4 1 Р Е Ш Е Н И Е № 274 София, 02 юни 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на шестнадесети май две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА РУМЕН ПЕТРОВ при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Ивайло Симов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 673 по описа за 2014 година. С присъда по нохд № 461/13 г. Районният съд – гр.Лом осъдил подсъдимите Ц. В. М. и Е. М. И., за деяние, извършено в периода от 06.02. до 08.02.2013 г., на основание чл.195, ал.1, т.7, във връзка с чл.194, ал.1, чл.20, ал.2 и чл.54 от НК на по една година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.68, ал.1 НК съдът привел в изпълнение наказанието от една година лишаване от свобода, наложено на подс.Ц. М. с влязлата на 23.03.2012 г. присъда по нохд № 100/12 г. на ЛРС, като определил то да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.25, ал.1, във връзка с чл.23, ал.1 НК ЛРС определил по отношение на подс.Е. И. едно общо наказание измежду наложените му по нохд № 100/12 г. и нохд № 55/12 г., и двете по описа на ЛРС, като му наложил най-тежкото, а именно осем месеца лишаване от свобода, което да изтърпи ефективно при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. С решение от 04.02.2014 г. по внохд № 175/13 г., образувано по жалба на двамата подсъдими, Окръжният съд-гр.Монтана потвърдил присъдата на ЛРС. Осъдените са направили искания за възобновяване на наказателното дело. Осъденият Е. И. претендира МОС да е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като е отказал да събере доказателства, станали му известни след постановяване на първоинстанционната присъда и не е взел под внимание признанията на истинския извършител на престъплението. Пред ВКС молителят и защитата му поддържат искането, като предлагат делото да се върне за ново разглеждане. Осъденият Ц. М. също смята, че съдът неправилно не е взел предвид самопризнанията на едно лице и показанията на двама свидетели, поради което делото следва да се върне за ново разглеждане. Пред ВКС молителят и защита му поддържат искането. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Исканията са допустими, а разгледани по същество – неоснователни. Не намира опора в данните по делото възражението на осъдения Е. И., че съдът по същество не е удовлетворил исканията му по доказателствата. Такива са направени пред МОС и по същество са целели допускането до разпит на Ц. М. и А. Д., а от протокола на л.15 от въззивното производство, се установява, че последните двама са разпитани в качеството им на свидетели. Други доказателствени искания не са поставяни на вниманието на съда. Неоснователно е възражението на двамата осъдени насочено срещу оценката на показанията на свидетелите М. и Д., които според тях МОС е игнорирал. Мотивите на атакуваното решение (л.23) не дават основание да се приеме, че показанията на коментираните свидетели са били пренебрегнати при анализа на доказателствения материал. Изложените на същото място съображения на контролната инстанция фактически не се оспорват, макар, че имат своето място в съобразителната част на съдебния акт. Показанията на двамата свидетели не са възприети от решаващия съд, който е приел, че те са недостоверни. Този извод на МОС не е декларативен и не се основава на превратен прочит на доказателствата по делото, още по-малко на изопачаване на един или друг източник на доказателства. Показанията на свидетелите М. и Д. са оценявани не само с оглед на вътрешната им непротиворечивост, но и във връзка с останалите доказателства, събрани от други доказателствени източници. Тъкмо при последната преценка съдът е установил, а то е и очевидно, че показанията на св.М. не намират опора в протоколите за оглед на местопроизшествие от 08.02.2013 г. и 15.02.2013 г. и придружаващите ги фото албуми, показанията на пострадалата и най-накрая и показанията на свидетелите Ц. и Р.. По отношение на св.Д. съдът изрично е посочил, че възприятията му очевидно касаят друго време и друго събитие, различно от изследваното. При тези съображения, като не установи да са допуснати претендираните от осъдените нарушения на процесуални правила, нито пък други такива, за които касационния съд следи служебно (чл.348, ал.3, т.т.2-4 НПК), искането за връщане на делото за ново разглеждане не може да бъде удовлетворено. Констатираната липса на основанието по чл.348, ал.1, т.2 НПК предопределя проверката за правилното приложение на закона в рамките на фактите, приети за установени от съда по същество. В тези рамки, с оглед на надлежното изменение на обвинението пред първостепенния съд (л.42), законът правилно е приложен спрямо двамата молители. Фактическите положения, разкриват признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав по чл.195, ал.1, т.7, във връзка с чл.194, ал.1 и чл.20, ал.2 НК, поради което и правилно е ангажирана наказателната им отговорност. Наложените наказания не са очевидно несъответни на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такива са справедливи. При липсата на предпоставки за приложението на института на смекчената наказателна отговорност, наказанията правилно са индивидуализирани в рамките на предвиденото в закона. В размер малко над законовия минимум, наказанията способстват постигането на целите по чл.36 НК. Ефективното изтърпяване на наказанията следва от съдебното минало на осъдените, което препятства приложението на института на условното осъждане. По идентичен начин стоят нещата и с приложението на чл.68, ал.1 НК (спрямо Ц. М.) и чл.25, ал.1, във връзка с чл.23, ал.1 НК (спрямо Е. И.). В последния случай съдът е съобразил принципа за най-благоприятното за осъдения съчетание. Водим от изложеното на основание чл.424 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на осъдените Е. М. И. и Ц. В. М. за възобновяване на внохд № 175/13 г. на Окръжния съд – гр.Монтана. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: