3
Р Е Ш Е Н И Е
№235
ГР. София, 20 декември 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в открито заседание на 27.11.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря В. Илиева,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №1986/19 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.307, ал.2 ГПК.
ВКС разглежда молбата на Е. С. за отмяна на влязлото в сила решение на Кюстендилски районен съд по гр.д. №2691/17 г. от 16.11.18 г., потвърдено с необжалваемо въззивно решение по гр.д. №479/19 г. от 1.03.19 г. на Кюстендилски окръжен съд, на осн. чл.303, ал.1,т.4 ГПК, поради противоречието му с друго влязло в сила решение – по гр.д. №2049/16 г. на Кюстендилски районен съд, потвърдено с необжалваемо въззивно решение на Кюстендилски окръжен съд по гр.д. №344/17 г. от 6.11.17 г. В молбата се твърди, че е налице идентитет в предмета на двете влезли в сила решения, в чиито мотиви са разрешени по различен начин идентични преюдициални въпроси. Предмет и на двете дела са искове на молителя по чл.50 ЗЗД, предявени срещу ответницата Ю. Г., за обезщетяване на причинените му от кравите й имуществени вреди / изразяващи се в лишаването на ищеца от възможността за добив и продажба на сено от собствените му ливади, индивидуализирани в исковите молби и в решенията/.
Ответницата по молбата Ю. Г. я оспорва като недопустима и неоснователна. По възражението за недопустимост на молбата ВКС се е произнесъл с определението си по чл.307, ал.1 ГПК от 19.06.19 г., като го е намерил за неоснователно.
ВКС на РБ, като разгледа молбата за отмяна, намира следното:
С вл. в сила решение по гр.д. № 2049/16 г. на Кюстендилски районен съд ответницата Ю. Г. е осъдена да заплати на ищеца Е. С. на осн. чл.50 ЗЗД обезщетение за имуществени вреди причинени от собствените й крави в ливадите на ищеца / изразяващи се в лишаването му от възможността да коси и продава трева през 2016 г./ в размер на 357 лв. Според исковата молба животните са заварени в имотите на ищеца през м. април, юли и октомври на 2016 г.. В мотивите към решенията на двете съдебни инстанции по делото е прието за установено, че кравите на ответницата са унищожили тревата в ливадите на ищеца през посочените месеци на 2016 г.
С вл. в сила решение по гр.д. №2691/17 г. е отхвърлен искът на същия ищец / сега молител/ срещу същата ответница с пр. осн. чл.50 ЗЗД за сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати от ищеца ползи от лишаването му от възможността за добив и продажба на сено през 2017 г., вследствие на унищожаването на тревата в собствените му ливади от крави, собственост на ответницата на 23.06.17 г., 30.09.17 г. и 11.11.17 г.. В мотивите към решенията на двете съдебни инстанции по делото са приети за недоказани твърденията на ищеца, че собствени на ответницата крави са унищожили тревата в имотите му на посочените дати през 2017 г.
Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК отмяна на влязло в сила решение се допуска, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Нужно е противоречие на съдебните решения при пълно субективно и обективно тъждество на правния спор по делата, по които са постановени - Постановление № 2/29.09.1977 г. на Пленума на Върховния съд на Република България. С ТР №7 /14 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения, като основание за отмяна на неправилно решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 307, ал. 4 ГПК, е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо.
От данните по делото се установява, че в случая изискуемата от закона идентичност не е налице. Страните по двете дела, по които са постановени сочените от молителя вл. в сила решения, са едни и същи, еднаква е и правната квалификация на заведените искове, но периодът на настъпване на вредите, за които се търси обезщетение, е различен. По приключилото по-рано гр.д. №2049/16 г. се търси и с цитираното от молителя решение е присъдено обезщетение за имуществени вреди, настъпили през 2016 г., а решението по гр.д. №2691/17 г., чиято отмяна се иска, има за предмет обезщетяване на имуществени вреди за последващ период – през 2017 г.
Не е налице обективен идентитет на правния спор по двете дела / различно е основанието на разгледаните искове/. Затова молбата за отмяна по чл.303, ал.1,т.4 ГПК на влязлото в сила решение по второто дело е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения ВКС на РБ, трето г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. С. за отмяна на влязлото в сила решение на Кюстендилски окръжен съд по гр.д. №479/18 г. от 1.03.19 г., с което е потвърдено решението на Кюстендилски районен съд по гр.д. №2691/17 г. от 16.11.18 г., на осн. чл.303, ал.1,т.4 ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: