Р Е Ш Е Н И Е №202 гр.София, 10.03.2021 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на девети декември две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Валентина Илиева разгледа докладваното от съдия Декова гр.дело №854 по описа за 2020 год. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Хелиос Солар“ ЕООД, чрез процедуални представители адв.В. и адв.Т., срещу въззивно решение от 13.12.2019г., постановено по в.гр.д.№2868/2019г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 08.03.2019г. по гр.д. № 16401/16г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от „Хелиос Солар“ ЕООД против Държавата, представлявана от министъра на финансите, искове по чл.49 ЗЗД вр. с чл.4, пар.3 ДЕС, вр. с чл.7 от Конституцията на Р България, чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, чл.59 ЗЗД, предявени в условията на евентуалност за заплащане на обезщетение в размер на сумата 341 128,77лв., удържаната от цена на произведена електрическа енергия 20%-тна такса по чл.35а, ал.2 ЗЕВИ в периода 01.01.2014г. – 09.08.2014г., ведно със сумата 90 086,88лв. – лихва за забава в периода 31.01.2014г. – 30.12.2016г. на основание чл.86, ал.1 ЗЗД. Касационното обжалване е допуснато с определение №629 от 16.07.2020г. по правния въпрос, налице ли е противоправност на законодателна дейност на НС, изразяваща се в приемане на закон, който е обявен за противоконституционен с решение на КС, и на бездействие на НС за уреждане на възникналите правни последици от обявения за противоконституционен закон съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 4 ЗКС. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2, предл. 1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение със задължителните разяснения, дадени с решение № 3/28.04.2020 г. по конст. дело № 5/2019 г. на КС /обн. в ДВ, бр. 42/12.05.2020 г./. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдъпроизводствените правила и необоснованост. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Претендира разноски. Ответникът по жалбата Държавата, представлявана от министъра на финансите, чрез процесуален представител юрисконсулт Б., оспорва жалбата като неоснователка. Представя писмен отговор и писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от „Хелиос Солар“ ЕООД срещу Република България, представлявана от министъра на финансите, искове по чл.49 ЗЗД вр. с чл.4, пар.3 ДЕС, вр. с чл.7 от Конституцията на Р България, чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 341128,77 лв. – като обезщетение за имуществени вреди /евентуално като получена при липса на основание, евентуално като платена без основание /от удържаната 20%-тна такса по чл. 35а, ал. 2 ЗЕВИ в периода 01.01.2014 г. - 09.08.2014 г., ведно със сумата от 90086.88 лв. - лихва за забава в периода 31.01.2014 г. - 30.12.2016 г. Въззивният съд е изложил съображения, че във времето между влизането на закона в сила до обявяването му за противоконституционен той запазва своето действие, поражда правни последици до всички правни субекти и обществено- икономически отношение, които регулира; че държавните органи имат задължение да го прилагат, а частноправните субекти да го спазват. Съдът е посочил, че с оглед на изложеното не може да се приеме твърдението на жалбоподателя, че приетите норми на чл.35а, чл.35б и чл.35в ЗЕВИ са изначално противоконституционни от самото им приемане и че това противоречи на предвиденото в чл.151, ал.2 от Конституцията. Затова съдът е посочил, че с действието по приемането им Народното събрание в качеството на държавен орган, осъществяващ законодателната власт, не е извършило противоправно действие. Второто основание за ангажиране на извъндоговорната отговорност на държавата по реда на чл.49 ЗЗД във вр. с чл.7 от Конституцията се изразява в бездействието на законодателния орган да поправи негативните последици от действието на обявения за противоконституционен закон. Според чл.22, ал.4т ЗКС възникналите правни последици от противоконституционните актове се уреждат от органа, който ги е постановил. Съдът е посочил, че законът, като нормативен акт, има специфичен правен ефект и той се състои в създаването, отмяната и изменението на правните норми; че от тази гледна точка може да се говори за закон, който само създава норми, за да уреди обществени отношения, които до този момент не са били уредени, за закон, който отменя съществуващи правни норми и закон, който отменя съществуващи правни норми и на тяхно място създава нови; че когато противоконституционния закон е само нормосъздаващ, неговото обезсилване води до обезсилване на създадените с него правни норми; че нредената от тях материя става неуредена./ стр.22, Конституционният съд и правно действие на неговите решения, С. Ж. и Н. Н./; че в случая ЗДБ, с който е приет бюджета на РБългария за 2014г. в своята част на пар.6, т.2 и т.3 от Заключителните му разпоредби е нормосъздаващ. Съдът е приел, че с обезсилването му не се стига до правен вакуум, тъй като на мястото на противоконституционния закон ще се прилага законодателството преди приемането му; т.е. частноправните субекти, произвеждащи енергия от възобновяеми източници, няма да дължат 20% такса. Съдът е изложил съображения, че Конституционният съд няма правомощие да задължи Народното събрание да издаде нов закон на мястото на противоконституционният. В чл.88, ал.4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание/ отм/, в сила към релевантния момент, предвижда двумесечен срок, в който НС да уреди възникналите правни последици от влизане в сила на решението на КС. Съдът е изложил съображения, че този срок не е задължителен за законодателния орган и той ако прецени може да предприеме съответната законодателна инициатива дори и след изтичането му; но че той може да прецени и че не следва да приема нов закон на мястото на противоконституционния, както в случая; че тази преценка е предоставена единствено в правомощията на Народното събрание и друг държавен орган не може да го задължи да предприеме законодателна инициатива за преуреждане на отношенията, които са регулирани от противоконституционния закон. Затова не може да се приеме, че има противоправно бездействие на НС във връзка с прогласената противоконституционност на чл.35а, чл.35б, чл.35в и чл.73 ЗЕВИ. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. Съответствието на приетите при действието на КРБ от 1991 година закони е отговорност на Народното събрание. Ако приет при действието на КРБ от 1991 година закон й противоречи, компетентен да установи и обяви това противоречие, съгласно чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията е Конституционният съд. Съдът не може да откаже да приложи закона поради това, че той противоречи на Конституцията, той може да тълкува закона в съответствие с Конституцията, като при възможни различни тълкувания трябва да избере това, което съответства в най-голяма степен на Конституцията. Когато Конституционният съд се е произнесъл по искане за установяване на противоконституционността на закон, като е приел, че той не противоречи на Конституцията, приетото от него тълкуване на закона е задължително за всички, включително за съда.Отговорност на Народното събрание съгласно чл. 5, ал. 4 от КРБ е и съответствието на приетите от него закони с правото на ЕС и другите международни договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, които са част от вътрешното право на страната. Те обаче имат предимство при тези норми от вътрешното право, които им противоречат и това предимство се зачита пряко, както от съда, така и от всеки друг правоприлагащ орган. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 4 КРБ съответствието на законите с правото на ЕС и другите международни договори, по които Република България е страна може да бъде преценявано и от Конституционния съд, чието решение е окончателно и задължително за всички. Това действие на решенията на Конституционния съд не е уредено в КРБ, а в чл. 14, ал. 5 и ал. 6 ЗКС и търпи изключения, тъй като Конституционният съд може да развива своята практика, а по отношение на правото на ЕС и другите международни договори, които подлежат на автономно тълкуване, предимство пред решенията на КС имат решенията на СЕС, съответно на органа по приложението и тълкуването на международния договор. Влезлите в сила решения на КС се ползват със сила на присъдено нещо по отношение на всички /erga omnes/ и съдът е длъжен служебно да я зачита, така както той е длъжен да зачита служебно и силата на пресъдено нещо на съдебните решения според обхвата й-в отношенията между страните или по отношение на всички, съгласно чл. 299 ГПК. Както съдът не може да приложи закон извън присъщото му действие във времето, така той не може да не зачете и действие на решение на КС, с което е обявена противоконституционността на закон. Съдът е длъжен да приложи закона за отношенията, които са възникнали и приключили при неговото действие и да откаже приложението му за неприключилите отношения и за отношенията, които са възникнали, след като решението на Конституционния съд е породило действие. Съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ, актът, обявен за противоконституционен или съответната негова част, не се прилага от деня на влизането на решението в сила, а по силата на чл. 151, ал. 3 КРБ частта от закона, която не е обявена за неконституционна, запазва действието си. Поради това влязлото в сила решение на КРБ се отразява на действащото право и води до неприложимост на част от него. Тъй като съдът е длъжен да познава действащото право, той е длъжен да познава и решенията на Конституционния съд и да се съобразява с тях. Доколкото действащото право е еднакво за всички негови адресати, то решението на КС е задължително за всички правни субекти, включително и за съда, което изрично е прогласено в разпоредбата на чл. 14, ал. 6 ЗКС. Задължението на съда за познаване на решенията на КС и за съобразяването с тях може да бъде извлечено и от разпоредбите на чл. 150, ал. 2 от КРБ и чл. 229, ал. 1, т. 6 от ГПК, в които случаи той действа служебно, а не само по искане на страна в производството. От тях е видно, че съдът следва да се въздържи от прилагането закон, за който съществува спор за съответствието му с Конституцията, до произнасянето на КС по този спор, като се съобрази с постановеното по него решение. Съгласно чл. 7 от Конституцията държавата отговаря за вредите, причинени от незаконни актове или действия на Народното събрание, като държавен орган и на народните представители, като длъжностни лица. Приемането на противоконституционен закон е деликт, защото приемането му е противоправно деянието /във висша степен/ и приложението на противоконституционния закон неизбежно причинява вреди на правните субекти, както на самата държава, така и на гражданите и юридическите лица, които са в равна степен подчинени на закона до привеждането му в съответствие с Конституцията. Държавата не би успявала да поддържа качеството си „правова“, ако не съществува ред за хармонизиране на законите с Конституцията и осъществяването в действителност на правоотношенията в съответствие с нея. Ако е противоправно това, което нарушава закона, във висша степен противоправно е онова, което нарушава Конституцията; и прекратяването на действието на противоконституционния закон е само първата стъпка за възстановяване на накърнеността на правовата държава. Възстановяването на правния ред може да бъде постигнато, като се отмени или прекрати приложението на противоконституционния закон. Ако действието на противоконституционния закон е запазено в някаква част, за държавата възниква задължението да възстанови правото и за тези отношения, които са се осъществили в нарушение на Конституцията. Законът за Конституционния съд в своя чл. 22, ал. 4 е съгласуван с установеното в чл. 151, ал. 2 от Конституцията действие занапред на решенията на съда. Предвиденото в чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ неприлагане на обявения за противоконституционен акт, от момента на влизането на решението в сила, е пряка последица от самото решение. Същото има конститутивно действие, тъй като от момента на влизането му в сила обявеният за противоконституционен акт не се прилага. То обаче има и установително действие, доколкото установява несъответствието на акта с конституцията. Това несъответствие съществува от момента на приемането на обявения за противоконституционен акт и затова се счита установено от този момент, а не възниква от момента на влизането на решението на КС в сила. Тъй като обявеният за противоконституционен акт е такъв от момента на приемането си, то и последиците от прилагането му също се явяват в противоречие с Конституцията и запазването им би противоречало на принципа на правовата държава. Решението на КС за обявяването противоконституционността на акта обаче не урежда пряко тези последици. Като последица от него възниква задължението по чл. 22, ал. 4 ЗКС на органа постановил акта да уреди възникналите правни последици от прилагането му. Текстът на разпоредбата е формулиран като задължение, а не като право на органа. Той установява не възможността Народното събрание да уреди възникналите правни последици от запазеното действие на обявения за противоконституционен закон, но го задължава да направи това, за да възстанови по този начин нарушения конституционен ред. Бездействието на Народното събрание да уреди правните последици от прилагането на противоконституционния закон е толкова противоправно, колкото и приемането на такъв закон. С приемането на противоконституционния закон Народното събрание нарушава конституционния ред, а с бездействието си, вместо да изпълни задължението си да го възстанови, Народното събрание продължава да поддържа нарушения конституционен ред. За Народното събрание в правовата държава възниква същото задължение /да възстанови нарушения конституционен ред/ и когато то отмени занапред приет от него закон, защото е противоконституционен. Правните последици на влезлите в сила съдебни решения и присъди, индивидуалните административни актове и другите публичноправни актове, издадени въз основа на противоконституционния закон; сключените правни сделки при неговото действие; извършените плащания и други действия при осъществяването на права и в изпълнението на задължения, възникнали непосредствено от действието на противоконституционния закон и от публичноправните актове и сделките, извършени при неговото действие; не може да продължат да съществуват в своето непримиримо противоречие с конституционния ред. Ако те не бъдат уредени по справедлив начин, правовата държава би останала накърнена по правно непоносим начин. Докато Народното събрание не уреди всички правни последици от прилагането на противоконституционния закон чрез приемането на съответни правни норми, които чрез приложението им да компенсират продължаващото нарушение на правата, конституционният ред остава бъде накърнен, което е несъвместимо с правовата държава. Народните представители имат задължението да спазват не само Конституцията, но и закона, който ги задължава да уредят възникналите правни последици от запазеното действие на обявения за противоконституционен закон, за да бъде възстановен напълно конституционния ред. Продължаващите да съществуват правни последици от запазеното действие на обявения за противоконституционен закон винаги се поддават на правна уредба /най-малкото може да бъде създаден облекчен ред за определяне на вида и размера, както и за получаване на надлежното обезщетение/, но по различни причини релевантните правни последици може да останат неуредени въобще или да бъдат уредени от Народното събрание непълно или неточно. Последното не прави накърнения конституционен ред невъзстановим. Докато поддържат с бездействието си конституционния ред накърнен, мнозинството народни представители ангажират отговорността на държавата да обезщети на общо основание увредените от продължаващото да съществува нарушение на Конституцията. Доколкото пожертваното при запазеното действие на противоконституционния закон продължава да е на годно правно основание, увреденият не може да иска връщането и/или надлежно обезщетение от този, който е получил даденото или се е възползвал по друг начин от пожертваното; за увредения остава открита възможността да предяви на общо основание иск срещу държавата за обезщетение на всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В този смисъл са постановени решения по чл.290 от ГПК по идентични казуси - решение №71, постановено по гр.д.№ 3804/2019 г. на ВКС, ІVг.о., решение №72 по гр.д.№ 2377/2019 г. на ВКС, ІVг.о. и др. Посочената практика на ВКС се споделя и от настоящия състав, доколкото същото разрешение следва и не противоречи на възприетото с Решение №3/2020 г. на Конституционния съд на Република България. По конкретното дело предявените искове са за обезщетение на имуществените вреди от непозволено увреждане със законната лихва от деня на увреждането. Исковете за връщане на даденото без основание и за неоснователно обогатяване са предявени при условията на евентуалност и така са разгледани. Ищецът претендира обезщетение по чл.49 ЗЗД за вреди за периода от 01.01.2014г. до 09.08.2014г., в който от приходите на ищеца при реализиране на произведената от него електроенергия е удържана сумата 341 128,77лв., съставляваща такса върху приходите по приложимия чл. 35а ЗЕВИ, чиято противоконституционност е установена в последствие. По делото е установено, че ищецът е производител на електрическа енергия чрез собствената му фотоволтаична централа; че между ищеца и „ЕВН България електроразпределение” АД е сключен договор за изкупуване на електрическа енергия № 163/29.04.2011г. и договор за присъединяване №112076244/09.12.2010г.; че от приходите на ищеца при реализиране на произведената от него електроенергия е удържана общо сумата 341 128,77лв., съставляваща такса върху приходите по приложимия чл. 35а ЗЕВИ; че законната лихва върху удържаните суми през исковия период, изчислена от увреждането до датата на предявяване на иска е в размер на общо сумата 88 461,45лв. съгласно заключението на вещото лице, прието неоспорено относно начина на формиране и изчисляване, което се възприема от съда като обективно и безпристрастно дадено по поставената от ищеца задача и съответстващо на уговореното в договор №163 относно начален момент и срок за плащане. На 04.12.2013г. народните представители от 42-то Народно събрание са приели разпоредбата на § 6, т. 2 и т. 3 от Заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014г., с които се създават чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4 и чл. 35в, ал. 1, 2 и 3 и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 ЗЕВИ, като съгласно приетата разпоредба на чл.35а ЗЕВИ за производството на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия се събира такса в размер на 20 % от цената на произведената енергия. В периода 01.01.2014г. - 09.08.2014 г. ищецът е заплатил такса по чл. 35а ЗЕВИ в размер на 341 128,77лв., която е била удържана от цената на произведената електрическа енергия от купувача, както и че последният е внесъл таксата в държавния бюджет съгласно разпоредбите на чл.35б, ал.1-4 ЗЕВИ. С Решение №13 от 31.07.2014г. на Конституционния съд на Република България, постановено по конституционно дело №1/2014г. са обявени за конституционни т.2 и 3 на §6 от Заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014г., с които се създават чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4 и чл. 35в, ал. 1, 2 и 3 и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 ЗЕВИ. Отговорността за вреди е на държавата – тя дължи обезщетение на увредените лица, защото неин орган е постановил противоконституционния акт и след това същият този орган противоправно бездейства. От изложеното по – горе следва, че с удържането на исковата сума в размер на дължимата по приложимия закон такса имуществото на ищеца е намалено в причинна връзка с противоправно поведение на лица, за поведението на които държавата отговаря, като вината им се предполага. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържано от касатора основание за неправилност на въззивното решение, поради което и на основание чл.293, ал.1 ГПК следва да бъде отменено и предявеният иск за обезщетение по чл.49 ЗЗД следва да бъде уважен за сумата 341 128,77лв. със законната лихва от деня на увреждането /тъй като деецът е изначално известен/ до предявяването на иска - в размер на 88 461,45лв. на основание чл.86, ал.1 ЗЗД и законната лихва след това, като до предявения размер 90 086,88лв. искът за мораторни лихви е неоснователен и до този размер следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото на ищеца следва да се присъдят направените разноски по делото за всички инстанции до размер на общо 73782,95лв. При уважаването на главните искове, съдът не следва да се произнася по евентуално съединените. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от 13.12.2019г., постановено по в.гр.д.№2868/2019г. на Софийски апелативен съд и вместо него постановява: ОСЪЖДА Държавата, представлявана от министъра на финансите да заплати на „Хелиос Солар“ ЕООД, ЕИК200923139, сумата 341 128,77лв. на основание чл. 49 ЗЗД със законната лихва от 30.12.2016 г. и сумата 88 461,45лв. на основание чл.86 ЗЗД, както и сумата 73782,95лв. разноски по делото за всички инстанции, като отхвърля иска с правно основание чл.86 ЗЗД в останалата част до претендирания размер 90 086,88лв., като неоснователен. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: