5 Р Е Ш Е Н И Е № 95 С., 23.04.2014 год. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в публично заседание на девети април, две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател: Капка Юстиниянова Членове: Л. Богданова С. Димитрова при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.№ 5805 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура, [населено място] срещу въззивно решение № 1320 от 27.06.2013 г. по гр.д. № 1324/2013 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение от 19.11.2012 г. по гр.д. № 1678/2012 г. на Софийски градски съд в частта му, с която е уважен предявеният от М. М. Л. срещу Прокуратура на Република България иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата 9 000 лева. С определение № 88 от 17.01.2014 г. постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по материалноправния въпрос относно съдържанието на понятието “справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Представителят на Прокуратура на Република България изразява становище, че решението в обжалваната част е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като критерия за справедливост визиран в чл.52 ЗЗД е приложен неправилно и присъдената сума в размер на по 9 000 лв. е завишена. При определяне размера на обезщетението съдът не е отчел в достатъчна степен доказания обем на действително претърпяните неимуществени вреди. Ответникът М. М. Л. не е изразил становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид доводите във връзка с подадената касационна жалба и като провери правилността на въззивното решение в обжалваната част на основание чл.290, ал.2 ГПК намира следното: По поставения материалноправен въпрос е налице задължителна практика - т.4 на ППВС № 4/1968 г., в която е прието, че размера на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В този смисъл е и даденото разрешение в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС: решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 1650/2009 г. на ІІІ г.о; решение № 377 от 22.06.2010 г. по гр.д. № 1381/2009 г. на ІV г.о.; решение № 832 от 10.12.2010 г. по гр.д. № 593/2010 г. на ІІІ г.о.; решение № 302 от 4.10.2011 г. по гр.д. №78/2011 г. на ІІІ г.о. и др. В тях е прието, че съгласно трайно установената практика на ВКС, размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.2 З., от който произтича отговорността на държавата за вреди, като критерий за преценка е въведен и дългия несъобразен с разумния срок период, през който е продължило наказателното преследване, характера на престъплението по повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и свързаните с това последици. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с този принцип. При този отговор на материалноправния въпрос, настоящият съдебен състав намира жалбата на Апелативна прокуратура, [населено място] за основателна. В. съд е приел, че са налице основанията за ангажиране отговорността на държавата по чл. 2, ал.1, предл.2 З. в лицето на Прокуратура на Р България, от чиито действия на ищеца са причинени вреди- незаконно повдигане на обвинение в извършване на престъпление, за което с влязла на 20.06.2011 г. присъда по нох.д. № 5308/2004 г. на Софийски районен съд е признат за невинен. За да уважи искът за неимуществени вреди в размер на 9 000 лв. съдът е взел предвид периода на производството, наложената мярка за неотклонение, тежестта на обвинението, отзвука от него сред близки и познати, обстоятелството, че след излизането от затвора не могъл да си намери работа, че не могъл да вижда дъщеря си и жена си, които не му вярвали, че е невинен и изживените във връзка с всичко това негативни емоции. Съдът в настоящия състав намира, че решението в частта, с която е определен размера на присъденото обезщетение на 9 000 лв. е неправилно. Неправилно е приложен материалния закон - чл.52 ЗЗД, като необходимият за обезщетяване на претърпяните морални вреди размер е завишен. Установено е по делото, че воденото срещу ищеца наказателно преследване във връзка с повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 210, ал.1, т.4 и 5, вр. чл.209, ал.1, вр.чл.28 ал.1, вр.чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК, заради това, че на 28.02.2003 г. в [населено място] в съучастие и като съизвършител с лицето П., с цел набавяне за себе си и за другиго имотна облага в размер та 14050 лв. е въвел в заблуждение лицето Й. и я е накарал на лист да се подпише за това, че получава сума в размер на 70 лв. социални помощи, а всъщност е подписала пълномощно, с което упълномощава Л. да извършва всякакви разпоредителни сделки със собствения й недвижим имот намиращ се в [населено място], с което пълномощно продал апартамента на Й. е приключило с оправдателна присъда. Установено е, че взетата мярка за неотклонение „задържане под стража” е продължила повече от 3 години, а наказателното производство 9 години. Установено е също така, че за друго такова престъпление Л. е осъден с влязла в сила присъда през 2000 г., че с влязла в сила на 16.01.2009 г. присъда на Берковския районен съд е осъден за извършено престъпление по чл.195, ал.1,т.4 вр. чл.194, ал.1 НК, че с влязла в сила на 30.05.2009 г. присъда на Софийски районен съд е осъден за престъпления по чл.316, пр.1 вр.чл.308, ал.1 и чл.309, ал.1 НК, че със споразумение по нох.д. № 24648/2011 г. на Софийски районен съд е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.316, ал.1,вр.чл.308, ал.2 вр. ал.1 НК. От показанията на св.Ц. и М. е установено, че ищеца доста се променил след престоя в затвора във връзка с наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража”, че част от приятелите му се отдръпнали от него, че имал затруднения с намирането на работа, както и отдръпването от него на семейството и дъщеря му. Настоящият съдебен състав изхождайки от разбирането, че критерия за справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 ЗЗД не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства намира, че в случая те не дават основание за присъждане на обезщетение в размер на 9 000 лв. Отчитайки продължителността на наказателното преследване, на наложената мярка за неотклонение, но и множеството влезли в сила присъди по наказателни общ характер дела, както и споразумения по такива дела, с които Л. е признат за виновен в извършване на престъпления от общ характер, по-голямата част от които съставляват измами, че за друго такова престъпление е осъждан, по което е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража” за периода 27.10.1998 г. до 15.11.1999 г. настоящият състав приема, че установените неимуществени вреди само отчасти съставляват пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение в извършване на престъпление и незаконното „задържане под стража”. При определяне размера на обезщетението от значения са всички установени обстоятелства по делото, а в случая психическия и социален дискомфорт на Л. се дължи и на множеството извършени от него престъпления, за които е признат за виновен. Затова, настоящият съдебен състав намира, че сумата от 3 000 лв. е справедливият размер, който ще репарира претърпените неимуществени вреди. Предвид изложеното, решението в частта, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.2 З. е уважен за разликата над 3000 лв. и до 9 000 лв. ще следва да се отмени и по реда на чл.293, ал.2 ГПК се постанови ново, с което се отхвърли за сумата от 6000 лв./ разликата над 3 000 лв. и до 9 000 лв./. Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 1320 от 27.06.2013 г. по гр.д. № 1324/2013 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение от 19.11.2012 г. по гр.д. № 1678/2012 г. на Софийски градски съд в частта му, с която Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на М. М. Л. обезщетение за претърпяни неимуществени вреди за сумата над 3000 лв. и до 9 000 лв. и в тази част Постановява: ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. М. Л. от [населено място], кв.Л., [жилищен адрес] ет.ІІ, ап.7 срещу Прокуратура на Република България, [населено място] иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 З. за заплащане на обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, по което е оправдан, за сумата от 6000 лв. /шест хиляди/ лева, /разликата над 3000 лв. и до 9 000 лв./. Оставя в сила решението в останалата обжалвана част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :