Р Е Ш Е Н И Е
№ 472
София, 14.11.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ДИАНА ХИТОВА
при участието на секретаря Райна Пенкова, разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 693 /2012 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по повод постъпила касационна жалба от С. И. С. , чрез процесуалния й представител адв.К. М. срещу решение № ІІІ-33/28.02.2012 г. по гр.д.№209/2012 г. на Бургаски окръжен съд, трети състав.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост.Жалбоподателката счита за неправилен извода на въззивния съд, че представените по делото писмени документи, озаглавени „Ведомост заеми, заплати и др.” не са преценени като разписки за заплатените на ищцата суми за погасяване на предоставения от нея заем, въпреки че е установил непрецизното оформяне на отношенията между страните и въпреки неосчетоводяването на сумите по тези ведомости в ПК „Бриз”. Намира, че не е преценено правилно и обстоятелството, че ищцата първоначално претендира с нот.покана само десет непогасени вноски, а впоследствие предявява иск за 39 вноски.Претендира разноски.
Ответницата по касационната жалба Р. Е. Е. чрез процесуалния си представител адв.К. Т. оспорва жалбата.
С определение № 844/12.07.2012 г. постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по следните обуславящи процесуалноправни въпроси: с какви доказателствени средства може да се установи изпълнението на чужди задължения от трето лице, съгласно предвиденото в чл.73 ЗЗД и дали законът-чл.164 ал.1 т.4 ГПК, поставя ограничения за съдържанието на писмените доказателства, с които следва да се установи погасяването на установени с писмен акт парични задължения .
Прието е ,че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - касационно основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
По така поставения въпрос, допуснат до касационно обжалване , настоящият състав на ВКС,четвърто г.о.приема следното:
Всяко трето лице може да изпълни чуждо задължение и кредиторът няма право да откаже да го приеме - чл. 73, ал. 1 ЗЗД, стига последният да няма особен интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника. С изпълнението от третото лице се погасява вземането на кредитора. Изпълнението може да бъде установено с всички допустими в закона доказателствени средства, в т. ч. и със свидетелски показания, доколкото не попадат в изключенията по чл. 164 ГПК.
Законът, в частност чл.164 ал.1 т.4 ГПК, не поставя ограничения за съдържанието на писмените доказателства, с които следва да се установи погасяването на установени с писмен акт парични задължения.От това съдържание логически трябва да следва изводът за направено плащане.
По касационната жалба настоящият състав на ВКС,четвърто г.о. приема следното:
Ответницата по касационната жалба е предявила иск по чл. 422 ал.1 вр.чл. 415 ал.1 ГПК за сумата 16 888,42 лв.Задължението произтича от договор за паричен заем , сключен на 14.08.2007 г.,за сумата 17 333 лв., , които жалбоподателката следвало да погасява с месечни вноски от 222,29 лв. в срок до 28.08.2022 г. Уговорена е и неустойка от 0,1% за всеки просрочен ден, както и целево използване на паричната сума за нуждите на ПК „Бриз”. Тъй като жалбоподателката погасила само 444,58 лв., на 05.10.2010 г. й била отправена нотариална покана , с която била известена, че е в забава за десет месечни вноски от 222,29 лв., общо за 2222,90 лв. Поканена била да плати в едноседмичен срок, а в случай на неизпълнение договорът се счита развален и ще се търси цялата заета сума.
Паричните средства за така предоставения заем ищцата осигурила чрез банков кредит от 06.08.2007 г. за сумата 26 700 лв. със срок на погасяване 28.08.2022 г., обезпечен с договорна ипотека.Вноските по него били погасявани редовно до 30.10.2009 г. от ищцата. На 05.02. и 05.05.2010 г. три вноски по него били погасени от жалбоподателката.Общо по него били платени 8658,64 лв.
Жалбоподателката работела по трудов договор като старши треньор в клуба, а ищцата - като помощник треньор. Месечното й трудово възнаграждение за периода 08.2008 г.- 11.2009 г. е в размер на сумата 5 371,44 лв.Тази сума била осчетоводена от клуба, като разход за заплати. На 29.01.2010 г. трудовото й правоотношение било прекратено въз основа на чл.325 ал.1 т.1 КТ по взаимно съгласие. По писмен документ озаглавен „Ведомост, заеми, заплати и др.” за периода 09.2007 г.-11.2009 г. тя получила сумата 22 140 лв. Тя не е осчетоводена в счетоводството на клуба, което било редовно водено и по нея не са начислявани данъци и осигуровки.
Въззивният съд не възприел твърденията на жалбоподателката, че този писмен документ е всъщност разписка за сумите, с които тя погасила предсрочно получения от ищцата заем.Съдът е счел, че те не могат да послужат като доказателство за плащане по заема, въпреки че страните не са оспорили подписите си, както и получаването на сумите. Съображенията му за това са, че получените суми са отразени на ведомост на ПК „Б.”, и независимо, че и двете срани са в трудовоправни отношения с клуба, то заемът е сключен в лично качество.
С оглед дадения отговор на въпросите, за които е допуснато касационно обжалване, решението на въззивния съд не е правилно. Плащането може да бъде установено с всякакви доказателства, няма пречка това да стане с писмен документ, озаглавен ведомост. В случая дори не може да се приеме, че ведомостта е на клуба, тъй като в с.з. пред въззивния съд е представен за справка оригиналът на документа, от който е било видно, че на него не е поставен печат на клуба.Освен това съдът не е съобразил и обстоятелството, че сумите по тази документ, наречен ведомост, не са осчетоводени и следователно не са били за плащане на трудово възнаграждение, както твърди ищцата, както и че такава ведомост е водена само за периода на погасяване на заема от жалбоподателката. Служебните й задължения не включват воденето на ведомост за заплати и плащането им. Ако действително беше ведомост за заплати , в нея нямаше да фигурира само името на ищцата, а щяха да са включени имената и на други служители. Без значение за задължението на жалбоподателката към ищцата е , че така предоставените й средства тя не е използвала за погасяване на банковия кредит, чрез който е осигурила сумата по заема. Преустановяването на плащанията по банковия кредит е станало едва след прекратяване на трудовия договор на ищцата.С нотариалната покана тя първоначално е заявила, че не са й платени десет вноски, т.е. че не й е плащано след прекратяване на трудовия й договор, а впоследствие-че изобщо не й е плащано,без да посочи аргументи за промяната в твърденията си.Ведомостта съдържа подписите на двете страни по договора за заем, както и размера на всяка поотделно платена сума.Това съдържание, преценено в съвкупност с останалите доказателства по делото дава основание да се направи извода, че жалбоподателката е плащала вноските по заема, предоставен й от ищцата.
Следва обжалваното решение да бъде отменено и искът отхвърлен, както и да се присъдят на жалбоподателката направените разноски по делото.
По изложените съображения и въз основа на чл.293 ал.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № ІІІ-33/28.02.2012 г. по гр.д.№209/2012 г. на Бургаски окръжен съд, трети състав , с което е потвърдено решение № 1613/19.12.2011 г. по гр.д.№1097/2011 г. на Бургаски районен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Е. Е. против С. И. С. иск въз основа на чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 ГПК вр.чл.240 ЗЗД, чл.87 ал.1 ЗЗД и чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата 16 888 /шестнадесет хиляди осемстотин осемдесет и осем/ лв. по сключен помежду им на 14.08.2007 г. договор за заем, за която е издадена заповед по чл.410 ГПК №6735/07.12.2010 г. по ч.гр.д.№10352/2010 г. по описа на Бургаски районен съд, както и за сумата 1018 лв. направeни разноски по делото пред първата инстанция.
ОСЪЖДА Р. Е. Е. да заплати на С. И. С. сумата 805,88 лв. разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: