Р Е Ш Е Н И Е № 178 град София, 21 ноември 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и на прокурора Петър Долапчиев изслуша докладваното от съдия Харалампиев касационно дело № 722 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на адв. Н. К. от ХАК – упълномощен защитник на подсъдимия И. Г. Й., срещу присъда № 21 от 08.05.2018 г. по внохд № 40/2018 г. по описа на Окръжен съд - Хасково. В нея са релевирани касационни основания по чл. 348, ал. 1 т. 1, т.2 и т.3 от НПК. Според защитата, ОС - Хасково неправилно е квалифицирал деянието на подсъдимия Й. по чл. 343б, ал.2, вр. ал. 1 НК като е приел, че е недопустима реабилитация на основание чл. 86, ал. 1 НК по отношение на предходно осъждане на Й. по нохд №739 по описа за 2007 г. на РС Димитровград, както и че не са налице предпоставките за реабилитация по реда на чл. 88а НК във връзка с горецитираното дело. Правят се искания за прилагане на института на условното осъждане по чл. 66, ал. 1 от НК или за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, за отстраняване на допуснатите нарушения. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд, редовно призован, подсъдимият И. Й. не се явява. Представлява се от упълномощен защитник - адв. Н. К. от АК-Хасково, който поддържа касационната жалба и допълнението й. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното: С присъда № 94 от 05.12.2017 г. по нохд № 572/2017 г. по описа на Димитровградския районен съд, подсъдимият И. Г. Й. е признат за виновен в това, че на 13.10.2017 г., в [населено място] е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „марка“ с /рег.№ /, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 2,21 на хиляда, установено по надлежния ред с Протокол за химическа експертиза №919/16.10.2017г. на УМБАЛ-Пловдив -престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.343б, ал.1, вр. чл.54 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 1/една/ година, както и „глоба“ в размер на 220(двеста и двадесет) лева, като го е признал за невинен и го е оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.343б, ал.2, вр. ал.1 от НК. На основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години. На основание чл.343г от НК му е наложил и наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 11 (единадесет) месеца. С присъда №21/08.05.2018 г. по внохд № 40/2018г. по описа на Хасковския окръжен съд, първоинстанционната присъда е отменена и подсъдимият И. Г. Й. е признат за виновен в това, че на 13.10.2017 г. в [населено място] е управлявал МПС – лек автомобил марка „марка“ ”, /рег.№ / с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно 2,21 на хиляда, установено по надлежния ред с Протокол за химическа експертиза № 919/16.10.2017 г. на УМБАЛ- Пловдив, след като е осъден с влязла в сила на 03.01.2008 г. присъда, постановена по нохд № 739 по описа за 2007 г. на РС-Димитровград за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС следва да се изтърпи при първоначален „общ” режим, и „глоба” в размер на 500 лева, като го е признал за невинен по първоначално предявеното му обвинение затова, че деянието е извършено и след осъжданията му с одобрено на 29.11.2011 г. споразумение по нохд № 648/2011 г. на РС-Димитровград и влязла в сила на 27.11.2013 г. присъда, постановена по нохд № 587/2013 г. на РС-Димитровград, и двете за престъпление по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК, намира жалбата за неоснователна. Подсъдимият е осъждан, както следва: 1.С влязла в сила на 22.12.1980 год. присъда по нохд № 325/80год. на РС-Димитровград за деяние, извършено на 18.08.1980год. по чл. 252, ал. 1/отм./ НК-на една година лишаване от свобода, което да изтърпи ефективно; 2. С влязла в сила на 27.01.1981 год. присъда по нохд № 266/80год. на РС-Димитровград за извършено на 22.05.1980год. деяние по чл. 346, ал. 2 от НК-на една година лишаване от свобода, което да изтърпи ефективно; 3. С влязла в сила на 25.05.1982год. присъда по нохд № 24/82год. на ОС-Хасково за извършено до 04.11.1981год. продължавано престъпление по чл. 256, ал. 3/отм./ от НК-на седем години лишаване от свобода; 4. С влязла в сила на 25.09.1995год. присъда по нохд № 93/95год. на РС-Димитровград /изменена с решение на ОС-Хасково/ за деяние по чл. 197, т. 1, във вр. чл. 194, ал. 1 НК, извършено през м. август 1994год.- на поправителен труд при 10% удръжка от трудовото му възнаграждение; 5. С влязла в сила на 28.12.2002 год. присъда по нохд № 573/2002год. на РС-Димитровград за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, извършено в периода от м. октомври 2001год. до м. август 2002год.- на задължително заселване за срок от една година и шест месеца; 6. С влязла в сила на 25.11.2004год. присъда по нохд № 668/2004год. на РС-Димитровград за деяние по чл. 183, ал. 4, във вр. ал. 1 от НК, извършено за периода от м.септември 2002 год. до м. юни 2004год.-на глоба в размер на 400.00лв. и обществено порицание; 7. С влязла в сила на 03.01.2008год. присъда по нохд № 739/2007год. на РС-Димитровград, за извършено на 01.12.2007 год. престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК-на три месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години. На основание чл. 343г от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от седем месеца, считано от 01.12.2007год. и него той изтърпял на 01.07.2008год.; 8. С влязло на 29.11.2011год. в сила споразумение по нохд № 648/2011год. на РС-Димитровград за извършено на 19.08.2011год. деяние по чл. 343б, ал. 2, във вр. ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б.”б” от НК-на пробация, което Й. изтърпял до 15.12.2012год. Кумулативно наложеното му наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от десет месеца по чл. 343г. той изтърпял до 19.06.2012год.; 9.С влязла в сила на 27.11.2013год. присъда по нохд № 587/2013год. на РС-Димитровград за извършено до 03.06.2013год. продължавано престъпление по чл. 343б, ал. 2, във вр. ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 2,б.”б” от НК е осъден на пробация, което е изтърпял до 03.12.2014год.. Кумулативно наложеното му наказание от една година лишаване от право да управлява МПС по чл. 343г. е изтърпял на 27.11.2014год.; 10. С влязла на 10.12.2015год. в сила присъда по нохд № 258/2015год. на РС-Димитровград за деяние по чл. 183, ал. 1 от НК, извършено за периода от м. май 2014год. до м. март 2015год.-на пробация, което наказание подсъдимият изтърпял до 28.05.2017год. По първите две присъди деянията са извършени в съвкупност, което е обосновало определянето на едно общо наказание по реда на чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК/макар, в делото да липсват данни за извършена кумулация, както и данни кога Й. е изтърпял наказанието/. Реабилитация за тях по реда на чл. 86, ал. 1, т.2 от НК /ако е извършено групиране на наказанията/ не може да настъпи, защото Й. е извършил следващото престъпление предмет по нохд № 24/1982 год., десет месеца след влизане в сила на втората от посочените две присъди. На 04.09.1986год. Й. е изтърпял наказанието наложено му по нохд № 24/1982год. Последващите осъждания по нохд № № 93/1995год., 573/2002год. и 668/2004год. за извършени престъпления от общ характер, за които се предвижда наказание лишаване от свобода, както и за осъжданията на подсъдимия по първите три влезли в сила присъди, са изтекли сроковете по чл. 88а, ал. 1, във вр. чл. 82, ал. 1, т.2 и т. 5 от НК, защото след влизане в сила на последната от всички постановени присъди - тази по нохд № 668/2004год. до 01.12.2007год. Й. не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер. За осъждането на Й. по нохд № 739/2007год. за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК на седем месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено за три години той не може да се счита за реабилитиран по реда на чл. 86, ал. 1, т. 2 от НК, защото той вече е бил реабилитиран, а разпоредбата на чл. 86, ал. 2 от НК изключва повторна реабилитация по право на пълнолетно лице, което веднъж вече е било реабилитирано и е без значение по кой ред е настъпила реабилитацията. При това положение, законосъобразно въззивният съд е приел, че към момента на инкриминираното деяние предмет на разглеждане по нохд № 572/2017год. на РС-Димитровград, деянието по чл. 343б, ал. 2, във вр. ал. 1 от НК е извършено, след като Й. е осъждан с влязлата в сила на 03.01.2008год. присъда по нохд № 739/2007год. на РС-Димитровград. Това е така, защото, реабилитационният срок по чл. 88а, ал. 1, във вр. чл.82, ал.1, т.4 от НК започва да тече след изтичането на пет години от деня, в който е изтекъл изпитателният срок на „условното осъждане” и ако осъденият не е извършил ново умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода, то Й. би бил напълно реабилитиран на 03.01.2016год. Съдебното минало на Й., обаче, сочи, че такива престъпления той е извършил на 19.08.2011год.; на 03.06.2013год. и през м.март 2015год./съответно предмет на разглеждане по нохд № 648/2011год., № 587/2013год. и нохд № 258/2015год.- всичките по описа на РС-Димитровград/, като наказанието „пробация” наложено на Й. по нохд № 258/2015год. той е изтърпял на 28.05.2017год, т.е. към датата на извършване на престъплението предмет по нохд № 572/2017год. на РС-Димитровград не са били изтекли сроковете по чл. 88а, ал. 1 от НК за осъжданията му по последните, посочени в настоящото решение четири присъди и осъденият не може да се счита за реабилитиран при тези условия. Ето защо, доводите на защитата за материалноправна незаконосъобразност и явна несправедливост на атакуваната въззивна присъда са неоснователни. Доводите за липсата на мотиви в присъдата, представляващо съществено процесуално нарушение, развит с оплакването, че съдът въобще не е обсъдил възможността подсъдимият да бъде поправен и превъзпитан с прилагане института на „условното осъждане”, както и за явна несправедливост, също се неоснователни. Обратното би било вярно, ако съдът не е изпълнил задължението си по чл. 301, ал. 1, т. 5 от НПК. Съдебното минало на подсъдимия-осъждан на лишаване от свобода за извършено престъпление от общ характер и липсата на реабилитация изключват възможността за отлагане изпълнението на определеното му с въззивната присъда наказание лишаване от свобода, защото не са налице отрицателните предпоставки на 66, ал. 1 от НК за приложение на „условното осъждане” и при тези обстоятелства съдът е лишен от възможността за друга преценка, която да мотивира. По изложените съображения жалбата на касатора не може да бъде уважена, а обжалваната присъда като правилна и законосъобразна следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 21 от 08.05.2018 г. по внохд № 40/2018 г. по описа на Окръжен съд - Хасково. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: