Р Е Ш Е Н И Е № 221 гр. София, 22 юни 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети май две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Ив. Илиева и в присъствието на прокурора от ВКП ПЕТЯ МАРИНОВА като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 520/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Инициирано е по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на нчхд № 123/2011г. на Районен съд – Етрополе и внчхд № 226/2013г. по описа на Софийски окръжен съд, отмяна на постановените по тях присъда от 01.02.2012г. и решение от 03.07.2013г. и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. В искането се съдържа позоваване на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 НПК. В подкрепа на заявеното основание се развиват доводи за това, че въззивният съд е нарушил забраната за влошаване на положението на обжалвалия подсъдим по чл. 337, ал. 2 НПК, с което е допуснал съществено процесуално нарушение. Посочва се и допуснато абсолютно съществено процесуално нарушение поради постановяване на присъда от състав, който е подлежал на отвод на основание чл. 29, ал. 1, т. 1, б. „в” НПК. В съдебно заседание пред касационната инстанция прокурорът от ВКП поддържа искането и моли за неговото уважаване. Осъденият Д. П. Д., редовно призован, не се явява и не се представлява в производството. Върховният касационен съд провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си намери следното: Искането на Главния прокурор за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 НПК, при посочено основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 НПК. Постановеното въззивно решение не е било проверявано по касационен ред и е влязло в сила. Искането е направено в срок. Разгледано по съществото си, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е ОСНОВАТЕЛНО. С присъда № 5 от 01.02.2012 г., постановена по нчхд № 123/2011 г. по описа на Етрополския районен съд, подсъдимият Д. П. Д. е признат за виновен в това, че на 12.03.2010г. около 11.45 ч. в [населено място], по непредпазливост е унищожил чужди движими вещи на обща стойност 520 лв., собственост на В. Г. В., поради което и на основание чл. 216, ал. 6, вр. ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на глоба в размер на 150 лв. Подсъдимият Д. П. Д. е признат за виновен и в това, че на 12.03.2010г. около 11.45 ч. в [населено място], по непредпазливост е унищожил чужда движима вещ на стойност 840 лв., собственост на И. В. П., поради което и на основание чл. 216, ал. 6, вр. ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на глоба в размер на 150 лв. На основание чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия Д. П. Д. е определено едно общо наказание, а именно - глоба в размер на 150 лв. Подсъдимия Д. П. Д. е осъден да заплати на В. Г. В. сумата от 520 лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 12.03.2010г. до окончателното изплащане, както и направени по делото разноски в размер на 350 лв., като е отхвърлен предявеният граждански иск в останалата част над сумата 520 лв. до пълния предявен размер от 1900 лв. Подсъдимият Д. П. Д. е осъден да заплати на И. В. П. сумата от 840 лв. - обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 12.03.2010г. до окончателното изплащане, както и направени по делото разноски в размер на 250 лв., като е отхвърлен предявения граждански иск в останалата част над сумата 840 лв. до пълния предявен размер от 1200 лв. Съдът се е произнесъл по възлагане на разноските. С решение от 03.07.2013г. по внчхд № 226/2013г. по описа на Софийския окръжен съд, първи въззивен състав, е изменена присъда № 5 от 1.02.2012г., постановена по нчхд № 123/2011г. на РС – Етрополе, в частта по отношение на вида на определеното наказание за всяко едно от престъпленията, както и общото наказание, определено на основание чл. 23, ал. 1 НК, като вместо „глоба” в размер на 150 лв., е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца за всяко едно от престъпленията, осъществени в идеална съвкупност, и като общо наказание по чл. 23, ал.1 НК е определено „лишаване от свобода” за срок от три месеца. Изтърпяването на така наложеното наказание е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила. Доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, формулирани в искането за възобновяване, имат основание. Процесуално нарушение, от категорията на съществените, е допуснал въззивният съд при постановяване на решението по внчхд № 226/2013г. по описа на Софийски окръжен съд. То се изразява в нарушаване на забраната за влошаване на положението на обжалвалия подсъдим, при липса на съответна жалба от частния тъжител. Производството пред Софийски окръжен съд е било образувано само по жалба от подсъдимия Д. Д. срещу присъда № 5/01.02.2012г. по нчхд № 123/2011г. на Етрополския РС, като съдебният акт е оспорен като несправедлив и необоснован. Със съдебния акт, постановен от въззивната инстанция, първоинстанционната присъда е изменена, като на подсъдимия, вместо наложените наказания „глоба” за двете деяния и общото наказание „глоба”, определено по чл. 23 НК, е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и три месеца за всяко едно от деянията и общото наказание по чл. 23 НК е „лишаване от свобода” за срок от една година и три месеца, отложено за изпитателен срок от три години. За да измени присъдата в частта досежно наказанието, въззивният съд е приел, че в конкретния случай, с оглед данните за личността на подсъдимия и имущественото му състояние, наложеното наказание „глоба” се явява по-тежко от лишаването от свобода за конкретния подсъдим. Тези доводи на въззивния съд са несъстоятелни. В разпоредбата на чл. 37, ал. 1 НК е регламентирана системата на наказанията, като законодателят ги е степенувал по тежест чрез изброяването им в т. 1 до т. 11. В ТР № 57/1984г. на ОСНК е посочено, че последователността на различните видове наказания и тяхната тежест са дадени в чл. 37 НК. Следователно, законовата норма определя кое наказание е по-тежко по вид и несъмнено наказанието „лишаване от свобода” е по-тежко от наказанието „глоба”. Преценката за това, дали дадено наказание е по-тежко по вид от друго, може да се прави само съобразно степенуването в чл. 37, ал. 1 НК, но не и като се преценява тежестта на наказанието с оглед на конкретното лице, както е сторил въззивният съд. Посочените неправилни изводи на Софийския окръжен съд са непосредствено свързан и с допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила. Съобразно разписаното в чл. 337, ал. 2 НПК, въззивният съд може да утежни положението на подсъдимия, включително и чрез налагане на по-тежко по вид наказание, само ако е налице съответна жалба, в случая – от частния тъжител. Въззивният съд с решението си (макар съдебният акт да наименован като „определение”), е утежнил положението на подс. Д., налагайки му по-тежко по вид наказание, без да е бил сезиран със съответна жалба от частния тъжител, доколкото присъдата е била атакувана само с жалба от подсъдимия. Налагането на по-тежко по вид наказание несъмнено попада в хипотезата на увеличаване на наказанието по чл. 337, ал. 2, т. 1 НПК. При липсата на съответна жалба от частния тъжител срещу първоинстанционната присъда, за въззивния съд е била налице забраната за влошаване на положението на подсъдимия – забраната за reformatio in pejus. Нарушението на тази забрана, регламентирана в чл. 337, ал. 2 НПК, обосновава извод за допуснато нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване процесуалните права на подсъдимия. Наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, което е и основание за възобновяване на наказателното дело, обосновава отмяна на постановения съдебен акт. Процесуално нарушение от категорията на съществените е допуснато с разглеждане на делото и постановяване на присъда по нчхд № 123/2011г. по описа на Етрополския РС от незаконен състав. Съставът е незаконен, защото по отношение на съдията-докладчик е било налице основание за отвод по чл. 29, ал. 1, т. 1, б. „в” НПК. Видно от материалите по делото, съдията-докладчик М. Н., с определение от 25.10.2010г. по нчд № 143/2010г. по описа на Етрополски РС, в производство по чл. 243, ал. 3 НПК, е потвърдила постановление от 11.10.1010г. на Районна прокуратура [населено място], с което е прекратено наказателното производство по ДП № 50/2010г. по описа на РУП Етрополе, образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 330, ал. 1 НК. В мотивната част на определението е изложена фактическата обстановка, която е възприета и в атакувания прокурорски акт и тя касае възникналия пожар на 12.03.2010г., при който е унищожена стопанска постройка, собственост на В. В.. Със съдебния акт е прието, че извършеното не съставлява престъпление по чл. 330 и чл. 331 НК, а се касае до повреждане и унищожаване на чужди движими вещи, извършено по непредпазливост от Д. Д. – престъпление по чл. 216, ал. 6 НК, което се преследва по тъжба на пострадалия. След прекратяването на наказателното производство по ДП № 50/2010г. по описа на РУП Етрополе и получаване на препис от постановлението за прекратяване, проверено по съдебен ред, пострадалите В. В. и И. П., са депозирали частна тъжба срещу Д. П. Д. за престъпление по чл. 216, ал. 6 НК. Образувано е нчхд № 123/2011г., което е разгледано от едноличен съдебен състав – съдия М. Н., като този състав е постановил присъда № 5/01.02.2012г. Изложените обстоятелства сочат на извод, че съставът, постановил посочената присъда, е незаконен, защото по отношение на съдията е било налице основанието за отвод по чл. 29, ал. 1, т. 1, б. „в” НПК. Същият е постановил определение по чл. 243, ал. 4 и ал. 5 НПК, като е преценявал фактическите обстоятелства и е взел становище по съществото на наказателното производство. Разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 1, б. "в" от НПК се визира "определение, с което се прекратява наказателното производство", но в тази категория попадат не само определенията с такъв предмет, постановени в съдебната фаза на процеса, но и онези, с които се извършва съдебна проверка за законосъобразност на прекратяването от прокурора (В този смисъл, Решение № 269/17.07.2009г. на ВКС по н. д. № 244/2009 г., II н. о.). Страните имат право делото да бъде разгледано от безпристрастен съд, а такъв не може да е съдът, който е формирал вече вътрешно убеждение, въз основа на обсъждане на доказателствата, произнасяйки се по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Посоченото нарушение е останало извън вниманието на въззивния съд, който е следвало да го констатира и да упражни съответното си правомощие. Наличието на основание за отвод по чл. 29, ал. 1, т. 1, б. „в” НПК по отношение на съдията, разгледал делото и постановил първоинстанционната присъда, сочи на незаконност на състава, което съставлява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 3, вр. ал. 1, т. 2 НПК. Установяването на посоченото касационно основание има за последица отмяната по реда на възобновяването на постановената от незаконния състав присъда и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от стадия на съдебното заседание. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по нчхд № 123/2011г. на Районен съд – Етрополе и внчхд № 226/2013г. по описа на Софийски окръжен съд. ОТМЕНЯ присъда № 5 от 01.02.2012г., постановена по нчхд № 123/2011г. на Етрополския районен съд и решение от 03.07.2013г. по внчхд № 226/2013г. по описа на Софийски окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Етрополския районен съд от стадия на съдебно заседание. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.