4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 645 София, 03.10.2013 година Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 3229/2013 година Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на В. П. П. от [населено място] против определение № 10 539 от 04.06.2013 г. по ч. гр. д. № 5409/2013 г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, с което е потвърдено постановеното от Софийски районен съд, 79 състав разпореждане от 02.08.2011 г. по гр. д. № 39 162/2010 г. С първоинстанциониня акт е върната подадената от В. П. П. частна жалба вх. № 1029241 от 01.07.2011 г. срещу разпореждане от 26.05.2011 г. за връщане на частна жалба вх. № 1010158 от 25.02.2011 г. Частната касаторка моли за отмяна на въззивното определение като неправилно поради нарушения на процесуалния закон. Изразява несъгласие с изразеното от въззивния съд становище, че указанията за внасяне на държавна такса в размер на 15 лв. могат да бъдат дадени предварително, т.е. още преди да е подадена частната жалба, по която тази такса би била дължима. Освен това, счита, че съдът е следвало да отчете факта на внесена по делото държавна такса 15 лв., независимо, че същата е за предходна частна жалба, а не за тази, за която се отнасят указанията. Като значими за конкретното дело в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: 1. Налице ли е редовно изпълнение на процедурата по чл. 262, ал. 1 във връзка с чл. 275, ал. 2 ГПК, ако в акта, подлежащ на обжалване, съдът даде „предварителни” указания за изпълнение на изискванията на чл. 262, т.1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК и може ли при неизпълнението на тези предварителни указания директно да бъде приложена санкцията на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК от състава, издал подлежащия на обжалване акт и 2. При връщане на частна жалба, за която е внесена държавна такса за разглеждане, следва ли да бъде внасяна нова такса за разглеждане на частна жалба срещу разпореждането, с което се връща частната жалба. По отношение на първия въпрос е заявено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с твърдение за противоречие в съдебната практика, подкрепено с влязлото в сила въззивно определение от 12.10.2012 г. по ч. гр. д. № 12843/2012 г. на СГС, ІV-Б въззивен състав. Освен това, и по двата въпроса се поддържа, че решаването им е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, без обаче така заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК да е мотивирано. Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] – моли за недопускането й до касационно разглеждане, респ. за потвърждаване на въззивното определение, по съображения, изложени в писмен отговор от 31.07.2013 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. За да потвърди постановеното от Софийски районен съд разпореждане, с което е върната подадената от В. П. П. частна жалба вх. № 1029241 от 01.07.2011 г. срещу разпореждане от 26.05.2011 г. за връщане на частна жалба вх. № 1010158 от 25.02.2011 г., въззивният съд е приел, че жалбоподателката не е изпълнила предварително дадените й указания за внасяне на държавна такса, съдържащи се в разпореждането от 26.05.2011 г., в което изрично е посочено, че в случай на жалба срещу същото следва да бъде внесена държавна такса по сметка на СГС в размер на 15 лв. и да се представи документ за това. С оглед обстоятелството, че указанието е надлежно съобщено на страната на 14.06.2011 г. и че не е изпълнено в дадения й от съда срок, решаващият състав е счел, че са налице предпоставките за връщане на частната жалба, за което жалбоподателката е била предупредена в същото разпореждане. Като неоснователно е преценено поддържаното от частната жалбоподателка становище за необходимостта да бъде повторно уведомявана за допуснатата нередовност да внесе дължимата държавна такса. Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по първия от поставените въпроси – същият отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като решаването му е обусловило изхода по конкретното дело. По отношение на него е осъществено и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като противоречието в съдебната практика е установено с приложеното определение от 12.10.2012 г. по ч. гр. д. № 12843/2012 г. на СГС, ІV-Б въззивен състав. Вторият поставен въпрос не може да обоснове допускане на касационния контрол, от една страна, тъй като поддържаното по отношение на него основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е напълно немотивирано, а от друга страна – поради обстоятелството, че нормативната уредба, касаеща плащането на дължимата по жалбите държавна такса, е напълно ясна и не поражда необходимост от тълкуването й от касационната инстанция. По обусловилия допускането на касационното обжалване въпрос: Разпоредбата на чл. 262 ГПК, която съгласно препращането в чл. 275, ал. 2 ГПК е приложима и към частните жалби, предвижда изрично задължение на първоинстанционния съд, като част от извършваната от него проверка за редовност на жалбите, да съобщи на страната за допуснатите нередовности, изразяващи се в неспазване изискванията на чл. 260, т.1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, в т. ч. и когато не е приложен документ за внесена държавна такса (чл. 261, т. 4 ГПК). Тази проверка предпоставя наличието на подадена жалба и констатация за конкретна нейна нередовност. От императивния характер на нормата, че съдът „съобщава” на страната да отстрани допуснатите нередовности и връща жалбата, когато същите „не се отстранят в срок”, следва категоричният извод, че даването на предварителни указания във връзка с установените в чл. 260, т.1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК изисквания за редовност на жалбата не освобождава съда от задължението да уведоми страната за констатираните конкретни нередовности и че неизпълнението на тези предварителни указания не е основание за прилагане последицата на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК, т. е. за връщане на жалбата. С оглед изложените съображения, на основание чл. 291 ГПК, за правилна следва да се приеме практиката, обективирана в определение от 12.10.2012 г. по ч. гр. д. № 12843/2012 г. на СГС, ІV-Б въззивен състав. При така дадения отговор на обусловилия допускането на касационния контрол въпрос, обжалваното определение е неправилно. Поради обстоятелството, че първоинстанциноният съд не е съобщил на страната за констатираната нередовност на подадената от нея частна жалба, връщането на същата по реда на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК е незаконосъобразно. Ето защо, обжалваният въззивен акт следва да бъде отменен, като делото бъде върнато на първоинстанционния съд за изпълнение на процедурата по проверка и администриране на подадената от В. П. П. частна жалба вх. № 1029241 от 01.07.2011 г. Що се отнася до становището на частната касаторка, че съдът е следвало да съобрази внесената от нея по друга частна жалба държавна такса, същото не може да бъде споделено. Държавната такса се внася за конкретната жалба и поради това не може да бъде използвана по частната жалба на същата страна, насочена срещу разпореждането, с което е върната жалбата, по която тази такса е платена. В противен случай, при евентуална отмяна на разпореждането за връщане на първата жалба, същата би била нередовна поради невнесена държавна такса. Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 10 539 от 04.06.2013 г. по ч. гр. д. № 5409/2013 г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение и потвърденото с него разпореждане от 02.08.2011 г. по гр. д. № 39 162/2010 г. на Софийски районен съд, 79 състав. ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, 79 състав за изпълнение на процедурата по проверка и администриране на подадената от В. П. П. частна жалба вх. № 1029241 от 01.07.2011 г. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: