1 Р Е Ш Е Н И Е № 25 София, 04.04.2013г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесети и първи януари две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ ДРАГОМИР ДРАГНЕВ при секретаря Р. Иванова и като изслуша докладваното от съдията Томов гр. дело № 1310/2012 година. Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 2 и чл. 303 ал.1 т.1 от ГПК Молба за отмяна на решение №1804 от 19.12.2011г по гр.д. №2677/2011г на Пловдивски окръжен съд , влязло в сила като неподлежащо на обжалване , е постъпила от Е. А. С. от [населено място] , с твърдение за неистинност на приетите по делото заключения на вещи лица ,съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза. Според молителя заключенията не кореспондират и са в противоречие с писмените доказателства , при възприета неправилна методика за изчисляване на дължимите суми и осчетоводяването им във връзка с оспорваното задължение. Съдът незаконосъобразно, необосновано, несправедливо и безкритично е кредитирал заключенията в нарушение на закона.Изтъкнато е и основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК , като в съдебно заседание се представя писмено становище с дата 22.03.2012г на адв.Б. като пълномощник на ответник по друго дело , а именно гр.д.№3316/2011г. по описа на ПРС ІІІ състав, в което становище са изложени фактически и прави съображения в оспорване на депозирано по въпросното дело допълнително заключение на вещо лице (СТЕ). Според молителя ,от становището става ясно конкретното приложение на специалната методика съгласно Наредбата за топлоснабдяването , посочена е формулата. Тези обстоятелства са нови за молителя , те не са съобразени в приетите две експертизи по неговото дело с „Е. Т.” , същото е приключило преди от новото писмено доказателство (въпросното становище)по гр.д.№3316/2011г. по описа на ПРС ІІІ състав да стане ясно ,че заключенията по делото между молителя и „Е. Т.” са непрофесионални и неточно изготвени . Ответникът по молбата за отмяна Е. България Т. –АД е заявил становище ,с което я оспорва и претендира да му се присъди юрисконсултско възнаграждение . Молбата е постъпила в срок , за отмяна на влязло в сила решение на Пловдивски окръжен съд и е процесуално допустима . Молбата по същество е неоснователна. Съгласно условието на чл. 303 ал.1 т.2 ГПК , за да е налице основание за отмяна на влязло в сила решение поради неистинност на заключение на вещо лице , обстоятелството следва да е установено, а не изтъквано като довод по субективна убеденост на молителя в обосновка на молбата за отмяна . Без значение за състава по основанието за отмяна е дали тази убеденост молителят изразява единствено с правни или фактически възражения по истинността на констатациите и верността на изводите, съдържащи се в експертното заключение ,или в подкрепа на доводите си представя чужди „компетентни становища”,в случая на адвокат по друго дело . Установена неистинност при основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК е тази, която е резултатна от реда , предвиден в действащото право. Спрямо заключение на вещи лица , дадени по гражданско дело, редът за установяване е регламентиран от наказателното право , а по изключение и в някои случаи, редът за установяване на състава е гражданскоправен и установеността може да произтече от съдебно решение на гражданския съд .Тази установеност липсва в настоящия случай .В последователната си практика Върховен касационен съд не допуска възможност доводите и оплакванията на страната по приключилото дело за неправилен или некомпетентен отговор на задача , даден от вещо лице по прието заключение , оплакванията за погрешни фактически констатации или некомпетентни изводи на експерта , или за неправилното им възприемане от съда , да се обемат от основанието по чл. 303 ал.1 т.2 от ГПК. Не е налице и основанието по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК , основано на документ , представляващ становище на адвокат , дадено в рамките на правната защита на друго лице ,по друго дело със сходен предмет , който документ няма и не може да има доказателствено значение (на доказателство или индиция) по отношение на никое обстоятелство, установено по приключилия правен спор между настоящите страни . Едва в писмената защита са наведени още твърдения за„нови обстоятелства”- молителят не бил единствен собственик на топлоснабдения имот ,което обстоятелство не е изследвано от съда ; при откриването на партида липсва негова молба-декларация,няма съществуващ документ за техническата характеристика на абонатната станция , няма съгласие на потребителя за добавяне или приспадане на суми от изравнителните сметки към други фактури .Като несвоевременно наведени , горните твърдения не следва да се обсъждат в настоящето производство .Като основание по смисъла на чл. 303 ал.1 т.1, обстоятелството следва да е посочено в молбата за отмяна , а не в писмена защита по същество . Ответникът по молбата за отмяна Е. България Т. –АД основателно претендира присъждане на възнаграждение по реда на чл. 78 ал.8 ГПК , което сам изчислява на 633, 56 лева. Основателно е възражението за прекомерност на така посочения размер,предвид фактическата и правна сложност на делото в настоящето извънинстанционно производство , по една явно несъстоятелна молба за отмяна и при неявяване в съдебно заседание . На основание чл. 78 ал.5 ГПК възнаграждението за защита от юрисконсулт следва да се определи в размера по чл.9 ал.2 от Наредба №1от 09.07.2004г за минималния размер на адвокатските възнаграждения , в размер на 150 лева . По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. А. С. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение №1804 от 19.12.2011г по гр.д. №2677/2011г на Пловдивски окръжен съд поради неистинност на заключения на вещи лица на основание по чл. 303 ал.1 т.2 от ГПК и поради наличие на ново обстоятелство и ново писмено доказателство - становище с дата 22.03.2012г на адв. Б. по гр.д.№3316/2011г. по описа на ПРС ІІІ състав като пълномощник на ответника по същото дело К. Д. . Осъжда Е. А. С. от [населено място] , ж.к Т. с ЕГН [ЕГН] да заплати на Е. България Т. –АД със седалище [населено място] сумата 150 лева разноски в настоящето производство на основание чл. 78 ал.8 ГПК ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: