Р Е Ш Е Н И Е № 34 [населено място], 30.03.2020г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на девети март през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА при секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 860 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Т. М., чрез адв.М. М., срещу решение № 252/24.10.2018г. по в.гр.д. № 305/2018г. на Апелативен съд - Велико Търново, с което е потвърдено решение № 217/14.05.2018г. по гр.д. № 379/2017 г. по описа на Окръжен съд – Русе за отхвърляне на иска на касатора против КСК”Русенска популярна каса” за сумата от 45 000лв., представляваща неплатена дялова вноска при прекратяване на членство, както и сумата от 10 294 лв.– обезщетение за забава за периода 28.02.2015г. - 30.05.2017г. Касаторът поддържа, че решението на въззивния съд е неправилно. Иска неговата отмяна и постановяване на друго за уважаване на исковата молба. Ответникът по касационната жалба КСК”Русенска популярна каса” в писмения си отговор оспорва основателността на същата. Не е постъпил писмен отговор от третото лице-помагач „Кредиткооп-България”АД /в ликвидация/. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е сезиран с искове по чл.14, ал.1 ЗК и чл.86, ал.1 ЗЗД. Установено е било членството на касатора в ответната кооперация от 2001г., както и внасянето от него на дялови вноски в общ размер на 45 000лв. Членственото правоотношение е било прекратено с изтичане на едномесечния срок от депозиране на предизвестие в тази връзка от страна на Р. М. до кооперацията. ВТАС е счел, че касаторът е подписал декларация с оглед сключен договор за заем между „Кредиткооп”ЕАД и „М. груп”ООД /с управител Р. М./, с която касаторът е дал съгласие за срок до шест месеца след погасяване на заема от 380 000 лв. по посочения договор сумата в размер на неговото дялово участие в кооперацията да остане на разположение на последната. Поради което съдът е заключил, че изплащането на дяловата вноска на Р. М. по негова собствена воля е поставено в зависимост от погасяването на дълга на „М. груп”ООД към „Кредиткооп”ЕАД. Условието по декларацията, при което се дължи връщане на дяловата вноска, не е настъпило, тъй като в изпълнителното производство с взискател „Кредиткооп”ЕАД от длъжника „М. груп”ООД е събрана част от дълга, а именно в размер на 231 697,75лв. С определение № 585/20.12.2019г. по т.д. № 860/2019г. на ВКС, I т.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение за проверка на неговата допустимост. Съобразно възраженията в писмения отговор на ответника по касационната жалба и видно от вписването в търговския регистър на 19.10.2018г. по партидата на кооперацията съставът на ВКС установи, че спорът е по осъдителни искове за вземания срещу кооперация, спрямо която в хода на делото е било открито производство по несъстоятелност и в рамките на последното се е развила процедура по чл.685 и сл. ТЗ. На осн. чл.637, ал.1 ТЗ с откриване на производството по несъстоятелност се спират съдебните производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника. На осн. чл.637, ал.2 ТЗ спряното производство се прекратява, ако вземането бъде прието при условията на чл.693 ТЗ, респ. ако не бъде прието, на осн. чл.637, ал.3 ТЗ производството се възобновява и продължава с участието на лицата, посочени в т.1 и т.2. Въззивният съд не е констатирал горепосочената пречка за развитие на производството по делото, не е изследвал въпроса дали вземането на касатора срещу ответника е било предявено в производството по несъстоятелност, респ. дали е било прието или не. Поради което е постановил един недопустим съдебен акт, който следва да се обезсили на основание чл. 293, ал. 4 ГПК, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на спора е необходимо да се извърши проверка от ВТАС на релевантните факти по чл.637, ал.1-3 ТЗ. С оглед изхода по спора въззивният съд ще следва да присъди и направените по делото разноски за всички инстанции. Предвид така изложените съображения, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 252/24.10.2018г. по в.гр.д. № 305/2018г. на Апелативен съд - Велико Търново. ВРЪЩА делото на АС – Велико Търново за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: