Р Е Ш Е Н И Е № 109 гр.София, 29 юни 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ДЕНИЦА ВЪЛКОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и прокурора от ВКП Тома Комов изслуша докладваното от съдия Вълкова наказателно дело № 362/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от подсъдимия Е. Д. Ж. – френски гражданин, чрез служебния му защитник адвокат К. С., срещу въззивна присъда № 1 от 04.02.2022 г., постановена по ВНОХД № 328/2021 г. по описа на Апелативен съд - Варна. С жалбата се оспорва осъдителната част на въззивната присъда, като се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал, 1, т. 1 - т. 3 от НПК – нарушение на закона, допуснати съществени нарушения на процесуални правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се недоказаност на обвинението и се изразява становище, че съдът неправилно е признал подсъдимия за виновен единствено на база показанията на пострадалите малолетни свидетелки, които били повлияни от техните родители и при игнориране на обясненията на подсъдимия, както и на заключенията на съдебно-психологичнопсихиатричните и съдебно-медицински експертизи. Оспорва се правилното приложение на закона с конкретни доводи за обективна и субективна несъставомерност на деянието. Излагат се съображения, че въпреки оправдаването на подсъдимия от въззивния съд по пет от повдигнатите обвинения, наказанието, което е определено от апелативния съд остава същото. Твърди се неяснота в мотивите на първоинстанционния и на въззивния съд относно начина за определяне конкретната продължителност на наказанието на подсъдимия Е. Ж. и на базата на какви доказателства съдилищата са приели, че обвинението за блудство по чл. 149, ал. 5, т. 1, във вр. ал. 1 от НК е доказано. Не била изследвана ролята на свидетелката и роднина на децата Г. К., за която е установено, че водела децата при подсъдимия и им е влияела да вземат решения да бъдат фотографирани от него. Макар същата да не е правила голите снимки, ако се приеме, че има извършвани блудствени действия от подсъдимия, то нейните действия и подстрекателството на децата към това с цел същата да получи финансови средства, не били отразени в индивидуализацията на наказанието. По отношение на обвинението за престъпление по чл. 159 НК не било съобразено, че на осемте кадъра с порнографско съдържание децата са усмихнати и съгласно заключенията на СПЕ не са настъпили травматични увреждания за пострадалите, които не са били насилвани или заплашвани. Не било отчетено и обстоятелството, че ако подсъдимият е страдал от педофилия, то това не само, че не би следвало да се счита за утежняващо обстоятелство, а за смекчаващо такова, тъй като само по себе си би улеснило и предразположило към извършване на такова престъпление. Съдът не бил съобразил като смекчаващи отговорността обстоятелства личното съдействие на подсъдимия, липсата на настъпили вредни последици, продължителността на процеса, напредналата възраст и влошеното здравословно състояние на подсъдимия, който страда от невропатия. В касационната жалба се цитират и решения на ВКС относими към доводите за явна несправедливост на наложеното наказание и липса на мотиви, аргументирана от касатора с несъответствия и противоречия в съдебния акт, които го опорочават и се явяват абсолютно основание за неговата отмяна, но не се конкретизира в какво се изразяват тези противоречия. Претендира се отмяна на въззивната присъда в осъдителната част и признаване на подсъдимия Е. Ж. за невинен или намаляване на определените наказания към минималните им размери. В срока по чл.351, ал.4 от НПК е постъпило писмено възражение от адвокат А. А. – упълномощен повереник на частните обвинители М. М. К., чрез законен представител Р. С. К., Н. Д. С., чрез законен представител Д. С. К., М. М. К., чрез законен представител Р. С. К., К. Ж. С., чрез законен представител М. М. П. и Т. В. С., чрез законен представител В. С. К., в което се изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излагат се подробни доводи за доказаност на обвинението по категоричен начин и се настоява ВКС да остави в сила обжалваната присъда, включително в частта относно наложените наказания на подсъдимия, тъй като всички поставени в жалбата въпроси са получили адекватен отговор в атакувания съдебен акт. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд подсъдимият Е. Ж. се явява лично, конвоиран от служители на ОД „Охрана- София“ поради изпълняваната спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража“. Чрез преводача С. И. А., назначен от ВКС на основание чл.395а от НПК да извърши устен превод в съдебното заседание от френски на български език и обратно, подсъдимият заявява, че не желае да се изказва в съдебните прения и да упражнява правото си на последна дума, като не се отказва от правото си на писмен превод на решението на настоящата инстанция. Служебният защитник – адвокат С. се явява лично пред ВКС, като поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и направените алтернативни искания за оправдаване на подсъдимия или намаляване на наложените наказания. Частните обвинители и повереникът им, редовно призовани, не се явяват пред касационната инстанция. В писмена молба отново молят да се остави в сила обжалваната присъда. Представителят на Върховната касационна прокуратура предлага да се отмени въззивният съдебен акт и делото да се върне за ново разглеждане на Апелативен съд – Варна поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в противоречие между мотивите и диспозитива на присъдата относно обвинението по пункт 15 за престъпление по чл.159, ал.6 от НК - държане, чрез информационни технологии, на порнографски материали, за създаването, на които са използвани лица от женски пол, които изглеждат като ненавършили 18 години. Касационната жалба на подсъдимия, касаеща осъдителната част на въззивната присъда, прокурорът счита за неоснователна по съображения, че въззивният съд правилно е приложил закона относно четирите деяния по чл.149 НК и петте деяния по чл.159, ал.4 от НК. Наложеното общо наказание намира за справедливо предвид, че е резултат от наложените наказания за отделните деяния от съвкупността, всяко от които е определено при условията на чл.54 НК под средния размер и по-близко до минималния размер, а също така не е приложена разпоредбата на чл.24 от НК за увеличаване на наказанието. Присъединеното наказание „глоба“ също счита, че не е несправедливо, поради което не се налага изменение на въззивния акт за намаляване на наказанията. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда № 260005 от 17.06.2021 г., постановена по НОХД № 207/2020 г. в първо по ред първоинстанционно производство, Окръжен съд - Добрич е приел за доказано обвинението за множество (общо 15) престъпления против личността на различни деца, като е признал подсъдимия Е. Ж., [дата на раждане] за виновен в това, че: 1. На 02.01.2020 г. в дома си в [населено място], [община], извършил действия, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, по отношение на три малолетни лица, ненавършили 14 – годишна възраст, а именно – М. Р. С. на 11 г., Т. В. С. на 10 г. и К. Ж. С. на 11 г., като ги опипвал по гърдите и половите органи, поради което на основание чл. 149, ал. 5, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК и чл.54, ал.1 от НК му наложил наказание десет години лишаване от свобода; 2. На 04.01.2020 г. в дома си, в [населено място], [община], извършил действия, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, по отношение на две малолетни лица, ненавършили 14– годишна възраст, а именно – М. Р. С. на 11 г. и К. Ж. С. на 11 г., като ги опипвал по гърдите и половите органи, поради което на основание чл. 149, ал. 5, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК и чл.54, ал.1 от НК му наложил наказание десет години лишаване от свобода; 3. На 05.01.2020 г. в дома си в [населено място], [община], извършил действия, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, по отношение на малолетно лице, ненавършило 14 – годишна възраст – М. Р. С. на 11 г., като я опипвал по гърдите и половите органи, поради което на основание чл. 149, ал. 1 от НК и чл.54, ал.1 от НК му наложил наказание три години лишаване от свобода; 4. На 06.01.2020 г. в дома си, в [населено място], [община], извършил действия, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, по отношение на малолетно лице, ненавършило 14 – годишна възраст – К. Ж. С. на 11 г., като я опипвал по гърдите и половите органи, поради което на основание чл. 149, ал. 1 от НК и чл.54, ал.1 от НК му наложил наказание три години лишаване от свобода; 5. През периода от 02.01.2020 г. до 05.01.2020 г., в дома си в [населено място], [община], при условията на продължавано престъпление, чрез заснемане с дигитален фотоапарат, създал порнографски материали – 7 броя снимкови кадъра под формата на файлове, изобразяващи похотливо показване на полови органи, за които използвал лице, ненавършило 18 – годишна възраст – М. Р. С. на 11 г., поради което и на основание чл. 159, ал. 4, т. 1 във вр. с ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и чл.54, ал.1 от НК му наложил наказание две години и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на три хиляди и петстотин лева; 6. През периода от 02.01.2020 г. до 06.01.2020 г., в дома си, в [населено място], [община], при условията на продължавано престъпление, чрез заснемане с дигитален фотоапарат, създал порнографски материали – 5 броя снимкови кадъра под формата на файлове, изобразяващи похотливо показване на полови органи, за които използвал лице, ненавършило 18 – годишна възраст – К. Ж. С. на 11 г., поради което на основание чл. 159, ал. 4, т . 1 във вр. с ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и чл.54, ал.1 от НК му наложил наказание две години и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на три хиляди и петстотин лева; 7. На 02.01.2020 г. г., в дома си в [населено място], [община], чрез заснемане с дигитален фотоапарат, създал порнографски материали – 4 броя снимкови кадъра под формата на файлове изобразяващи похотливо показване на полови органи, за които използвал лице, ненавършило 18 – годишна възраст – Т. В. С. на 10 г., поради което на основание чл. 159, ал. 4, т . 1 във вр. с ал. 1, пр. 1 от НК и чл.54, ал.1 от НК му наложил наказание две години и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на три хиляди и петстотин лева; 8. На 04.01.2020 г., в дома си в [населено място], [община], чрез заснемане с дигитален фотоапарат, създал порнографски материали – 10 броя снимкови кадъра под формата на файлове, изобразяващи похотливо показване на полови органи, за които използвал лице, ненавършило 18 – годишна възраст – М. М. К. на 9 г., поради което на основание чл. 159, ал. 4, т . 1 във вр. с ал. 1, пр. 1 от НК и чл.54, ал.1 от НК му наложил наказание две години и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на три хиляди и петстотин лева; 9. На 05.01.2020 г., в дома си в [населено място], [община], чрез заснемане с дигитален фотоапарат, създал порнографски материали – 3 броя снимкови кадъра под формата на файлове, изобразяващи похотливо показване на полови органи, за които използвал лице, ненавършило 18 – годишна възраст – Н. Д. С. на 12 г., поради което на основание чл. 159, ал. 4, т . 1 във вр. с ал. 1, пр. 1 от НК и чл.54, ал.1 от НК му наложил наказание две години и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на три хиляди и петстотин лева; 10. На 10.01.2020 г. в дома си в [населено място], [община] държал за себе си, чрез информационни технологии, порнографски материали – 7 броя снимкови кадъра под формата на файлове изобразяващи похотливо показване на полови органи, за създаването на които e използвано лице, ненавършило 18 години – М. Р. С. на 11 г., поради което на основание чл. 159, ал. 6 от НК и чл.54, ал.1 от НК му наложил наказание шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на хиляда лева; 11. На 10.01.2020 г. в дома си в [населено място], [община] държал за себе си, чрез информационни технологии, порнографски материали – 5 броя снимкови кадъра под формата на файлове изобразяващи похотливо показване на полови органи, за създаването на които e използвано лице, ненавършило 18 години – К. Ж. С. на 11 г., поради което на основание чл. 159, ал. 6 от НК и чл.54, ал.1 от НК му наложил наказание шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на хиляда лева; 12. На 10.01.2020 г. в дома си в [населено място], [община] държал за себе си, чрез информационни технологии – 4 броя снимкови кадъра под формата на файлове, изобразяващи похотливо показване на полови органи, за създаването на които e използвано лице, ненавършило 18 години – Т. В. С. на 10 г., поради което на основание чл. 159, ал. 6 от НК и чл.54, ал.1 от НК му наложил наказание шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на хиляда лева; 13. На 10.01.2020 г. в дома си в [населено място], [община] държал за себе си, чрез информационни технологии, порнографски материали – 10 броя снимкови кадъра под формата на файлове, изобразяващи похотливо показване на полови органи, за създаването на които e използвано лице, ненавършило 18 години – М. М. К. на 9 г., поради което на основание чл. 159, ал. 6 от НК и чл.54, ал.1 от НК му наложил наказание шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на хиляда лева; 14. На 10.01.2020 г. в дома си в [населено място], [община] държал за себе си, чрез информационни технологии, порнографски материали – 3 броя снимкови кадъра под формата на файлове, изобразяващи похотливо показване на полови органи, за създаването на които e използвано лице, ненавършило 18 години – Н. Д. С. на 12 г., поради което на основание чл. 159, ал. 6 от НК и чл.54, ал.1 от НК му наложил наказание шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на хиляда лева; 15. На 10.01.2020 г. в дома си в [населено място], [община] държал за себе си, чрез информационна технология – 4 броя снимкови кадъра под формата на файлове, изобразяващи похотливо показване на полови органи и блудствени действия, за създаването на които са използвани лица от женски пол, които изглеждат като ненавършили 18 години, поради което на основание чл. 159, ал. 6 от НК и чл.54, ал.1 от НК му наложил наказание шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на хиляда лева. На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия Е. Ж. е наложено най-тежкото между наложените наказания - лишаване от свобода за срок от десет години, при първоначален строг режим на изтърпяване, към което на основание чл.23, ал.3 от НК е присъединено и наказанието глоба в най-висок размер - три хиляди и петстотин лева. С присъдата първоинстанционният съд се е произнесъл за веществените доказателства, част от които е постановил да се отнемат в полза на държавата на основание чл.53, ал.1, б. „а“, предл.2 от НК, а други да се върнат на подсъдимия. На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е възложил деловодните разноски – общо в размер на сумата 9 362,66 лева в тежест на подсъдимия. По въззивен протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Добрич (с искане за увеличаване на наложеното общо наказание) и жалба от защитника на подсъдимия (с искане за оправдателна присъда или намаляване на наложените наказания), пред АС - Варна е било образувано ВНОХД № 328/2021 година, по което е постановена Присъда № 1/04.02.2022г., предмет на настоящата (първа по ред) касационна проверка, с която на основание чл.336, ал.1, т.3 от НПК въззивният съд е отменил частично първоинстанционната осъдителна присъда, като е признал подсъдимия Е. Ж. за невинен и на основание чл.304 от НПК го оправдал за престъпленията по пункт 10,11,12,13 и 14 от диспозитива на първоинстанционната присъда, всяко с правна квалификация по чл.159, ал.6 от НК, всички извършени на 10.01.2020г. в [населено място], [община], а именно за това, че: - държал за себе си чрез информационни технологии – карта памет, дисково пространство на преносим компютър и външна флаш памет, порнографски материали – седем снимкови кадъра под формата на файлове, изобразяващи похотливо показване на полови органи, за създаването на които е използвана М. Р. С., на 11 години; - държал за себе си чрез информационни технологии – карта памет, дисково пространство на преносим компютър и външна флаш памет, порнографски материали – пет снимкови кадъра под формата на файлове, изобразяващи похотливо показване на полови органи, за създаването на които е използвана К. Ж. С., на 11 години; - държал за себе си чрез информационни технологии – карта памет, дисково пространство на преносим компютър и външна флаш памет, порнографски материали – четири снимкови кадъра под формата на файлове, изобразяващи похотливо показване на полови органи, за създаването на които е използвана Т. В. С., на 10 години; - държал за себе си чрез информационни технологии – карта памет, дисково пространство на преносим компютър и външна флаш памет, порнографски материали – десет снимкови кадъра под формата на файлове, изобразяващи похотливо показване на полови органи, за създаването на които е използвана М. М. К., на 9 години; - държал за себе си чрез информационни технологии – карта памет, дисково пространство на преносим компютър и външна флаш памет, порнографски материали – три снимкови кадъра под формата на файлове, изобразяващи похотливо показване на полови органи, за създаването на които е използвана Н. Д. С., на 12 години. Първоинстанционната присъда в останалата (осъдителна) част – по пункт 1-4 за блудства, по пункт 5-9 за създаване на порнографски материали чрез използване на деца и по пункт 15 за държане на порнографски материали, за създаване на които са използвани деца, е потвърдена от въззивния съд. Касационната жалба е основателна, но не по изложените в нея съображения. Съпоставянето на така формулирания диспозитив на въззивната присъда с мотивите към нея дава основание на ВКС да се съгласи с довода на представителя на ВКП, че Апелативен съд – Варна е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, от категорията на абсолютните, което налага отмяна на постановената въззивна присъда в частта, която не е влязла в сила, ерго в частта, с която е потвърдена осъдителната част на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд в отменената част. Това не произвежда колизия с принципното положение, че ВКС се произнася само в рамките на заявените с жалбата касационни основания и доводите, с които те са обвързани от касатора, тъй като неотменно правомощие на касационната инстанция е да следи, включително служебно, за допуснати абсолютни съществени нарушения на процесуалните правила в контекста на справедливия съдебен процес по смисъла на чл.6 от ЕКПЧ (вж. Решение № 29/2022 год. по н. д. № 58/2021 год. на І н. о; Решение № 198/2016 год. по н. д. № 704/2016 год. на ІІ н. о.; Решение № 346/2004 год. по н. д. № 1054/2003 год. на ІІІ н. о. и др.). В конкретния случай допуснатото от въззивния съд нарушение се изразява в противоречие между мотивите и диспозитива на проверявания съдебен акт, което препятства възможността настоящата инстанция да разбере действителната воля на контролирания съд относно обвинението по пункт 15 – за това, че на 10.01.2020г., в дома си, подсъдимият държал за себе си, чрез информационна технология (дисково пространство на преносим компютър) порнографски материали – четири снимкови кадъра под формата на файлове, изобразяващи похотливо показване на полови органи и блудствени действия, за създаването на които са използвани лица от женски пол, които изглеждат като ненавършили 18 години - престъпление по чл.159, ал.6 от НК. В диспозитива на новата присъда апелативният съд е потвърдил осъждането на подсъдимия по това обвинение от страна на първоинстанционния съд, но на стр.6 от мотивите към същия съдебен акт е посочил, че Е. Ж. следва да бъде оправдан по всички обвинения по 159, ал.6 от НК, включително и това по пункт 15 (вж. л.184, гръб от въззивното дело). Доколкото присъдата, както всеки съдебен акт представлява единство от мотиви и диспозитив (вж. Тълкувателно решение №5/2018г. по т.д. №5/2017 г. , ОСНК на ВКС), като в първата част се съдържат съображенията за взетото решение, а в диспозитива в концентриран вид се обективира самото решение на съда по въпросите по чл.301, ал.1, т. 1-12 от НПК, посоченото противоречие накърнява правото на защита на подсъдимия и същевременно съставлява препятствие пред касационната проверка, защото потвърдителният диспозитив на въззивния акт е отражение на разбирането, че деянието по пункт 15 от обвинението, съответно от диспозитива на първоинстанционната присъда, представлява престъпление и подсъдимият подлежи на наказване за извършването му, докато в мотивите въззивният съд е изключил изрично отговорността на Е. Ж. за това деяние, обобщавайки, че изложените оправдателни съображения касаят всички деяния, предмет на обвинението за престъпления по чл.159, ал.6 от НК, което включва и това по пункт 15. Коментираното противоречие се приравнява на липса на мотиви, която безусловно законът определя като съществено нарушение на процесуалните правила съгласно чл.348, ал.3, т.2 от НПК. Такова нарушение принципно би могло да бъде санирано от касационната инстанция чрез оправдаване на подсъдимия по това обвинение, но само, ако в рамките на установените от контролирания съд факти ВКС прецени липса на обективно и/или субективно съставомерно поведение. В конкретния случай доводите, с които апелативната инстанция е аргументирала оправдаването на дееца за всички обвинения по чл.159, ал.6 от НК не се споделят от настоящия съдебен състав и поради това подсъдимият не може да бъде оправдан с настоящото решение на ВКС за деянието по пункт 15, за да се предотврати отменителното касационно решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Макар да е цитирал точно възприетите и в съдебната практика доктринерни заключения от учебника на Ал.С., Наказателно право, Особена част, изд. 2006 г., стр.224 и сл. и Помагалото по наказателно материално право на НИП, под научната редакция на Кети Маркова и Борис Велчев, че „държане на порнографски материали“ по чл.159, ал.6 от НК ще е осъществено само доколкото деецът не извършва действия по създаване на порнография при един и същ предмет, въззивният съд не е съобразил, че те касаят случаи с различна фактическа обстановка и са неотносими към настоящото обвинение, при което създаването и държането на порнографските материали не съвпадат във времево отношение. Иначе казано, поглъщане в полза на състава на по-тежко наказуемото престъпление по чл.159, ал.4, т.1 от НК ще е налице при едновременно осъществяване на двете деяния (създаване на порнографски материали по чл.159, ал.4,т.1 от НК и държането им по чл.159, ал.6 от НК), а не при осъществяване на тези деяния в различни дни, както е в процесния случай. Поради това, обратно на приетото от въззивния съд следва, че е възможно да се ангажира отговорността на дееца за извършени в реална съвкупност по чл.23 от НК престъпления по чл.159, ал.4, т.1 от НК и чл.159, ал.6 от НК. Независимо от горното, последиците от оправдаването на подсъдимия от въззивния съд по пункт 10-14 дори да е станало с несподелими от касационната инстанция съображения, не могат да бъдат отменени поради липсата на съответен протест и/или жалба от частните обвинители и произтичащата от това недопустимост за утежняване положението на подсъдимия. Освен това в оправдателната част (относно обвинението по пункт 10-14 за извършени престъпления по чл.159, ал.6 от НК против личността на малолетните М. Р. С., К. Ж. С., Т. В. С., М. М. К. и Н. Д. С.) въззивната присъда е влязла в сила след изтичане на срока за обжалване на акта на въззивната инстанция именно поради липсата на съответен касационен протест и касационна жалба от частните обвинители (вж. т.4 от Тълкувателно решение №5/2018г. по т.д. №5/2017г, ОСНК на ВКС), което изключва ново разглеждане на делото относно тези пет пункта от обвинението. Не така стои въпросът за отговорността на дееца за деянието, предмет на обвинението по пункт 15, за което с потвърждаване на първоинстанционната присъда в тази част въззивният съд на практика е заявил воля за осъждането му. Налице е претендираното от прокурора при ВКП отменително основание по чл.348, ал.1,т.2 от НПК. Връщане на делото за ново разглеждане (с изключение на обвиненията по пункт 10-14, по които подсъдимият е окончателно оправдан), се налага от една страна за преодоляване на констатираното противоречие между мотивите и диспозитива на въззивната присъда и от друга за нова преценка за съставомерно поведение относно деянието, предмет на обвинението по пункт 15. При новото разглеждане на делото, освен горното въззивният съд следва да съобрази, че за разлика от деянията, предмет на обвинението по пункт 10 до пункт 14, включително, това по пункт 15 не се конкурира с обвинение за създаване на порнографския материал, предмет на инкриминираното държане, поради което и в тази част въззивната присъда страда от липса на мотиви. Допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила по отношение на потвърдителната част на въззивната присъда във връзка с осъждането на подсъдимия по пункт 15, обуславя отмяната й не само в тази част, но и в частта, с която първоинстанционната присъда е потвърдена относно осъждането по пункт 1 до пункт 9, включително, тъй като подсъдимият е предаден на съд с обвинение за извършени в реална съвкупност престъпления против личността на различни лица. Следователно след връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, при евентуална преценка за доказаност на обвинението, въззивният съд следва да определи общо наказание по реда на чл.23 от НК и за деянието по пункт 15. Наличието на съществено процесуално нарушение, свързано с мотивирането на въззивната присъда, не позволява разглеждането по същество на оплакванията за нарушение на закона, а връщането на делото за ново разглеждане обезсмисля произнасянето по касационната жалба на подсъдимия относно явната несправедливост на наказанието. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ присъда № 1 от 04.02.2022г., постановена по ВНОХД № 328/2021г. на Апелативен съд – Варна само в потвърдителната й част. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненски апелативен съд от стадия на съдебното заседание в отменената част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.