4 Р Е Ш Е Н И Е № 154 СОФИЯ, 31.08.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на двадесети март две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 746/2010 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Л. Л. в качеството на пълномощник на С. И. И. и Л. И. И. против решение № 32 от 30.03.2010 г. по гр.д. № 139/09 г. на Окръжен съд –Търговище. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Ответниците по касация Х. Х. М., К. Х. А., С. Х. Х., А. Х. В., Р. А. и Х. Д. не са взели становище по основателността на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в касационната жалба доводи, приема следното: С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 65 от 09.03.2009 г. по гр.д. № 1257/08 г. на Районен съд Търговище, с което е допусната съдебна делба между Х. Х. М., К. Х. А., С. Х. Х., А. Х. В., Р. А., Х. Д., С. И. И. и Л. И. И. на следните недвижими имоти: полска култура от 15.397 дка, находяща се в м. “Поп К.” в землището на [населено място], общ. Т., съставляваща имот № 005004 по плана за земеразделяне и на полска култура от 48.720 дка, находяща се в м. ”Г.” в същото землище, съставляващ имот № 012004 по плана за земеразделяне, при права по 1/12 ид. част за Х. М., К. А., С. Х., А. В. и по 2/12 ид. части за Р. А., Х. Д., Л. И. и С. И.. Въззивният съд е препратил, на основание чл. 272 ГПК, към мотивите на първоинстанционното решение както по отношение на приетите за установени факти, така и по отношение на направените въз основа на тях правни изводи. Посочил е, че изцяло споделя становището на първоинстанционния съд за неоснователност на противопоставеното от Л. И. и С. И. възражение за придобиване на делбените имоти на основание придобивна давност, тъй като същото е изцяло съобразено с действуващата съдебна практика относно обективиране на намерението на някой от сънаследниците да държи имота като свой и възприемането на това намерение от останалите сънаследници. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса когато препраща към мотивите на първоинстанционното решение, съгласно разпоредбата на чл. 272 ГПК, длъжен ли е съдът да обсъди събраните по делото доказателства и изложените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение. При действието на ГПК от 2007 г. е запазен характера на дейността на въззивния съд като съд по същество на спора. Въззивният съд извършва самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция доказателствен материал и субсумира приетите за установени факти под приложимата правна норма. Разпоредбата на чл. 272 ГПК, която допуска в случаите, когато въззивният съд потвърждава първоинстанционното решение, да мотивира своето решение чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд, не означава, че въззивният съд действува като контролно - отменителна инстанция и не го освобождава от задължението да извърши своя преценка на доказателствата и да направи свои констатации относно релевантните за спора факти. Въззивният съд може да изложи собствени мотиви, но разпоредбата на чл. 272 ГПК му дава право, след като в резултат на осъществената от него решаваща дейност е достигнал до същите фактически и правни изводи, до които е достигнал и първоинстанционният съд, да не преповтаря същите мотиви, а чрез препращане към тях, да ги направи свои. В случая въззивният съд е процедирал по този начин, като е препратил към мотивите на първоинстанционното решение. В него е прието от фактическа страна, че с решение № Ъ от 04.04.1994 г. на ОС”Земеделие и гори”- Т., е възстановено правото на собственост на наследниците на Х. Ю. В. върху полска култура от 15.397 дка, находяща се в м. “Поп К.” в землището на [населено място], общ. Т., съставляваща имот № 005004 по плана за земеразделяне и на полска култура от 48.720 дка, находяща се в м. ”Г.” в същото землище, съставляващ имот № 012004 по плана за земеразделяне, като заявлението за възстановяване на земите е било подадено от касатора С. И.. Той и неговият брат Л. И. са обработвали процесните имоти в продължение на повече от 10 години от възстановяването им до предявяване на иска за делба. Ищците са се установили да живеят трайно в Република Турция, като част от тях са заминали през 1951 г., а други-през 1989 г. При така установените факти по делото първоинстанционният съд е приел от правна страна, че след като съсобствеността върху имотите е възникнала по наследяване, ползуването му от някой от сънаследниците не е достатъчно за придобиването му по давност, тъй като се счита, този сънаследник е държател по отношение на частта на другите и за да ги придобие по давност, следва да промени намерението си по отношение на тях, след което да ги владее в продължение на установения от закона давностен срок, като промяната на намерението трябва да бъде обективирана по отношение на сънаследника по начин, който недвусмислено сочи, че се отричат правата му върху вещта. Приел е, че събраните по делото доказателства не установяват С. И. и Л. И. да са извършили такива действия, целящи да отблъснат владението на останалите сънаследници и тези действия да са достигнали до знанието на последните, откъдето е направил извод, че касаторите не са придобили процесните имоти по давност. Този извод не може да бъде споделен. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че от възстановяване на имотите през 1994 г. същите са ползвани единствено от касаторите. Единият от имотите е отдаван за известен период от тях под аренда, срещу получаване на съответна рента, а другият имот са ползвали лично, като срещу заплащане са наемали други лица да го обработват. През целия този период ищците не са се противопоставили по никакъв начин на това владение, за да се изисква отблъскването им от касаторите. При посещенията си в България някои от наследниците се оплаквали на кметския наместник, разпитан като свидетел по делото, че не са взели нищо от наследническите ниви, но не са заявили по съответния ред собственическите си права. Влагането на средства за обработка на нивите и получаването на добивите от тях, отдаването им под аренда без да се иска съгласието на останалите сънаследници, недвусмислено сочат, че касаторите са считали имотите за свои. С оглед на това следва да се приеме, че в продължение на повече от 10 години касаторите са упражнявали непрекъснато, явно и необезспокоявано владение върху процесните имоти, поради което са ги придобили по давност. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно и тъй като не се налага извършването на други съдопроизводствмени действия, спорът бъде решен по същество, като предявеният от Х. Х. М., К. Х. А., С. Х. Х., А. Х. В., Р. А. и Х. Д. иск за делба бъде отхвърлен. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 32 от 30.03.2010 г. по гр.д. № 139/09 г. на Окръжен съд –Търговище, ВМЕСТО КОЕТО постановява: ОТХВЪРЛЯ предявеният от Х. Х. М., К. Х. А., С. Х. Х., А. Х. В., Р. А. и Х. Д. против Л. И. И. и С. И. И. иск за делба на следните недвижими имоти: полска култура от 15.397 дка, находяща се в м. “Поп К.” в землището на [населено място], общ. Т., съставляваща имот № 005004 по плана за земеразделяне и на полска култура от 48.720 дка, находяща се в м. ”Г.” в същото землище, съставляващ имот № 012004 по плана за земеразделяне. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: