Ключови фрази
Иск за законна лихва * договор за новация * обезщетение за забава


5

Р Е Ш Е Н И Е


№ 118

София, 08.06.2016 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД ТК І т.о. в публичното заседание на тридесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
Членове: ЕМИЛ МАРКОВ
ИРИНА ПЕТРОВА

при участието на секретаря Елеонора Стоянова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 729 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Касационното обжалване е допуснато с Определение № 945 от 12.12.2015г. по касационната жалба на [фирма], [населено място] срещу Решение № 16326 от 13.08.2014г. по в.гр.д.№ 2839/2012г. на СГС, ГО, 4-Б състав, в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение по гр.д.№ 62370/2010г. на СРС, 60 състав, искът по чл.86,ал.1 ЗЗД е отхвърлен за сумата 6 110.17лв., както в частта с която е потвърдено решението за отхвърлянето на този иск за сумата 1 008.66лв. /разлика между сумата 19 807.72лв. и пълния предявен размер на претенцията 20 816.38лв./.
В касационната жалба ищецът [фирма], [населено място] се позовава на неправилност на решението поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Поддържа, че при правилно установена по спора фактическа обстановка, въззивната инстанция неправилно е интерпретирала Споразумителен протокол от 08.07.2009г. и незаконосъобразно е приела, че той е договор за новация и с него са новирани задълженията по фактурите от №№ 4018/21.01.2009г. до 4967/06.07.2009г., описани в исковата молба от номер 112 до номер 168. Изложени са подробни съображения какви са характеристиките на договора за новация, като се поддържа, че те отсъстват при договаряне клаузите на Споразумението. Искането е за отмяна на решението в обжалваните части и уважаване на иска в предявения размер. В съдебно заседание процесуалният представил на дружеството поддържа жалбата.
В писмен отговор ответникът [фирма] е оспорил основателността на жалбата на ищеца.
Касационното обжалване е допуснато при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК по материалноправния въпрос дали способите за преструктуриране на задължението са индиция за наличие на воля за обективна новация и за погасяване на съществуващо предходно задължение. Обсъдено е, че въззивната инстанция се е произнесла по този въпрос и той е обусловил извода за частична отмяна на решението и отхвърляне на иска, съответно за потвърждаване на първоинстанционното решение в частта за отхвърлянето на иска за разликата до пълния предявен размер - в резултат на извода за обективна новация по отношение на фактурите, предмет на споразумителния протокол, е отхвърлен искът по чл.86,ал.1,изр.първо ЗЗД за сумата 7 118.83лв.
Върховният касационен съд, ТК, Първо т.о. като взе предвид доводите в жалбата и становищата на страните и при проверката по чл.290,ал.2 ГПК намира следното:
Съдилищата са сезирани с иск по чл.86 ЗЗД - за заплащане на обезщетение за забава при плащането на цената на доставени от [фирма] на [фирма] стоки през периода ноември 2007г. -юли 2009г. в изпълнение на договор за доставки № 2811-01/2005г. по 167 броя фактури /от №№ 1731/23.11.2007г. до 4967/06.07.2009г./. Ответникът се е позовал на изтекла погасителна давност за вземането за лихви по първите осем фактури, както и на постигнато съгласие по Споразумителен протокол и справка към него от 08.07.2009г. Посочил е, че цената по тези, посочени споразумението /от позиция № 112 до 167/ е заплатена, а лихвите за забава не се дължат поради преобразуващия ефект на спогодбата. Първоинстанционният съд е приел, че представеният от ответника двустранен протокол от 08.07.2009г. третира задължения по фактури, за които страните не спорят, че са платени, но не третира лихвите, предмет на спора, за които няма постигнато изрично съгласие - т.е. спогодбата е само частична за заплащането на цената на доставените стоки. Частичното отхвърляне на иска е резултат на извода за основателност на възражението за изтекла погасителна давност по отношение на лихвите по фактури с позиции 1-8 при предявена на 21.12.2010г. искова молба и издаване на фактура - позиция 8 на 20.12.2007г. Въззивната инстанция е била сезирана с жалби на двете страни. Констатирала, че съгласно изричното отразяване във всяка една от фактурите, плащането е отложено с един месец, поради което е приела, че възражението за изтекла давност е неоснователно и неправилно искът е бил частично отхвърлен на това основание. Анализирала е споразумителния протокол, съгласно който, при проведената среща във връзка с просрочените задължения на получателя по договора за доставки, страните са констатирали, че „П. Д` Ор“ дължи сумата 165 167.95лв. фактурирана цена по фактури по опис-приложение /справка-неразделна негова част, третираща фактури от № 4018/21.01.2009г. до 4967/06.07.2009г., съответстващи на позиции от 112 до 168 от и.м./, и са се споразумели да се издължи на [фирма] не по-късно от 30.11.2009г. по график: плащания от по 45 000лв. съответно до 31.07.2009г. и до 31.08.2009г.; до 30.09.2009г. да плати 38 000лв.; а до 30.10.2009г. остатъка от 37 167.95лв. Съставът на СГС е счел, че споразумението е договор за новация. Наличието на съгласие за обективна новация е обосновано с промяна на поетите по договора задължения /обединени са суми, представляващи главници по няколко фактури/ и с промяна на свързаните с тяхното изпълнение срокове /определени са четири нови падежа/. Изложено е, че с оглед новацията на задълженията по фактурите, предмет на споразумителния протокол, ищецът неоснователно претендира обезщетение за забава от датата на падежа по всяка една от тях.
По правния въпрос:
С Решения по чл.290 ГПК, постановени по т.д.№ 650/2008г. на ІІ т.о. и т.д.№ 27/2012г. на ІІ т.о., на които касаторът се е позовал в изложението си, както и със служебно известните на настоящия състав Решение № 110 по т.д.№ 1568/2014г. на І т.о. и т.д.4090/2013г. на І т.о., е създадена константна съдебна практика, съгласно която разсрочването на паричното задължение на длъжника въз основа на споразумение между страните не може да бъде възприето и тълкувано като договор за обективна новация, като намерение за новиране на задължението и за погасяване на предходното, тъй като отсъства задължителната предпоставка - разликата между старото и новото задължение да засяга негов съществен елемент. Настоящият състав се присъединява към това становище. Когато страните уговарят констатираното изискуемо парично задължение да бъде погасено по нови графици, на траншове на посочени падежи, отсъства основание да се приеме намерение за обективна новация, тъй като съществуващият дълг не е погасен и няма изменение в предмета и основанието му. Преструктурирането на паричния дълг чрез разсрочването му не променя същността на задължението и не е индиция за новирането му по смисъла на чл.107 ЗЗД. Волята на страните за възникването нов дълг, на мястото на съществуващия, с ново основание или предмет следва да е ясна, изрично изразена.
С оглед отговора на правния въпрос, обжалваното решение е неправилно. По силата на Споразумението от 08.07.2009г., съставено „във връзка с просрочените задължения на [фирма] по договора за доставка № 2811-01/2005г.”, страните са установили, че съгласно счетоводните регистри към 07.07.2009г., купувачът дължи по фактури за доставки по опис неразделна част от споразумението обща сума 165 167.95лв., която да бъде издължена не по-късно от 30.11.2009г. по график от четири плащания с падежи съответно 31.07., 31.08., 30.09. и 30.10.2009г. Обединяването в Споразумението на суми по няколко фактури и поемане на задължение за плащане на сбора на определен падеж по график не е съглашение за заместване на стария дълг с нов. Независимо от това обезщетението за закъснялото плащане - лихвите за забава изобщо не са предмет на споразумението. В справката опис към споразумението, освен остатъка от неплатената главница, като изискуемо задължение са отразени и натрупаните лихви за забава до дата 06.07.2008г. Същите не са предмет на отсрочването, поради което искът за заплащането на лихвата, считано от датата, посочена във фактурите /т.е. от датата на уговореното друго по смисъла на чл.327,ал.1 ТЗ/ е основателен. Установеният от експертизата техен общ размер, считано от посочената във всяка отделна фактура падеж до датата на плащане на главницата е 20 816.38лв. Отхвърлянето на иска чл.86,ал.1,изр.първо ЗЗД за сумата 7 118.83лв. е резултат на неправилния извод на въззивната инстанция за погасяване на това задължение по силата на споразумението, на което неоснователно е придаден характер на новационен договор. Изложеното обуславя отмяна на решението в тази част, включително и в частта, с която [фирма] е осъден да заплати разноски 525.34лв. и постановяването на друго за уважаването на иска.
По разноските: Касаторът [фирма] е представил списък по чл.80 ГПК само за разноските пред настоящата инстанция за сумата 1 072лв. С касационната жалба е поискано и заплащането на разноски за въззивната инстанция в размер на 576.82лв. На касатора следва да се присъди обща сума 1 648.82лв.
Поради изложеното, ВКС, ТК, състав на Първо т.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 16326 от 13.08.2014г. по в.гр.д.№ 2839/2012г. на СГС, ГО, 4-Б състав в частта, с която след отмяна на решението по гр.д.№ 62370/2010г. на СРС, 60 състав, искът по чл.86,ал.1 ЗЗД е отхвърлен за сумата 6 110.17лв., в частта с която е потвърдено решението на СРС за отхвърлянето на същия иск за сумата 1 008.66лв., както и в частта за присъдените в полза на [фирма] разноски за въззивната инстанция, вместо което:
ОСЪЖДА [фирма]”, [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] на основание чл.86,ал.1 ЗЗД сумата 7 118.83лв. /седем хиляди сто и осемнадесет лева и 83ст./ - обезщетение за забавено плащане на цената за доставени стоки по фактури №№ 4018/21.01.2009г. до 4967/06.07.2009г., както и сумата 1 648.82лв. разноски.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: