4 Р Е Ш Е Н И Е № 1 С., 31.01. 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Р. Б., Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова Олга Керелска при секретар Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 158/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от [фирма] – клон [населено място] чрез процесуален представител адвокат Н. С. против въззивно решение № 1506/24.09.2009 г., постановено по гр. д. № 793/2009 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е оставено в сила решение на Районен съд-Пловдив от 14.01.2009 г. по гр. д. № 3183/2007 г., с което са отхвърлени предявените от [фирма] срещу К. И. К., С. Н. Н. и Ч. Г. Ц. искове с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ за осъждането им при условията на солидарност да заплатят стойността на причинена от тях липса на материални ценности на стойност 8664.70 лв. със законна лихва от 7.11.2006 г. до датата на завеждане на иска в размер на 300 лв. и законна лихва върху главницата до окончателното й заплащане. За ответниците по касация К. И. К., С. Н. Н. и Ч. Г. Ц. чрез процесуален представител адвокат А. А. касационната жалба е оспорена като недопустима и неоснователна. С определение № 346/7.04.2010 г. по гр. д. № 158/2010 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по правния въпрос за доказателствата, чрез които следва да се установи качеството материалноотговорно лице, който е от значение за правилното решаване на делото и не решаван еднозначно от съдилищата. В тази връзка с определението на Върховния касационен съд е посочено, че неизпълнението на възложено трудово задължение на работник или служител да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности е основание за имуществена отговорност, но предаването на поверените на служителите стоково-материални ценности под отчет е обстоятелство, което също подлежи на установяване пред съда- основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Отговор на поставения въпрос е даден от Върховния касационен съд с Р. № 60/18.02.2010 г., по гр. д. № 324/2009 г., ІІІ г. о., което е постановено по реда на чл. 290 ГПК и е в обхвата на задължителната съдебна практика по т. 2 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК. За липса в пълен размер, съгласно чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, отговаря спрямо работодателя работник или служител, на когото по служба или като трудово задължение е възложено да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности. Доказателствената тежест за установяване на качеството на ответника по иска на материалноотговорно лице е на работодателя. Релевантни са както доказателства за възложени по трудовото правоотношение отчетнически задължения, така и доказателства за фактически изпълняваната от работника или служителя работа. По касационната жалба: Неоснователна е. Не може да се възприеме изводът на въззивния съд, че не е доказано по делото, че ответниците са материалноотговорни лица. От заеманите от ответниците длъжности – „управител на склад” за Ч. Г. Ц. и „продавач консултант” за К. И. К. и С. Н. Н. е очевидно, че трудовите функции за посочените длъжности се изразяват в отчетническа дейност, пряко свързана с движение, разходване и отчитане на парични и материални ценности. В този смисъл e разпоредбата на чл. 1 от Наредба № 63 за прилагане на Указ № 1074 /обн., ДВ, бр. 19/7.03.1975 г., изм./, с която са посочени примерно отчетническите длъжности – касиери, магазинери, домакини, щандисти, началник-складове, снабдители, инкасатори, касиер-маркировачи, отчетници на билети и ценни книжа, управители на магазини, аптеки, хотели, заведения за обществено хранене, пласьори, бюфетчици и др. В конкретния случай по делото са представени трудовите договори, сключени с ответниците за посочените длъжности и при липса на длъжностни характеристики може да се приеме, че в кръга на трудовите функции на ответниците основно е задължението да отговарят за наличността на склада за отоплителни материали със задължаване с получаваните количества дървен материал и отчитане на продаваните количества дървен материал чрез издаваните от тях отчетни документи. В този смисъл са и показанията на свидетелката Ш. П., главен счетоводител на дружеството. Следва да се спореди, обаче, изводът на въззивния съд, че по делото е останала неизпълнена от страна на работодателя-ищец доказателствена тежест да се установи по несъмнен начин размера на констатираната при инвентаризацията липса на стоково-материални ценности, момента на настъпването й в причинна връзка с неизпълнение на трудови задължения от страна на материалноотговорните лица-ответници за периода 2003 г. – 2006 г. В нарушение на чл. 22 от Закона за счетоводството за провеждане на инвентаризация на активите и пасивите през всеки отчетен период с оглед достоверното им представяне в продължение на 3 години в дружеството не е извършвана инвентаризация на стоково-материалните ценности, с които е работил склада за отоплителни материали. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице С. К. е установено, че е извършвано заприходяване и продажба на едни и същи стоки в различни мерни единици, което е недопустимо за стоки, при които няма твърдо и постоянно съотношение между мерните единици, както в случая е за дървата за огрев, както и че е използван коефициент на преобразуване от 0.7, за който вещото лице не знае дали е правилен. Със заключението на тройната съдебно-техническа експертиза е потвърдено заключението на единичната съдебно-техническа експертиза за неправилност на използвания за преизчисляване коефициент от 0.7. Според вещите лице , за да се прави такова преизчисляване и преобразуване на една стока в различни мерни единици следва да се има предвид не само различен коефициент за различните видове дърва /от 0.8 до 1.0/, но и степента на влажност на дървата. При извършената от вещите лица проверка на документите в счетоводството на ищцовото дружество е установено, че входящ контрол на степента на влажност не е правен. Установени са и нарушения при определяне на приспаданите фири в резултат на изсъхване и изветряне. Предвид изложеното въззивното решение е правилно и следва да се остави в сила, като касаторът се осъди да заплати на всеки от ответниците по касация по 650.00 лв.-направени за касационната инстанция разноски-заплатен хонорар на един адвокат по представен по делото списък по чл. 80 ГПК. Ето защо и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на П. окръжен съд, гражданско отделение № 1506/24.09.2009 г., постановено по гр. д. № 793/2009 г. по касационна жалба на [фирма] – клон П. чрез процесуален представител адвокат Н. С.. ОСЪЖДА [фирма] – клон П. да заплати на К. И. К., С. Н. Н. и Ч. Г. Ц. на всеки един от тях по 650.00 лв. – разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: