Р Е Ш Е Н И Е № 267 гр. София, 19 май 2014 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 742 по описа за 2014 г Касационното производство е образувано по жалба на частния обвинител и граждански ищец А. В. А. и по жалба на частните обвинители и граждански ищци Д. Г. М., малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител Т. И. Т., и Р. И. М. срещу решение на Софийски апелативен съд № 74 от 5.03.14 г, по ВНОХД № 1117/13, с което е потвърдена присъда на Кюстендилски окръжен съд № 22 от 13.06.13, по НОХД № 479/12. С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за невиновен в това, че на 12.04.2012 г в [населено място], при управление на моторно превозно средство, е нарушил чл. 15, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 ЗДП, и по непредпазливост, е причинил смъртта на И. М. Айдарски, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по обвинението по чл. 343, ал. 1, б. „в” вр. чл. 342, ал. 1 НК, а гражданските искове обезщетения за неимуществени вреди в размери от по 60 000 лв, предявени от А. В. А., Д. Г. М., малолетна, действаща чрез своята майка и законен представител Т. И. Т., и Р. И. М., са отхвърлени. С жалбите се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, като първата жалба релевира незаконосъобразност и относно произнасянето по гражданската отговорност. Твърди се, че неправилно е дадена вяра на Тройната АТЕ, че е следвало да се полза АТЕ, изготвена от вещите лица Г. и У., че незаконосъобразно е отказано изслушване на нова или повторна експертиза, че материалният закон е приложен неправилно / налице е нарушение по чл. 15, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 ЗДП /, че липсва хипотезата на чл. 15 НК. С жалбите се иска да бъдат отменени постановените съдебни актове и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция. В съдебно заседание на настоящата инстанция поверениците на частните обвинители пледират за уважаване на жалбите. Частните обвинители не участват лично в касационното производство. Защитата счита, че въззивният акт следва да бъде оставен в сила. Подсъдимият се присъединява към становището на защитника си. Представителят на ВКП счита, че жалбите са основателни. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. Въззивният съд е допуснал допълнителен разпит на вещите лица, изготвили Допълнителната АТЕ / Г. и У. /, и на вещите лица, автори на Тройната АТЕ / Н., Ч. и М. /. Експертите от Допълнителната АТЕ са заявили, че е точна скицата на местопроизшествието, приложена към Тройната АТЕ, указваща, че мястото на удара е в платното за движение на подсъдимия. Различието в изводите на вещите лица от цитираните експертизи относно мястото на удара / според Допълнителната АТЕ, ударът е настъпил в платното на мотопеда / се дължи на това, че Г. и У. са работили с понятието „мислена осева линия”, доколкото осевата линия на местопроизшествието е била заличена. Авторите на Допълнителната АТЕ обаче са се съгласили със становището на Тройната АТЕ, че при съобразяване на продължението на осевата линия в района на местопроизшествието, пътят прави лек завой надясно, откъдето и мястото на удара се оказва в платното за движение на автомобила. При това положение, макар формално вещите лица Г. и У. да са декларирали, че поддържат първоначалното си заключение за мястото на удара, при заявената от тях позиция, че са съгласни със схемата на произшествието, приложена към Тройната АТЕ, те практически са се присъединили към изводите на своите колеги. САС е изложил убедителни съображения защо кредитира заключението на Тройната АТЕ, които се възприемат от настоящата инстанция, а именно: вещите лица са ползвали целия събран по делото доказателствен материал, взели са предвид данните от протокола за оглед, посетили са местопроизшествието, отчели са времето, когато е поставена надлъжната маркировка / преди произшествието /, позовали са се на показанията на свидетелите-очевидци: С., С., К., извършили са оглед на мотопеда, надлежно съхраняван в РУП, Дупница, отчели са повредите по лекия автомобил. Според Тройната АТЕ, подсъдимият е предприел завиване наляво с 39, 80 км/ч, като скоростта му в момента на удара е била 9 км/ч, а пострадалият се е движил с мотопед с 37 км/ч и такава е била скоростта му към момента на сблъсъка между двете превозни средства. Изяснено е, че при движение на автомобила на къси светлини фаровете му не са осветявали директно мотопеда, а ъгълът, под който се е намирал автомобилът, и разстоянието до мястото на удара, са поставили мотопеда извън обхвата на светлинния сноп. Установено е, че мотопедът е попаднал в опасната зона за спиране на автомобила и от технически аспект ударът е бил непредотвратим. Въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение, като е отказал назначаване на Повторна или нова АТЕ, тъй като Тройната АТЕ е отговорила пълно на поставените въпроси и не е възникнало съмнение в нейната обоснованост и правилност, а и авторите на Допълнителната АТЕ практически са се присъединили към изводите на Тройната АТЕ. По делото е изяснено и това, че, ако пострадалият би продължил да се движи в своята лента, удар между двете превозни средства не би настъпил. Ето защо, ВКС намери, че въззивната инстанция не е допуснала нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което не са налице основания за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС, респективно, не са налице предпоставки за отмяна на съдебните актове и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. Липсва и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Изводите на въззивния съд, че се касае за случайно деяние по чл. 15 НК, са правилни и се възприемат от настоящата инстанция. Водачът на автомобила е управлявал правомерно превозното средство, тоест, не е допуснал нарушение на правилата за движение. Пострадалият е управлявал мотопеда, без работещо осветление, а водачът е бил алкохолно повлиян, при което не е съобразил лекия завой на пътя и е навлязъл в лентата за движение на автомобила, където е настъпил ударът между превозните средства. От друга страна, мотопедът е бил извън зоната на осветеност от фаровете на автомобила, което е попречило на подсъдимия да реагира адекватно на възникналата опасност за движението. При това положение, правилно е становището на съдилищата, че деянието е несъставомерно, тъй като, от обективна страна, липсва нарушение на правилата за движение, а, от субективна страна, деецът не е могъл да предвиди настъпването на престъпния резултат. Ето защо, въззивният съд правилно е приел, че са налице основания за потвърждаване на оправдателната присъда, тъй като подсъдимият не следва да носи наказателна отговорност за транспортно престъпление, респективно, не следва да носи отговорност и за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД / в този смисъл въпросите относно гражданската отговорност са решени правилно и не подлежат на пререшаване от настоящата инстанция /. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбите са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Софийски апелативен съд № 74 от 5.03.14 г, по ВНОХД № 1117/13. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: