О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
София, 05.07.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Камелия Маринова
Членове: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдията Донкова ч. гр. д. № 1840/2022 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. И. В., подписана от адв. И. В., срещу определение № 129 от 20.01.2022 г. по ч. гр. д. № 76/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено № 5262/17.12.2021 г. по гр. д. № 15071/2021 г. на Софийски градски съд и е допуснато обезпечение на бъдещ иск на В. И. В. срещу Х. Д. М. с правно основание чл.108 ЗС за установяване правото на собственост на ищеца и предаване на владението върху имота, чрез налагане на възбрана на 1/2 идеална част от имот, представляващ магазин (преустроен в кафе-аперитив) с тоалетна, находящ се в [населено място], [улица], с площ 42,18 кв. м., представляващ част от партерния етаж на сградата при съседи по нотариален акт: изток — главен вход на сградата и стълбище, юг - [улица], запад - Ж. и А. Т. и север - коридор, заедно с 1/2 идеална част от 29/298 идеални части от общите части на сградата и от дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ от 298,17 кв. м. чрез налагане на възбрана върху този имот, при гаранция в размер на 50 000 лв.
Касаторът се оплаква от размера на определената гаранция и твърди, че определението в тази част е неправилно, ограничава правото му на защита и противоречи на закона. Позовава се на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като основание за допускане на касационното обжалване, като твърди, че предвид липсата на конкретно поставени изисквания при определяне на гаранцията при допуснато обезпечение на бъдещи искове е налице разностранна и противоречива практика. Не са изложени аргументи обосноваващи твърдяното от касатора основание и по-конкретно, коя е и в какво се изразява противоречивата съдебна практика и каква е законовата празнина която следва да бъде преодоляна. Като обуславящи изхода на делото са изведени следните въпроси: 1. „При молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск, касаещ спор за собственост на недвижим имот, при представени писмени доказателства, как следва да бъде определен размерът на дължимата от молителя гаранция по чл. 391, ал. 3 ГПК?“; 2. „Въз основа на какви факти и обстоятелства се определя размера на преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението на бъдещия иск се окаже неоснователно?“.
Частната жалба е процесуално допустима – насочена срещу акт на въззивния съд, с който е допуснато исканото обезпечение, подлежащ на обжалване пред ВКС съгласно чл. 396, ал. 2, изр. последно ГПК и е подадена е от надлежна страна – молител в производството по обезпечаване на бъдещ иск.
За да прецени наличието на предпоставките за допускане до касационно обжалване, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Производството било образувано по молба на жалбоподателя за допускане на обезпечение на бъдещи искове - инцидентен иск с правно основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД, както и при условия на евентуалност искове с правно основание чл. 108 във вр. с чл. 79 ЗС. Въззивният съд е приел, че искането за обезпечаване на бъдещия иск по чл. 108 ЗС е основателно. Посочил е още, че обезпечителна нужда за обезпечаване на иск за собственост е налице винаги при наличие на неоснователно отричано право. Приел е, че преценката за необходимостта от обезпечаване на иска е конкретна и обусловена от фактите по конкретното дело, като в настоящия случай нямало доказателства, които да сочат на липса на такава нужда. Съобразявайки характера на предявения ревандикационен иск съдът е обосновал извод, че обезпечителната мярка възбрана е допустима и съответна на обезпечителната нужда, като същата следва да бъде наложена при определена гаранция. С оглед на обстоятелството, че липсвала данъчна оценка, съдът намерил, че гаранцията следва да бъде определена в размер на 50 000 лв.
По наличието на основания за допускане до касационно обжалване:
По поставените въпроси - относно начина за определяне на паричната гаранция в обезпечителното производство и обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид при определяне на размера на преките и непосредствени вреди, които ответникът би претърпял, са от значение за изхода на спора и обусловят крайните изводи на въззивния съд, поради което отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. По отношение на тях обаче не са налице допълнителните предпоставки за допускане до касация по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В настоящия случай касаторът не посочва конкретна съдебна практика, която да е разностранна и противоречива, нито обосновава каква законодателна празнота следва да бъде преодоляно. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че по въпроса за критериите при определяне на паричната гаранция в обезпечителното производство, без значение дали се обезпечава бъдещ или висящ иск, има ясна законова регламентация (чл. 391 вр. чл. 389 и чл. 390 ГПК) и непротиворечива практика, (обективирана в определение № 180/02.04.2009 г. по ч. гр. д. № 111/2009 г. на ІV г. о.; определение № 187/10.05.2022 г. по ч. т. д. № 627/2022 г. на І т. о.; определение № 446/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1832/2015 г. на ІІ т. о.; определение № 223/18.12.2017 г. по ч. гр. д. № 4478/2017 г. на ІІ г. о.).
Съгласно същата, законът предпоставя допускането на обезпечение от евентуалната основателност на иска, която се преценява въз основа на представените от молителя писмени доказателства - чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК. Ако последният не разполага с такива, предпоставка за допускане на обезпечението е представянето на гаранция- чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК, като в този случай изразената от ищеца готовност да внесе гаранция служи за индиция за вероятната основателност на иска. Съгласно съдебната практика преценката на съда за вероятната основателност може да бъде формирана и въз основа на кумулативното наличие на предпоставките на чл. 391, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като съгласно чл. 391, ал. 2 ГПК, съдът може да иска от ищеца да представи парична или имотна гаранция, дори и искът да е подкрепен с убедителни писмени доказателства (определение № 187/10.05.2022 г. по ч. т. д. № 627/2022 г. на І т. о.).
Размерът на гаранцията се определя от размера на преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението е неоснователно, като при определянето й следва да бъдат съобразени спецификите на всеки конкретен случай. Гаранцията обезпечава интересите на ответника при вреди от евентуална неоснователност на иска и служи за индиция за сериозността на намерението на ищеца да защити претендираното като накърнено субективно материално право. Отчитат се всички релевантни факти, вкл. вида на наложената мярка, вероятността последната да увреди неправомерно интереса на ответника, цената на иска, както и обема на претендираните от ищеца права и предполагаемата продължителност на процеса (определение № 187/10.05.2022 г. по ч. т. д. № 627/2022 г. на І т. о.). Предвид изложеното не се установяват обстоятелства обосноваващи наличието на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване, като следва да се посочи, че такива не са наведени и от жалбоподателя с представеното от него изложение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 129 от 20.01.2022 г. по ч. гр. д. № 76/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск на В. И. В. срещу Х. Д. М. с правно основание чл. 108 ЗС чрез налагане на възбрана върху процесния имот, при гаранция в размер на 50 000 лв.
Определението е окончателно.
Председател: Членове:
|