Р Е Ш Е Н И Е № 312 гр.София, 18 ноември 2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП МАРИЯ МИХАЙЛОВА като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 985/2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Образувано е по искане, подадено от осъдения П. Д. М., за възобновяване на наказателното производство по нохд № 42/2015г. на Бургаски окръжен съд. От съдържанието на искането се извежда позоваване на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. Осъденият заявява недоволство от наложеното му наказание, като посочва смекчаващи вината обстоятелства. Прави искане за намаляването му. В съдебно заседание пред касационната инстанция служебно назначеният защитник на осъдения М. – адв. А. П., моли да бъде уважено искането за възобновяване, като бъде намален размера на наложеното на осъдения наказание. Прокурорът от ВКП изразява подробно мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване. Осъденият П. М. моли за намаляване на присъдата. Върховният касационен съд, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, като от него се извеждат доводи в подкрепа на заявеното на основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 от НПК. Същото е направено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по съществото си, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. С определение № 33 от 16.02.2015г. по нохд № 42/2015г. по описа на Бургаски окръжен съд е одобрено споразумение за решаване на делото между прокурор при Окръжна прокуратура гр.Бургас и адв. М., по силата на което осъденият П. Д. М. се е признал за виновен в това, че на 22.04.2014г. в [населено място], к-с „Меден рудник“, в условията на опасен рецидив направил опит да отнеме чужди движими вещи на обща стойност 749,31лв. от владението на Д. Д. Д. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание четири години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор. В тежест на осъдения са възложени направените по делото разноски. Съдържанието на искането за възобновяване на наказателното дело, депозирано от осъдения М., сочи на недоволството на искателя от наложеното му наказание. Производството по делото е протекло по реда на Глава 29 от НПК, като след внасяне на обвинителния акт срещу М. е постигнато споразумение между прокурора и защитника на осъдения, което е било одобрено от съда. В принципен план следва да се посочи, че споразумението е една от предвидените в процесуалния закон диференцирани процедури, която е въведена като приемлив компромис между интересите на държавното обвинение и интересите на обвинения в извършване на престъпление от общ характер. Последният признава фактите по обвинението и своето виновно поведение, отказва се от състезателната процедура по разглеждане на делото в съда, приемайки да бъде наказан с наказание, договорено по вид и размер между неговия защитник и прокурора, като по този начин получава възможност на влияе върху параметрите на санкцията. Необходима предпоставка за сключване на споразумение е привлеченото към наказателна отговорност лице да признае вината си в извършване на конкретното престъпление, за което е обвинен, като признанието следва да е направено доброволно и съзнателно. В това производство обвиняемият има самостоятелно и суверенно право да реши дали е съгласен с условията на постигнатото между прокурора и неговия защитник споразумение. Доброволното и съзнателно признание на вината, както и съгласието на обвиняемия с условията на споразумението се удостоверяват чрез вписване в съдебния протокол на изявлението на обвинения, че е съгласен с условията на споразумението и че се отказва от съдебно разглеждане на делото, като полага подпис под тези изявления. В настоящето производство описаните предпоставки за решаване на делото със споразумение, съставляващи задължително условие за редовността на споразумението, са били изпълнени. Отразените в протокола от съдебно заседание на 16.02.2015г. изявления на осъдения М., че разбира условията и последиците на споразумението, както и че се отказва от разглеждане на делото по общия ред на контрадикторно производство, сочат на валидно и доброволно формирана воля у осъдения за признаване на вина по конкретно въздигнатото му обвинение и за съгласие с условията на споразумението, включващи и вида и размера на наказанието. Не съществува правна възможност след като е одобрено споразумението, осъденият да оттегли съгласието си по условията на споразумението. Поради това изразеното в искането за възобновяване на наказателното дело недоволство от определеното с одобреното споразумение наказание може да бъде разгледано само във връзка с проверката, дължима от първоинстанционния съд да прецени дали споразумението не противоречи на закона и на морала – чл. 382, ал. 7 от НПК. Следователно, в случая контролът от настоящата инстанция следва да се разпростре до правилното решаване от първоинстанционния съд на въпросите за липса на противоречие със закона и с морала на условията на споразумението по отношение вида и размера на наказанието, наложено на осъдения М.. Настоящата инстанция не намери при одобряване на споразумението да са допуснати нарушения при извършване на преценката по чл. 382, ал. 7 от НПК. Правилна е преценката на решаващия съдебен състав за това, че при решаване в споразумението на въпроса за това, какво наказание да бъде наложено на М. за извършеното престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, не е допуснато нарушение на материалния закон. Наказанието на М. е определено в хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и посочената разпоредба е правилно приложена, като е наложено наказание под предвидения в специалната норма минимум за извършеното престъпление. Не търпи укор и преценката на решаващия съд за съответствие на определеното със споразумението на осъдения наказание четири години лишаване от свобода, с изискванията на закона и морала. С оглед на същността на диференцираната процедура по Глава 29 от НПК, не е налице изискване за страните или за съда да излагат съображения за наличните смекчаващи или отегчаващи вината обстоятелства и за съотношението помежду им. Санкционната част на споразумението (както и другите му условия) отразява съгласуваната воля на страните за налагане на определено по вид и размер наказание. Поради това, конкретна и обективирана в съдебния акт преценка на обстоятелствата, влияещи върху отговорността на осъдения няма как да бъде правена от решаващия съд или по реда на възобновяването. Преценката, дължима от съда, сезиран с постигнато споразумение, е за липса на противоречие със закона и морала. В случая, наказанието на М. е определено в съответствие с нормите на материалния закон, а определеният конкретен размер не е несъответен на закона и на морала, защото е съобразен с целите по чл. 36 от НК. С оглед на изложеното, не са налице основания за възобновяване на наказателното дело. Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. Д. М. за възобновяване на наказателното производство по нохд № 42/2015г. по описа на Бургаски окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.