- 5 -

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 541

гр. София, 29.06.2022 година.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 09.02.2022 (девети февруари две хиляди двадесет и втора) година в състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове: Владимир Йорданов

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 3464 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 278 052/24.06.2021 година, подадена от А. И. А., срещу решение № 260 686/20.05.2021 година на Окръжен съд Пловдив, гражданско отделение, ІХ-ти състав, постановено по гр. д. № 804/2021 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Пловдив е отменил първоинстанционното решение № 261 583/08.12.2020 година на Районен съд Пловдив, гражданско отделение, трети граждански състав, постановено по гр. д. № 13 175/2019 година в частта му, с която по предявен от А. И. А. срещу Р. Н. А. и И. И. М. иск, с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1,, пр. 5 от ЗЗД, е прогласена нищожността на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 161, том І, рег. № 1384, дело № 282/2015 година на К. К.-нотариус с район на действие района на Районен съд Пловдив, вписана под № 468 в регистъра на Нотариалната камара сключен между Р. Н. А. като дарител и И. И. М. като дарен, като привиден прикриващ продажба и вместо това е постановил ново, с което е отхвърлил така този иск. Със същото решение съставът на Окръжен съд Пловдив е потвърдил решение № 604/20.02.2020 година на Районен съд Пловдив, гражданско отделение, трети граждански състав, постановено по гр. д. № 13 175/2019 година с което е отхвърлен предявеният от А. И. А. срещу Р. Н. А. и И. И. М. иск, с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС, за изкупуване на 99/100 идеални части от 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор [№], намиращ се в землището на [населено място], [община], местността [местност], с площ от 3504.00 м², начин на трайно ползване-нива, при условията съгласно договор за продажба, обективиран в нотариален акт № ..., том ..., рег. № ..., дело № .../20... година на К. К.-нотариус с район на действие района на Районен съд Пловдив, вписана под № 468 в регистъра на Нотариалната камара сключен между Р. Н. А. като продавач и И. И. М. като купувач и решение № 260 277/29.01.2021 година на Апелативен съд Пловдив, гражданско отделение, ІХ-ти състав, постановено по гр. д. № 804/2021 година, с което е оставена без уважение молба с вх. № 289 778/30.12.2020 година, подадена от А. И. А., с която е поискано допълване на постановеното по делото решение № 261 583/08.12.2020 година с произнасяне по иска с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС.
В подадената от А. И. А. касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от него срещу Р. Н. А. и И. И. М. искове с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 от ЗЗД и чл. 33, ал. 2 от ЗС бъдат уважени. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Пловдив по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Ответниците по касационната жалба Р. Н. А. и И. И. М. са подали отговор с вх. № 281 123/23.08.2021 година, с който, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 260 686/20.05.2021 година на Окръжен съд Пловдив, гражданско отделение, ІХ-ти състав, постановено по гр. д. № 804/2021 година и такова не следва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна с искане за оставянето й без уважение и потвърждаване на атакуваното с нея решение.
Р. Н. А. е бил уведомен за обжалваното решение на 26.05.2021 година, като подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 278 052/24.06.2021 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК,като е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Така подадената от А. И. А. касационна жалба е недопустима и трябва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено.
Както иска по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 5 от ЗЗД, така и искът по чл. 33, ал. 2 от ЗС имат облигационен характер-при първия се касае до иск за съществуване на договор за дарение, а при втория ищецът замества купувача на недвижимия имот по договора за продажба. Тъй като и двата договора имат за предмет вещни права върху недвижим имот, то цената на всеки от тях ще се определи по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4, във връзка с т. 2 от ГПК, а именно въз основа на данъчната оценка на имота. От приложеното на лист 7-ми от първоинстанционното производство удостоверение изх. №[ЕИК]/23.07.2019 година на [община] е видно, че данъчната оценка на целия имот с идентификатор [№], намиращ се в землището на [населено място], [община], местността [местност], с площ от 3504.00 м², е 463.60 лева, т. е. цената на всеки един от двата иска е под 5000.00 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела, с цена на иска до 5000.00 лева. В случая цената на предявените по делото в условия на обективно и субективно съединяване два иска следва да бъде определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК, като доколкото се касае до договори, които имат за предмет вещни права, върху недвижими имоти, цената на всеки един от тях е под 5000.00 лева. От установената с разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК необжалваемост на въззивните решения има едно изключение, а именно на касационно обжалване подлежат въззивните решения по исковете за собственост и други вещни права, върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Касае се до изключение, поради което разпоредбата не може да бъде тълкувана разширително. Същевременно от нея е видно, че касационното обжалване е допустимо за въззивните решения, по които предмет на иска е правото на собственост или друго право върху недвижим имот. Изключението не намира приложение за искове, които имат друг предмет, като например искове за нищожност, унищожаемост, разваляне на основанието за придобиване на правото на собственост върху недвижимия имот или исковете за изкупуване, макар и те да намират косвено отражение върху правото на собственост. Последните искове са облигационни такива, като не се приравняват на искове за собственост, което изрично е видно от разпоредбите определящи цената на тези искове. Цената на исковете за нищожност, унищожаемост или разваляне на основанието за придобиване на правото на собственост върху недвижимия имот, а също така и на исковете за изкупуване се определя по реда на чл. 68, ал. 1, т. 4 от ГПК, докато цената на исковете за собственост се определя по реда на чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК. Извършеното в чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК препращане към чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК, в случаите когато договорът има за предмет недвижим имот, няма за цел да приравни двата вида искове-т. е. всички да се считат като искове за собственост, а само да посочи начина, по който се определя цената на иска. Тези искове биха подлежали на касационно обжалване, независимо от това, че цената им е под 5000.00 лева, в случаите когато са съединени за разглеждане в едно производство с иска за собственост по реда на чл. 210, чл. 211, чл. 212 или чл. 213 от ГПК, в какъвто смисъл е посоченото в чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК „и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост“. В останалите случаи касационното обжалване ще е изключено, тъй като тези искове имат предмет, различен от правото на собственост или друго вещно право върху недвижим имот, макар че постановените по тях решения могат да намерят косвено отражение върху правото на собственост или ограниченото вещно право.
От горепосоченото следва, че ГПК е предвидил двуинстанционно съдебно производство по гражданските дела, не попадащи в предвиденото в чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК изключение, като постановените от въззивния съд решения са окончателни и не подлежат на касационно обжалване. Съгласно чл. 296, т. 1 от ГПК тези решения влизат в сила от момента на обявяването им от въззивния съд, като от този момент пораждат предвиденото в чл. 297, чл. 298 и чл. 299 от ГПК действие. С оглед на това тези спорове подлежат на разглеждане в двуинстанционно производство, като постановеното по тях от въззивната инстанция съдебно решение се ползва със сила на пресъдено нещо и разрешения с него спор не може да бъде пререшаван, включително и по пътя на касационния контрол, като подадената срещу това решение касационна жалба подлежи на връщане по силата на чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК. Възможностите за обжалване на съдебните актове и предпоставките за това да изрично предвидени в закона. Разпоредбите за това са императивни и установените с тях правила не могат да бъдат променяни нито по споразумение на страните в производството, нито от съда. Поради това при наличието на разпоредба изключваща касационното обжалване на дадена категория съдебни актове те не могат да бъдат разглеждани от касационния съд както по отношение на това дали отговарят на изискванията за валидност, така и по отношение на тяхната допустимост или правилност, независимо от твърденията на страните по тях.
Затова подадената срещу решение № 260 686/20.05.2021 година на Окръжен съд Пловдив, гражданско отделение, ІХ-ти състав, постановено по гр. д. № 804/2021 година касационна жалба с вх. № 278 052/24.06.2021 година трябва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. Без значение е това, че в решението е посочено, че то подлежи на обжалване, тъй като както се посочи правото за такова възниква при наличието на предвидените в закона предпоставки на това, като не зависи от волята на страните или указанията на съда.
С отговора на касационната жалба Р. Н. А. и И. И. М. са направили искане за присъждане на направени от тях разноски, но тъй като липсват доказателства за реално извършени такива те не могат да бъдат присъдени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от А. И. А. от [населено място], [улица], ..., с ЕГН [ЕГН] срещу решение № 260 686/20.05.2021 година на Окръжен съд Пловдив, гражданско отделение, ІХ-ти състав, постановено по гр. д. № 804/2021 година, касационна жалба с вх. № 278 052/24.06.2021 година, като ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 3464/2021 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател:

Членове: 1.