Ключови фрази
Неоснователно обогатяване * липса на съгласие


3

Р Е Ш Е Н И Е

№ 97

С., 12.05.2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в публично заседание на шестнадесети април, две хиляди и четиридесета година в състав:

Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова

при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. №. 4814 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Т. Т. от [населено място], обл. П. подадена чрез адвокат Г. Б. срещу въззивно решение № 211 от 19.04.2013 год. по гр.д. № 252/2013 год. на Пловдивския апелативен съд, с което е обезсилено решение № 1844 от 4.12.2012 г. по гр.д. № 1889/2012 г. на Пловдивския окръжен съд и делото върнато на същия съд за произнасяне по предявените искове.
С определение № 48 от 9.01.2014 г. е допуснато касационно обжалване по настоящото дело по съображения, че съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо като постановено по нередовна искова молба.
В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение и искане за неговата отмяна. Поддържа се, че въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение, като неправилно е приел, че са предявени четири обективно съединени иска, по които е следвало да се произнесе самостоятелно. Според жалбоподателя в случая се касае до определяне на правната квалификация на предявения иск, което е задължение на сезирания съд и ако тя неправилно е определена от първата инстанция, то това е основание за отмяна на решението и разрешаване на спора по същество от въззивният съд, чрез произнасяне по основателността на предявения иск. Поддържа, че е предявен един иск по чл.55, предл.1 ЗЗД. Претендира разноски за касационната инстанция.
Ответникът З. В. Ж. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., по поставения въпрос и като провери правилността на въззивното решение, съгласно чл.290, ал.2 ГПК, намира следното:
Пловдивският апелативен съд е обезсилил първоинстанционното решение, с което З. В. Ж. е осъден да заплати на В. Т. Т. сумата 26 000 лв. / частичен иск от 49 148.22 лв./, като получена без основание, при първоначална липса на основание. Обезсилването е обосновано с това, че съдът се е произнесъл смесено и едновременно по четирите обективно съединени иска без да е ясно каква част от кое цяло, е уважената част от всеки иск. Решаващият въззивен състав е приел, че липсва правна идентификация на тази обща сума, която ответникът е бил осъден да заплати на ищеца, както и че липсва обсъждане на самостоятелния и различен предмет на обективно съединените четири отделни частични иска. Приел е също така, че исковата молба е нередовна, тъй като не е ясно в какво се състои искането по всеки един от четирите частични иска, като е върнал делото на същия съд за произнасяне по предявените искове и прилагане на процедурата по чл.129, ал.4 ГПК вр. чл.127, ал.1, т.5 ГПК за всеки един от исковете.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение е постановено при съществено нарушение на чл.129, ал.2 ГПК.
Индивидуализацията на спорното право се извършва от ищеца чрез основанието и петитума на исковата молба, която трябва да отговаря на предвидените в чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК изисквания. За редовността на исковата молба съдът следи служебно, тъй като надлежното предявяване на иска е условие за допустимост на процеса и на постановеното по съществото на спора съдебно решение. При констатиране на несъответствие между съдържанието на исковата молба и изискваниятана чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК съдът трябва да процедира по начина, указан в чл. 129, ал.2 ГПК като предостави възможност на ищеца да отстрани пороците на молбата чрез ясно и точно формулиране на исковата претенция, а ако той бездейства - да върне исковата молба на основание чл.129, ал.3 ГПК. Процесуалните действия по чл.129, ал.2 ГПК са абсолютно задължителна предпоставка за прилагане на неблагоприятните последици по ал.3 на същия текст. Когато недостатъците на исковата молба са констатирани за пръв път във въззивното производство, въззивният съд е длъжен да процедира по аналогичен начин, в каквато насока са и задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, които са в сила и при действието на ГПК от 2007 г.
Пловдивският апелативен съд е обезсилил обжалваното пред него решение, след като е преценил, че исковете не са индивидуализирани по размер. След като въззивният съд е считал, че исковата молба е нередовна той е бил длъжен да укаже на ищеца необходимостта от нейното поправяне, като му предостави възможност да отстрани недостатъците й, преди да пристъпи към обезсилване на първоинстанционния акт. Като не е изпълнил задължението си чл.129, ал.2 ГПК съдът е постановил процесуално недопустимо решение.
По изложените съображения и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.4 ГПК въззивното решение следва да се обезсили и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
При повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските, направени в настоящето производство, съгласно чл.294, ал.2 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 211 от 19.04.2013 год. по гр.д. № 252/2013 год на Пловдивски апелативен съд и вместо него Постановява:
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: