6 Р Е Ш Е Н И Е № 40 С., 27.03.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети февруари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 113/2011 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. М. Нанова от [населено място] срещу решение № 215 от 25.10.2010 г. по гр. д. № 547/2010г. на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от Пернишки районен съд решение № 320 от 26.05.2010г. по гр. д. № 2160/2009 г. С първоинстанционния акт е отхвърлен изцяло предявеният от касаторката срещу [фирма], Клон П. иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие на 02.10.2007 г. в размер на 10 000 лв. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно като противоречащо на закона и необосновано. Според касаторката, решаващият състав неоснователно е приел за недоказано наличието на сключен застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност” между причинилия пътно-транспортното произшествие водач и ответния застраховател, без да отчете, че този факт не е бил оспорван от самия застраховател и че първоинстанционният съд е отхвърлил иска по съвсем различни съображения, а именно – поради липса на вина от страна на застрахования водач. С определение № 767 от 05.12.2011 г. по настоящото дело касационното обжалване на постановеното от Пернишки окръжен съд решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Като обуславящ допускането на касационния контрол е приет въпроса за приложението на чл. 140, чл. 146 и чл. 266 ГПК и по-конкретно – допустимо ли е искът да бъде отхвърлен поради недоказаност на факт, за който страните не са спорили и който не е обсъждан от първоинстанционния съд. Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – заявява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор от 13.01.2011 г. Върховен касационен съд - състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото, с оглед заявените касационни основания и становищата на страните, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: Касационната жалба е частично основателна. За да потвърди решението на Пернишки районен съд, с което е отхвърлен предявеният от А. М. Нанова от [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от настъпилото на 02.10.2007 г. пътно-транспортно произшествие, въззивният съд, макар да не е споделил извода на първата инстанция за липса на предпоставките на чл. 45 ЗЗД, приемайки за доказано виновното и противоправно поведение от страна на причинилия произшествието водач, е преценил, че отговорността на дружеството не следва да бъде ангажирана, тъй като не са представени конкретни доказателства за застраховането на виновния водач по риска „Гражданска отговорност” при ответния застраховател. Решаващият състав е отчел, че наличието на застраховка не е оспорено от ответника, както и че същата е вписана в протокола за ПТП, но доколкото този факт не е бил изрично приет за безспорен от районния съд и при липсата на удостоверяващи го писмени доказателства, е направил извод за отсъствие на една от основните предпоставки за уважаването на иска по чл. 226, ал. 1 КЗ. Обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на процесуалния закон и по-конкретно на нормите, установяващи задълженията на съда във връзка с доклада по делото и даване на указания на страните, подробно разяснени и в практиката на Върховен касационен съд, формирана по реда на чл. 290 ГПК и имаща задължителен за долустоящите инстанции характер / напр. решение № 135 от 20.12.2010 г. по т. д. № 13 от 2010 г. на І т. о.; решение № 110 от 17.08.2011 г. по т. д. № 597/2010 г. на ІІ т. о.; решение № 429 от 21.06.2010 г. по гр. д. № 1151/2009 г. на І г. о.и др./. В случая решаващият състав се е отклонил от приетите в практиката разрешения за това, че в доклада по делото първоинстанционният съд трябва да посочи, съгласно чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и направените възражения и че е длъжен да укаже на страната необходимостта да представи доказателства относно фактите, от които произтичат претендираните права или направените възражения, а в случай, че претендираното право или направеното възражение произтича от факт, който не се твърди в исковата молба или в отговора и не е допълнен съгласно чл. 143, ал. 2 ГПК, съдът е длъжен, съгласно чл. 145, ал. 1 ГПК да постави на заинтересованата страна въпрос по този факт, като укаже значението му за претендираното право или направеното възражение. Като е отхвърлил предявения иск единствено поради непредставяне на застрахователната полица, приемайки за недоказано наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между виновния за пътно-транспортното произшествие водач и ответното дружество, въззивният съд е основал извода си за неоснователност на иска по чл. 226 КЗ на факт, който не е въведен състезателно в предмета на делото чрез твърдения и възражения на страните, което е в противоречие и с решение № 204 от 07.12.2010 г. по т. д. № 128/2010 г. на ВКС, ІІ т. о. Поради това, че ответното дружество не само, че не е оспорвало съществуването на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”, но и изрично е признавало този факт в хода на цялото съдебно производство – както в отговора на исковата молба, така и в отговора на въззивната жалба /дори и в отговора на касационната жалба/, за съда не е съществувало задължение да указва на ищцата необходимостта да представи застрахователната полица, като се има предвид, че същата е описана конкретно в приетия като доказателство по делото, без да е оспорен по реда на чл. 193 ГПК, протокол за пътно-транспортното произшествие – чрез посочване на издателя на полицата /ответното дружество/, нейният номер и срок на валидност. С оглед изложените съображения, обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Категорично установените по делото предпоставки по чл. 45 ЗЗД по отношение на причинилия пътно-транспортното произшествие водач /виновно и противоправно деяние, изразяващо се в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, довело до вредоносен за ищцата резултат – физически травми, предизвикващи болки и страдания/, от една страна, и наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка ”Гражданска отговорност” между водача и ответния застраховател, от друга страна, обосновават ангажиране отговорността на последния за заплащане на застрахователно обезщетение. Като съобразява вида и обема на получените от ищцата травматични увреждания /счупване на ключица и ребро/ и данните от приетите по делото две медицински заключения, че възстановителният период, през който пострадалата е търпяла болки и страдания, е продължил около 2-3 месеца и че от травмите не са останали негативни последици, настоящият състав приема, че към датата на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие – 02.10.2007 г., справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД е обезщетение в размер на сумата 3 000 лв. Обезщетението следва обаче да бъде намалено, тъй като от събраните по делото доказателства се установява безспорно, че самата ищца е допринесла в значителна степен за настъпването на произшествието. Приносът й е в това, че поради употребата на алкохол в концентрация 1.61 промила, видно от представения протокол за химическа експертиза № 453 от 10.10.2007 г., същата е имала неадекватно поведение като участник в движението на пътя, изразило се във внезапно пресичане на двупосочно пътно платно, при интензивно движение на МПС и на неразрешено за това място, в резултат на което е навлязла в лентата на движение на автомобила на застрахования водач и е предизвикала сблъсъка с него. С оглед посочените обстоятелства и като се отчете пола и възрастта на пострадалото лице /жена на около 50 години към датата на ПТП/, установеното количество алкохол в кръвта му обосновава съпричиняване на вредоносния резултат в размер на 1/3. При това положение, дължимото на ищцата обезщетение 3 000 лв. следва да бъде намалено със сумата 1 000 лв. Или, искът е основателен и следва да бъде уважен за сумата 2 000 лв., като за разликата до пълния предявен размер 10 000 лв. – същият подлежи на отхвърляне. На основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 84, ал. 3 ЗЗД, върху дължимото обезщетение следва да бъде присъдена и законна лихва за забава за периода от датата на пътно-транспортното произшествие до окончателното му изплащане. При посочения изход на делото, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, на упълномощения от касаторката адвокат следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска в размер на сумата 260 лв. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът по касация дължи заплащане по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за уважената част от иска в размер на 80 лв. Поради липса на изрично искане от страна на ответника за присъждане на разноски, съдът не се произнася по дължимостта на същите. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 2 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 215 от 25.10.2010 г. по гр. д. № 547/2010г. на Пернишки окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. М. Нанова от [населено място] срещу [фирма], Клон П. иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 02.10.2007 г. за сумата 2 000 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма], Клон П. да заплати на А. М. Нанова от [населено място], на основание чл. 226, ал. 1 КЗ, сумата 2 000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие на 02.10.2007 г, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.10.2007 г. до окончателното й изплащане. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 215 от 25.10.2010 г. по гр. д. № 547/2010г. на Пернишки окръжен съд в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА [фирма], Клон П. да заплати на адвокат И. Я. адвокатско възнаграждение в размер на сумата 260 /двеста и шестдесет/ лева. ОСЪЖДА [фирма], Клон П. да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на сумата 80 /осемдесет/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: