1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 54
София, 27.04.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо гражданско отделение, в публично заседание на единадесети март две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при секретаря А. Иванова, като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.дело № 5237 по описа на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. В. В., П. И. В., М. Н. В. и В. Н. В. срещу Решение № 762/ 22.05.2014 г. по в.гр.д.№ 757/14 г. на Варненския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното Решение № 730/ 18.02.2014 г. по гр.д.№ 14091/12 г. на Варненския районен съд, с което са уважени предявените от касаторите искове с правна квалификация чл.40 З., вместо което са отхвърлени претенциите им за отменяване на решенията на общото събрание на етажната собственост на сграда с административен адрес: [населено място], [улица], взети на 03.09.2012 г., по т.3 от дневния ред- приемане на Правилник за вътрешния ред на етажната собственост, и по т.5а от дневния ред- отстраняване на металната врата в прохода на собствеността. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушаване на материалния закон и необоснованост, с оглед на което се моли за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове по чл.40 З. бъдат уважени със законните последици.
Ответниците по касационната жалба- етажните собственици на сграда с административен адрес: [населено място], [улица], представлявани съгласно чл.23, ал.4 З. от управителя Г. Д. С., не са депозирали отговор по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК.
С определение № 695/ 17.12.2014 г., постановено по реда на чл.288 ГПК, касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед необходимостта касационната инстанция до се произнесе по реда на чл.290 ГПК по следния обуславящ изхода на делото въпрос, поставен в основата на обжалваното въззивно решение, а именно: Упълномощаването за участие при вземане на решения от компетентността на общото събрание на етажната собственост по чл.14, ал.3 вр. чл.5 З. изисква ли изрично упълномощаване.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като прецени данните по делото, намира следното:
По въпроса, с оглед на който е допуснато касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК
Според чл.5, ал.1, т.2 З. собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост имат право да участват в управлението на етажната собственост, което включва участие в общото събрание с правомощията му по чл.11 от закона, като при това разпоредбата на чл.14, ал.1 изрично допуска собственикът да упълномощи друго лице, което да го представлява в общото събрание- пълнолетен член на домакинството му, който е вписан в книгата на етажната собственост, или друг етажен собственик, който да го представлява /писмено или устно- на предходно общо събрание/, както и адвокат или външно за етажната собственост лице, в които случаи формата на упълномощаване е писмена, респ. с нотариално заверен подпис /ал.3/. В конкретния случай въззивният съд е приел, че за участие на пълномощник с нотариално заверено пълномощно в общото събрание от името на етажния собственик е достатъчно наличието на общо овластяване да упражнява правомощията на собственика във връзка с управлението и защитата на правото на собственост върху съответния обект в етажната собственост, без да е необходимо изрично упълномощаване за участие в конкретното общо събрание на етажните собственици, проведено на 03.09.2012 г. Настоящата касационна инстанция възприема това разрешение на посочения материалноправен въпрос.
При доброволното представителство представителната власт възниква по волята на представлявания /чл. 36, ал. 1 ЗЗД/, в чиято правна сфера настъпват последиците от действията на представителя. /чл. 36, ал. 2 ЗЗД/. Упълномощителят е свободен да определи обема на представителната власт, която учредява, като е ограничен единствено от повелителните разпоредби на закона и на добрите нрави /чл.9, вр. чл.44 ЗЗД/. В действащото българско законодателство няма обща правна норма, която да установява изисквания за съдържанието на пълномощното с оглед валидността на упълномощителната сделка, респ. такава, която да ги класифицира като такива за разпореждане или за действие на обикновено управление /за сравнение, такава е била нормата на чл.487 ЗЗД- отм., изискваща изрично упълномощаване за всички действия, „които надминават обикновеното управление”/. В действащото законодателство изискването пълномощното да е „изрично” или „специално” е уредено като изключение само в изрично предвидените от закона случаи /чл.22, ал.2, изр.1 ТЗ, чл.26, ал.2, изр.1 ТЗ, чл.34, ал.3 ГПК/.
В контекста на изложеното следва да се приеме, че не е необходимо упълномощаването за участие в общото събрание на етажната собственост да е изрично, като е достатъчно етажният собственик да е овластил пълномощника общо да извършва действията на обикновено управление по отношение на съответния обект в сградата, тъй като правомощията на общото събрание по чл.11, ал.1 З. са по същество свързани с управлението и поддържането на общите части на сградата. Общото упълномощаване за извършване на действия на обикновено управление овластява пълномощника да предприема всички мерки, насочени към запазване и охраняване на правата на упълномощителя, т.е. действия, които не са такива на разпореждане, с които се прехвърля, видоизменя, ограничава или прекратява правото му /ТР № 91/ 01.10.1974 г. по гр.д.№ 63/74 г. на ОСГК/, и в този смисъл участието в общото събрание на етажната собственост представлява именно действие на обикновено управление, каквото по волята на упълномощителя може да бъде делегирано изрично /за участие в общото събрание изобщо или за участие при вземане на определено решение/, или с общо овластяване за управлението на съответния обект в сградата. Правото на собственост върху обекта включва и притежание на принадлежащите към него идеални части от общите части, чието управление е от компетентността на общото събрание, и поради това общото упълномощаване за управлението на имота обективира и упълномощаване за извършване на действията по управлението на общите части по начина, предвиден в закона- посредством участие при вземането на решения от органа, на когото е възложена тази компетентност.
По съществото на касационната жалба
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира, че независимо от дадения по-горе отговор на въпроса, с оглед на който е допуснато касационното обжалване, въззивното решение, с което предявените от касаторите конститутивни искове по чл.40 З. са отхвърлени, се явява неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Това е така, тъй като от самото съдържание на протокола за проведено на 03.09.2012 г. общо събрание на собствениците в етажната собственост на [улица] [населено място] е видна липсата на валидно взето решение по смисъла на чл.16 и чл.17 З.. Представеният протокол включва дневния ред на събранието с приложен проект на Правилник за вътрешния ред на етажната собственост, като към всяка от точките, за които се иска отмяна на взетите решения, е приложен списък на етажните собственици с отбелязване начина на тяхното гласуване- „за” и „против”. Протоколът не е подписан нито от председателстващия, нито от протоколчика /а и поначало няма данни да е избиран такъв/, като по всяка от точките са правени писмени отбелязвания от отделни членове на общото събрание. Така по т.5а /относно отстраняването на металната врата, разделяща прохода/ етажният собственик М. В. е направила отбелязване, според което Н. В. не се е подписал /според протокола същият е положил подпис „против”/, а председателят Г. С.- че същият е отказал да гласува и е напуснал събранието. По т.3 от дневния ред /приемане на Правилник за вътрешния ред на етажната собственост/ протоколът е оформен с посочване на резултати от гласуването, според които „за” са гласували Ю. П. /от името на Д. П./, С. К. /от името на П. К./ и Г. С., а „против”- М. В. и В. В., с отбелязване на М. В., че трима от членовете на общото събрание са го напуснали преди гласуване на решението. По делото е представен и втори екземпляр от същия протокол, според който етажният собственик К. Д. е гласувал „за” предложения Правилник за вътрешния ред. При тези данни настоящата касационна инстанция намира, че липсва валидно взето решение на общото събрание на етажната собственост, удостоверено по специалния предвиден за това ред в чл.16 З.- посредством протокол, подписан от председателстващия и избрания за това протоколчик, надлежно доведен до знанието на етажните собственици, които разполагат с възможността в определен срок да оспорят неговото съдържание, вкл. достоверността на отразените в него решения. Съобразно задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК, наличието на специални изисквания към изготвянето и съдържанието на протокола, удостоверяване на съдържанието му от изрично натоварени лица за това, определен начин за оповестяването му и срок за оспорване на съдържанието му придават доказателствена сила, подобна на официалните свидетелстващи документи, като след изтичане на срока за оспорване на съдържанието му, протоколът се стабилизира и има обвързваща етажните собственици, третите лица и съда доказателствена сила /Решение № 8 от 24.02.2015 г. по гр.д.№ 4294/14 г. на І г.о./. Доколкото в конкретния случай такъв протокол не е бил съставен и не е удостоверено приемането на оспорените в настоящото производство решения с предвиденото в чл.17, ал.3 З. мнозинство, а същевременно и обсъдените по-горе данни по делото не позволяват да се приеме, че такова мнозинство е формирано, следва, че исковите претенции по чл.40 З., основани именно на твърдението, че за оспорените решения не са гласували повече от половината от представените идеални части от общите части на етажната собственост, се явяват основателни.
По изложените съображения обжалваното въззивно решение на Варненския окръжен съд следва да бъде отменено като неправилно по смисъла на чл.281, т.3, предл.1 ГПК и вместо него- постановено касационно решение по съществото на спора, с което исковите претенции по чл.40 З. бъдат уважени.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да заплатят на ищците направените от тях разноски за всички съдебни инстанции, а именно сумата 665 лв. за държавни такси и адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 762/ 22.05.2014 г. по в.гр.д.№ 757/14 г. на Варненския окръжен съд, вместо което постановява:
ОТМЕНЯ, по исковете с правна квалификация чл.40 З., предявени от Неделчо В. В., П. И. В., М. Н. В. и В. Н. В., решенията на общото събрание на етажната собственост на сграда с административен адрес: [населено място], [улица], взети на 03.09.2012 г., по т.3 от дневния ред- приемане на Правилник за вътрешния ред на етажната собственост, и по т.5а от дневния ред- отстраняване на металната врата в прохода на собствеността.
ОСЪЖДА етажните собственици в сградата с административен адрес: [населено място], [улица], представлявани от управителя Г. Д. С., на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплатят поравно на Неделчо В. В., П. И. В., М. Н. В. и В. Н. В. сумата 665 лв. /шестстотин шестдесет и пет лева/ разноски за трите съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |