РЕШЕНИЕ № 44 София, 10.02.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на трети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря АНИ ДАВИДОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №4497/2013 година. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, вх.№1645/29.4.2013 г., подадена от адв. В. К. – процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] - [населено място], против въззивно решение №63/05.3.2013 г. по гр.д.№32/2013 г. по описа на Габровския окръжен съд, г.к. С обжалваното решение е отменено решение №605/29.11.2012 г.по гр.д.№1719/2012 г. на Габровския районен съд, г.к., с което са отхвърлени предявените от О. И. Т. от [населено място] против [фирма] – С., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ, и същите са уважени. Въззивната инстанция е приела, че по делото е установено съществуването на всички кумулативно изискуеми се предпоставки, визирани в чл.333, ал.1, т.2 КТ за възникване правото на ищеца да се ползва със закрила, а за работодателя задължение преди прекратяване на трудовото правоотношение да поиска писмено разрешение от съответната инспекция по труда и да го получи. Съдът е стигнал до извод, че в Дирекция “Инспекция по труда” – Г. не е регистрирано искане на основание чл.333 КТ за даване разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с посочения работник. Освен това по този въпрос съдът се е позовал на практика по чл.290 ГПК – решение №355/17.6.2010 г. по гр.д.№477/2010 г. на ВКС, ІV г.о. относно закрилата по чл.333 КТ. Изложени са изводи, че разпоредбите на чл.333, ал.1, т.2 и ал.2 КТ са императивни и не поставят законосъобразността на заповедта за уволнение на трудоустроеното лице в зависимост от това дали то е уведомило работодателя за наличието на трудоустрояване, като той е длъжен да изиска такава информация преди да пристъпи към дисциплинарно уволнение. С определение №1258/12.11.2013 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение по въпроси относно обективния характер на закрилата по чл.333 КТ спрямо уволнен работник или служител, за когото по време на действие на трудовото правоотношение, респективно към датата на прекратяване на същото, на работодателя не са били представяни медицински документи, нито са били известни данни, че лицето, привлечено към уволнение има качеството на трудоустроен, както и при изрично писмено искане от страна на работодателя не е представил информация за наличието на заболяване по Наредба №5/1987 г. По естеството си въпросът се свежда до тълкуването на разпоредбата на чл.1, ал.2 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по поставения въпрос съобрази следното: Разпоредбата на чл.1, ал.2 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда предвижда, че “Предприятието събира предварителна информация от работниците, които са определени за уволнение, страдат ли от болести, посочени в ал. 1”. Нормата по ясен и категоричен начин вменява на предприятието, респективно работодателя, да събере информация от работниците, които са определени за уволнение, страдат ли от болести, посочени в ал. 1 на визираната правна норма.. По съществото на касационната жалба. В касационната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на въззивното решение с оглед изводите на окръжния съд че в Дирекция “Инспекция по труда” – Г., не е регистрирано искане на основание чл.333 КТ за даване разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с посочения работник, поради което са нарушени разпоредбите на чл.333, ал.1, т.2 и ал.2 КТ, без значение дали работникът е уведомил работодателя за наличието на трудоустрояване, като работодателят е длъжен да изиска такава информация преди да пристъпи към дисциплинарно уволнение. Моли се за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявените искове ведно със законните последици. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представителна касационния жалбоподател – адв. В. К.. Ответникът по касация О. И. Т., посредством процесуалния си представител – адв. Н. С., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се заплащане на минимално адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 от З.. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид отговора на ответника по касация по чл.287 ГПК, становището на процесуалния представител на касационния жалбоподател, изразено в съдебно заседание пред настоящата инстанция и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното: Решението на Габровския окръжен съд е неправилно, независимо от отговора на поставения въпрос. Действително работодателят не е отправил искания по смисъла на чл.333, ал.1 и ал.2 КТ, но е налице отправено искане до работника за информация по смисъла на чл.1, ал.2 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда, видно от оригинала на писмо №695/17.5.2012 г. и оригиналът на обратната разписка, с която то е изпратено, и които не са оспорени от ищеца. Поради това следва да се приеме, че работодателят е изпълнил задължението си по визираната по-горе разпоредба от наредбата и след като не е получил данни от работника за наличие на закрила по чл.333, ал.1 КТ, не е било необходимо да иска съгласие на от инспекцията по труда и мнение на ТЕЛК. Предвид установеното от съда по правилността на решението и липсата на изводи в обжалвания съдебен акт по останалите доводи, наведени в исковата молба, решението на Габровския окръжен съд следва да бъде отменено и върнато на същия за постановяване на решение с оглед останалите наведени доводи за незаконосъобразност на дисциплинарното уволнение. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1, предложение трето ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение №63/05.3.2013 г. по гр.д.№32/2013 г. по описа на Габровския окръжен съд, г.к., и ВРЪЩА делото на посочения съд за ново разглеждане от друг състав, съобразно изложеното в мотивите. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: