Р Е Ш Е Н И Е № 370 София 11.11.2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1740 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Н. Ж. срещу решение от 18.06.10г.по в.гр.дело № 2617/08г.на Софийски градски съд,с което е оставено в сила решение от 2.06.08г.по гр.дело № 7531/07г.на Софийски районен съд,33 състав.С него е отхвърлен искът с правно основание чл.49 ЗЗД,предявен от същата страна против М. на правосъдието за сумата 5 000 лв,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди. С определение № 613 от 27.04.11г.на ВКС,ІV г.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Прието е,че въпросът за реализиране на деликтната отговорност по чл.49 ЗЗД е противоречиво разрешен в обжалваното решение и постановеното по реда на чл.290 ГПК по аналогичен казус решение № 367 от 12.05.10г.по гр.дело № 1140/09г.на ВКС,ІІІ г.о. В посоченото решение е направено разграничение между отговорността по чл.45,съответно чл.49 ЗЗД и отговорността по чл.50 ЗЗД.Прието е,че обстоятелството,с което е обоснован искът за вреди и за което са събрани доказателства – отлепването на лайсна на стълбите,не е дефект поради свойство на вещта,а поради неизпълнение на задължението за поддържане на стълбите в обществената сграда в безопасен вид.Виновното поведение на определеното за поддържане на сградата лице обосновава отговорност по чл.49 във вр.с чл.45 ЗЗД. В касационната жалба на А. Ж. сe излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон,необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281 т.3 ГПК.Правят се доводи,че е налице фактическия състав на чл.49 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника,тъй като от събраните по делото доказателства била установена причинната връзка между претърпяните от него вреди и виновното бездействие на съответното длъжностно лице,на когото е възложена работата по поддържане на сградата. Ответникът по жалбата М. на правосъдието моли да бъде оставено в сила въззивното решение. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира,че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно установено от събраните по делото доказателства,че ищецът А. Ж. е претърпял неимуществени вреди,изразяващи се в болки и страдания,настъпили в резултат на падане по стълбите между първи и втори етаж в сградата на Службата по вписванията,но е счел,че не е доказано противоправно поведение на служител на ответника като елемент от фактическия състав на чл.49 ЗЗД. Решението е необосновано. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт,елементи от който са : деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието,причинна връзка и вина.Вината се предполага до доказване на противното,т.е.причинителят на увреждането може да доказва,че не е действал виновно и да се освободи от отговорност.Обединяващият елемент на всички останали,за да е налице фактическия състав на непозволеното увреждане,е причинната връзка.Тя не се предполага,а следва да се докаже от увредения. В разглеждания случай от гласните доказателства и от заключението на съдебно-медицинската експертиза е установено,че на 20.12.02г.ищецът е претърпял травматично увреждане /контузия на лявата страна на гърба-между раменната област и плешката; контузия на главата; контузия на левия лакът посттравматична деформация/,настъпило в резултат на падане по стълбите между първи и втори етаж в сградата на Службата по вписванията в [населено място] и последвал сблъсък с поставена на междинната площадка бетонна саксия.Спорният въпрос е налице ли е противоправно поведение –действие или бездействие на длъжностни лица при ответника,което да е в причинна връзка с причинените на ищеца вреди. С решение № 43 /25.01.95г.на МС на РБългария сградата на Службата по вписванията на [улица] предоставена на М. на правосъдието за стопанисване и управление.Съгласно чл.391 ал.2 т.8 ЗСВ М. на правосъдието чрез Главна дирекция „Охрана”извършва проверки и контролира спазването на правилата и нормите за охраната и безопасността при проектиране,строителство и експлоатация на сгради на съдебната власт. От заключението на техническата експертиза е установено,че стъпалата на Службата по вписванията са обковани в ръбовете с ламарина,която е кородирала,преимуществено в лявата и дясната част на стъпалата,а по средата се е полирала до метален блясък поради движението на многобройните посетители.Съвкупната преценка на показанията на св.С. и св.З. и на констатациите от техническата експертиза дават основание да се приеме за доказано твърдението на ищеца,че падането му и последвалия сблъсък с бетонната саксия на междинната площадка е в резултат на подхлъзване от излъсканата ламаринена лайсна,с която е обкован ръбът на 21-вото стъпало. С оглед изложеното може да се направи обоснован извод за наличието на причинна връзка между претърпените от ищеца вреди и бездействието на служители при ответника,които не са изпълнили вменените им с чл.391 ал.2 т.8 ЗСВ задължения за поддържане на стълбите в обществената сграда в безопасен вид. С оглед характера и степента на увреждането – болки и страдания за срок от 30 дни,по-интензивни през първите 10 дни и последиците му- движението”абдукция”/отвеждане встрани/с трайно намален обем от 15 градуса,и като взе предвид критериите за справедливост,визирани в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,настоящият състав намира,че сумата 4000 лв е достатъчна да репарира претърпяните от ищеца вреди от неимуществен характер. По изложените съображения настоящият състав на ІV г.о.намира ,че на основание чл. 293 ал.2 ГПК следва да отмени въззивното решение в частта,с която искът е отхвърлен за сумата 4000 лв и да постанови друго,с което да го уважи в този размер.В останалата част решението следва да бъде оставено в сила. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 18.06.10г.,постановено по в. гр.дело № 2617/08г.на Софийски градски съд в частта,с която искът по чл.49 ЗЗД е отхвърлен за сумата 4 000 лв и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА М. на правосъдието с адрес: [населено място], [улица] да заплати на основание чл.49 ЗЗД на А. Н. Ж. с адрес: [населено място],ЖК”Л. 2” бл.239 вх.1 ет.1 ап.3 сумата 4 000 лв/четири хиляди/обезщетение за претърпени неимуществени вреди,ведно със законната лихва,считано от датата на настъпване на увреждането – 22.12.2002г.до окончателното изплащане. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.