Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е              № 109                             С о ф и я, 09 март 2009 г.   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на  27  ф е в р у а р и 2009 година в състав:                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:   БОЙКА ПОПОВА                                            ЧЛЕНОВЕ:    ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                                        ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА       при секретар  Аврора Караджова и в присъствието на прокурора  Атанас Гебрев изслуша докладваното от председателя - съдия Бойка Попова наказателно дело № 63 / 2009 година       Производството е образувано по изготвено от осъдения Й. С. Ю. искане за проверка по реда на възобновяването на влязло в сила въззивно решение № 96 от 22.12.2008 г, постановено от Смолянския окръжен съд по в н о х д № 87/2008 г. Искането се поддържа от осъдения и назначеният му служебен защитник в заседанието, проведено пред В К С. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита подаденото искане за неоснователно. Върховният касационен съд извърши проверка на решението, предмет на искането и за да се произнесе взе предвид следното :   С посоченото решение е потвърдена присъда № 68 от 26.06.2008 г по н.д. № 25/2008 на РС –Чепеларе. Издадената присъда ангажира отговорността на Ю. / и съучастник/ за престъпление по чл. 196, ал.1 т.1 във връзка с чл. 20, ал.2 и във връзка с чл. 26 НК, извършено през м. ІХ-Х- 2007 г в П. – хотел „ С. ”, с предмет на посегателството - строителни материали за 356 лева, за което му е наложено наказание 2/две/ години лишаване от свобода ефективно. Присъдата съдържа и оправдателна част по първоначално повдигнатото обвинение срещу подсъдимите за „ предварителен сговор” по чл. 195, ал.1 т.5 НК.   Искането е процесуално допустимо- подадено е в законовия срок от легитимирано лице и има за предмет съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на възобновяването. Разгледано по същество, подаденото искане е неоснователно по следните съображения: Необходимо е да се посочи на първо място, че макар и с оскъдно съдържание, искането смесва основанията, на които се претендира извънинстанционната проверка по глава 33 НПК. Твърдението на Ю. , че е „ задочно осъден” не е оправдано, при условие, че е участвал в първоинстанционното дело, а пред Окръжния съд изрично е декларирал нежеланието си да участва във въззивното производство / виж, л.36 от въззивното дело, съдебен протокол от 29.09.2008 г /. Ето защо следва да се приеме, че настоящето производство е образувано по искане , подадено на основание чл. 420, ал.2 НПК, разпоредба, която препраща към чл. 422, ал.1 т.5 НПК относно основанията / чл. 348, ал.1 т. 1 -3 НПК /, при наличието на които се предлага отмяната на влезлия в сила съдебен акт и възобновяване на наказателното дело. Понеже е саморъчно изготвено от осъдения Ю. и е бланково, искането не се позовава на никое от посочените по-горе основания. Доколкото с него осъденият претендира да се провери по извънредния процесуален способ „ реалната възможност да е извършител” на престъплението, необходимо е да се посочи следното: Залегналите в присъдата и решението фактически положения произтичат от надлежни доказателствени материали, в т.ч. и от обясненията на Ю. , дадени пред съдия / л. 31 от досъдебното производство /, съдържащи конкретика за характера, мотива и степента на неговото участие в двете деяния, предмет на инкриминацията по чл. 196, ал.1 т.1 във връзка с чл. 26 и във връзка с чл. 20, ал.2 НК. Възприетата правна квалификация е правилна. Инкриминираното деяние е осъществено от подс. Ю. при условията на чл. 29, ал.1 буква”а” НК. При това положение отсъствието на предпоставките по буква „б” от същата норма, каквото възражение се навежда от служебния защитник, не е основание за онази намеса от страна на В К С, която има предвид разпоредбата на чл. 425, ал.1 т. 1, 2 и 3 НПК. Затова подаденото искане следва да се остави без уважение. Поради изложените съображения и на основание чл. 424, ал.1 НПК, Върховният касационен съд – І н.о.     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Й. С. Ю. за отмяна по реда на възобновяването на влязлото в сила решение № 96 от 22.12.2008 г, постановено от СМОЛЯНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД по в н о х д № 87/2008 г.     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :