ОПРЕДЕЛЕНИЕ   № 99   гр.София, 26.02.2010 г.     Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                                                 Председател:  Жива Декова                                                                   Членове:   Олга Керелска                                                                                        Ерик Василев   като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев частно гражданско дело № 68 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:   Производство по чл.278, във връзка с чл.274, ал.2 и ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. К. Б. , упражняващ търговска дейност под фирмата Е. „Б”, приподписана от адвокат М, срещу определение от 23.09.2009 г., по ч.гр.д. № 5574/2009 г., на Софийски градски съд. Ответниците по жалбата Г. К. Г. и Н. В. П. не са подали писмен отговор, съгласно чл.276 ГПК. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, констатира, че обжалваното определение подлежи на касационно обжалване, тъй като с него се потвърждава първоинстанционен съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното разглеждане на делото – касационно основание по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. В частта, в която частната жалба е оставена без разглеждане, обжалваното определение също подлежи на касационно обжалване по реда на чл.274, ал.2, изр.1 ГПК. Частната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и редовна, но по същество е изцяло неоснователна. С определение от 09.01.2009 г., по гр.д. № 41698/2008 г., Софийският районен съд е оставил без уважение молбата на ищеца И. К. Б. , упражняващ търговска дейност под фирмата Е. „Б”, за освобождаването му от държавна такса по предявените искове, като е заявил, че няма достатъчно средства да заплати. Със същото определение, районният съдия е оставил без движение производството по делото, с указания да се отстранят допуснатите нередовности в исковата молба. С определението си от 23.09.2009 г., по ч.гр.д. № 5574/2009 г., Софийският градски съд е приел, че частната жалба срещу отказа да бъде освободен от държавна такса е неоснователна, тъй като повдигнатият правен спор е за вреди от търговска сделка, а ищецът е търговец, поради което не попада в случаите на чл.83, ал.2 ГПК. В частта, в която производството по делото е било оставено „без движение”, съдът е посочил, че определението на районния съдия не подлежи на инстанционен контрол, поради което частната жалба е оставена без разглеждане. Частната жалба на И. К. Б. , упражняващ търговска дейност под фирмата Е. „Б” срещу определението на Софийския градски съд съдържа оплаквания за незаконосъобразност и твърдения, че съдът се е произнесъл без да съобрази доказателствата за липсата на доходи и допълнителните разходи в личен план на ищеца. Срещу определенията на въззивната инстанция могат да бъдат подавани частни жалби, когато преграждат по-нататъшното развитие на делото, както и в случаите, изрично посочени в закона, според чл.274, ал.1, т.1 и т.2 от Гражданския процесуален кодекс. Въззивният съд е оставил без разглеждане частната жалба на ищеца, тъй като повдигнатия за разрешаване въпрос не попада в посочените хипотези. В тази връзка, определението на съда, с което исковата молба на ищеца е оставена „без движение” не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като това определение не прегражда развитието на делото. Ищецът е подал искова молба за защита и съдействие на негови имуществени права, но същата не отговаря на изискванията на закона, поради което съдът е упътил страната да посочи обстоятелствата от значение за правния спор. След изпълнение на дадените от съда указания, исковата молба ще бъде разгледана и правото на ищеца ще бъде признато или отречено със съдебно решение. Компетентен да разгледа изложените пред въззивната инстанция уточнения е Софийския районен съд, а определението на съда, с което са дадени указанията не подлежи на самостоятелно касационно обжалване с частна жалба, поради което в тази част обжалваното определение на въззивния състав е правилно и следва да се потвърди. Съгласно чл.274, ал.3 от ГПК, допустимостта на касационното обжалване се предпоставя от въведените основания от касатора по частната жалба, при условията на чл.280, ал.1 ГПК. В конкретния случай, частният жалбоподател е посочил един процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на правния спор, във връзка с правната възможност на търговеца да бъде освободен от дължимата държавна такса. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, счита, че в тази част следва да се допусне касационно обжалване, тъй като решаването му обуславя крайните изводи на въззивния съд в обжалваното определение. Съгласно чл.83, ал.2 ГПК, основание за освобождаване от такси и разноски по делата, може да се признае на физически лица, за които е установено, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Такава възможност не е предвидена за лица упражняващи търговска дейност и претендиращи парични суми в това им качество. Търговците не са посочени в ал.1 на същата разпоредба, като лица, които не внасят такси и разноски в производството, нито са изброени в чл.5 от Закона за държавните такси, а приложените документи за облигационните задължения на ищеца, не са основание за освобождаването му от дължимата държавна такса. Предвид изложеното, така поставения въпрос не е разрешен в противоречие със задължително за съдилищата тълкуване с Постановление на пленума на Върховния съд или Тълкувателни решения на Общото събрание на гражданската и/или търговската колегии на Върховния касационен съд, не се разрешава противоречиво от съдилищата и няма значение за точното прилагане на закона, доколкото разпоредбата е ясна, няма непълнота и противоречие с друга правна норма или различно тълкуване на закона (чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК). Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, на основание чл.278, ал.1 ГПК   ОПРЕДЕЛИ:   ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 23.09.2009 г., по ч.гр.д. № 5574/2009 г., на Софийски градски съд в частта, в която е оставил без уважение частната жалба на И. К. Б. , упражняващ търговска дейност под фирмата Е. „Б”, срещу определение на Софийския районен съд, с което е отказано освобождаването му от държавна такса. ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение от 23.09.2009 г., по ч.гр.д. № 5574/2009 г., на Софийски градски съд. Определението не подлежи на обжалване.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: