършили онези действия, с които не са зачели членствените права на ищеца. Отсъства правен интерес у ищеца от предявяване на иск за собственост върху акции срещу конкретно физическо лице. Отговорът на поставения за разрешаване по делото въпрос е: недопустим е иск по чл. 108 ЗС за собственост на обикновени поименни акции срещу лицето, в чието държане се намират. Обжалваното определение е правилно. Ищецът с иска по чл. 108 ЗС срещу ответника, чиито права оспорва, няма да защити спрямо търговското дружество правата си на акционер, притежаващ обикновени поименни акции. Недопустим е поради липса на правен интерес искът по чл. 108 ЗС срещу лицето, за което ищецът поддържа, че е отнело фактическата власт върху неговите поименни акции, като движими вещи. Акцията е ценна книга и движима вещ, но удостоверява участие на притежателя им в търговското дружество и произтичащите от това права, които не могат да бъдат предмет на защита с вещен иск; защитата на ищеца следва да включва не само защита срещу ответника, неправомерно легитимирал се пред ТД като собственик на притежаваните от ищеца поименни акции, но и съответна претенция срещу ТД за защита на членствените права на ищеца, породени от поименните акции, издадени от ТД. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И: ПОТВЪРЖДАВА Определение №557 от 19.08.2014 г. по ч.гр. д. № 539/ 2014 г. на Добрички окръжен съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: