Р Е Ш Е Н И Е   №  435   София,  16 ноември  2009 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и девета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА                                                     ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА                                                                            ЖАНИНА НАЧЕВА     при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 485/2009 година Производството е образувано по повод касационна жалба, подадена от защитника на подсъдимия Р. С. Д. против постановената от въззивния съд нова присъда № 38 от 16.06.2009г. по в.н.о.х.д. № 176/2009г. на Софийския апелативен съд. В подадената бланкетна касационна жалба се правят доводи за допуснати нарушение на материалния закон и необоснованост и се иска отмяна на въззивния акт. В допълнителните съображения към касационната жалба се сочи незаконосъобразност, както и постановяване на новата присъда в противоречие със събраните по делото доказателства, определено като съществени нарушения на процесуалните правила- чл.348, ал.1, т.1 и 2 НПК и се иска отмяна на постановената нова присъда и признаване на подсъдимия за невиненq или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. В съдебното заседание защитникът на подсъдимия поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и прави искане за оправдаване на подсъдимия. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна и въззивния съдебен акт следва да се остави в сила.   Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивния съдебен акт в пределите по чл.347, ал.1 НПК намери за установено следното:   Софийският апелативен съд с присъда № 38 от 16.06.2009г. по в.н.о.х.д. № 176/2009г. е отменил присъдата от 02.12.2008г. постановена по н.о.х.д. № 1985/2005г. на Софийски градски съд в частта, в която подсъдимият Р. С. Д. е признат за невинен и оправдан в извършване на престъпления по чл.199, ал.1, т.3 във вр. чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК и по чл.216, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК и в частта относно разноските по делото и вместо това постановил нова, с която -                             признал подсъдимия Р. С. Д. за виновен в това, че на 29.08.2004г. в гр. С., ж.к.”Надежда” като съизвършител в съучастие с неустановени по делото лица причинил средна телесна повреда на Д. К. П. , изразила се в счупване на малкия пищял на десния долен крайник, довело до трайно затруднение движението на същия, поради което и на основание чл.129, ал.1 във вр. чл.20, ал.2 и чл.54 НК го осъдил на една година лишаване от свобода , като го оправдал по обвинението по чл.199, ал.1, т.3, пр.2 вр. чл.198, ал.1 НК; -                             признал подсъдимия Р. С. Д. за виновен в това, че на 29.08.2004г. в гр. С., ж.к. „Надежда” като съизвършител в съучастие с неустановени по делото лица, противозаконно повредил чужда движима вещ- л.а.”Фолксваген Голф” с ДК № С* собственост на М. Й. , като общата стойност на повредите възлиза на 645лв. поради което и на основание чл.216, ал.1 вр. чл.20, ал.2 и ч.54 НК го осъдил на една година лишаване от свобода На основание чл.23, ал.1 НК съдът наложил на подсъдимия да изтърпи едно общо наказание в размер на най- тежкото, а именно- една година лишаване от свобода. На основание чл.66, ал.1 НК изтърпяването на така наложеното общо наказание е отложено с изпитателен срок от три години считано от влизане на присъдата в сила. Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 540лв.   Съображенията, изложени в подкрепа на сочените касационни основания са общи, неясни,определените като съществени нарушения на процесуалните правила, всъщност касаят обосноваността на въззивния акт / както всъщност са били определени и с бланкетната касационна жалба, послужила като основание за образуване на касационното производство/. Това обстоятелство не дава възможност на настоящия състав да даде и конкретен отговор, тъй като касационните основания са изчерпателно посочени в чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 НПК, и необосноваността не е между тях. Възражението, че след като апелативният съд не е събирал нови доказателства не е възможно приемане на други фактически положения, различни от тези на първоинстанционния съд, не държи сметка на характера на производството пред въззивния съд. Последният е инстанция, която не само има право, но и е длъжна при необходимост да събира нови доказателства, да подлага на собствена преценка всички събрани по делото доказателства и да посочи какви факти и обстоятелства приема за установени. Именно това е сторила и въззивната инстанция по делото- разпитала е в качеството на свидетел едно от поемните лица, извършила е цялостна преценка на доказателствената съвкупност, изложила съображения какви факти приема за установени и въз основа на кои доказателствени материали, поради което и изводите й са основани в съответствие с процесуалните изисквания за обективно, всестранно и в пълнота изследване на всички обстоятелства по делото. Твърдението, че подсъдимият не е автор на извършените деяния, е било предмет на задълбочена проверка, при което извода, че то е опровергано от съвкупната преценка на доказателствените материали, настоящият състав намира за неоснователно. Постановената осъдителна присъда не почива на предположения, обвинението е доказано по несъмнен начин, поради което и не е налице нарушение по чл.303, ал.1 и 2 НПК.   При правилно установените от въззивния съд фактически положения материалния закон не е нарушен. Това касационно основание по същество се аргументира с недоказаност на авторството и следващата се от това последица- потвърждаване на първоинстанционната оправдателна присъда. Настоящият състав го намира за неоснователностановени са както обективните, така и субективни признаци на престъпленията по чл.129, ал.1 и чл.216, ал.1 НК, поради което и правилно подсъдимият е признат за виновен и осъден за тези престъпления.   Поради изложените съображения и при липсата на допуснати нарушения при постановяване на атакувания съдебен акт той следва да се остави в сила.   Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение         Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА ПРИСЪДА № 38 от 16.06.2009г. постановена по в.н.о.х.д. № 176/2009г. на Софийския апелативен съд. Решението е окончателно.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: