РЕШЕНИЕ                                                             №  659 София,      25.06.2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, 1-во отделение, в съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и девета година в състав:   Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова                     Дияна Ценева   при секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 1976/08 г. /по описа на П-ро г. о./, и за да се произнесе, взе предвид:   Производството е по чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК /отм./ вр. пар. 2, ал. 12 от ПЗР на ГПК /Обн., ДВ, бр. 50 от 2008 г./. Образувано е по молба на Г. А. Д. от гр. С. за отмяна на влязлото в сила решение № 397 от 27.10.2003 г. по в. гр. д. № 576/03 г. на Д. окръжен съд, с което в сила е оставено решение № 59 от 18.04.2003 г. по гр. д. № 330/02 г. на Б. районен съд за отхвърляне на предявен от А. Г. Д. , починал на 25.06.2004 г. - наследодател на молителя, иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за признаване за установено правото му на възстановяване на собствеността върху земеделска земя с площ от 71.000 дка, находяща се в землището на с. Г., община Б.. М. твърди, че са налице писмени доказателства от съществено значение за правилното решаване на делото, които не били представени при разглеждането му, и иска отмяна на влязлото в сила решение. Ответникът по молбата Общинската с. "Земеделие и гори" гр. Б. не е взел становище. Върховният касационен съд на РБ, състав на Г. г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: Молбата за отмяна, подадена на 03.02.2005 г., е допустима от гледна точка на срока, в който може да се упражни правото да се иска отмяна на влязло в сила решение. Изводът следва от наличието на съдебен акт, с който в производство по чл. 37 и сл. ГПК /отм./ този срок е възстановен - определение № 6 от 28.02.2008 г. по гр. д. № 80/07 г. на Б. районен съд. По същество молбата е неоснователна. Искът по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е отхвърлен по съображения, че ищецът не се е легитимирал за собственик на заявеното придобивно основание - дарение на 71.000 дка земя, тъй като не е доказал договорът да е сключен в предвидената в чл. 219 ЗЗД /отм./ форма за действителност - нотариален акт. Затова всякакви записвания по планове и други документи, като това по протокол № 2 от 07.04.1949 г. на комисията за земеустрояване на ТКЗС, материализиращ замяна на земи, собственост на А. Т. Д. , макар при погрешно посочване на имената, не могат да заместят липсващия фактически състав на деривативното основание за придобиване на собственост. Ищецът не е придобил земеделска земя преди образуването на ТКЗС и в негово лице не е възникнало правото по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ на възстановяването й. В молбата за отмяна молителят се позовава на преписка вх. № Г* на ОбС "Земеделие и гори" гр. Б. и обосновава тезата, че наследствените имоти на А. Д. , собственост на наследодателя му К. Д. М. - предмет на посочената преписка, са различни от тези, които ищецът е придобил по дарение. Този довод и доказателства във връзка с установяването му са неотносими към иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. На първо място въззивният съд не е приел идентичност между спорната земя, която ищецът претендира да е придобил на самостоятелно правно основание и земи, заявени за възстановяване като наследствени от Г. А. Д. и Ж. А. Т. - баща и леля на ищеца. На следващо място по делото изобщо не са въведени и обсъждани твърдения за наследствено правоприемство от К. М. , за чиито земи става въпрос по посочената от молителя преписка. Ето защо тя няма характер на ново писмено доказателство, което да е от значение за изхода на спора. Като нови писмени доказателства се представят две копия от фонда на "Поземлена дирекция" гр. Т. г. В първия документ срещу името на А. Т. Ж. с № 39, са посочени данни за записани на негово име земи, а във втория същото лице, но с фамилно име "Джелянов", е посочено като собственик на парцел **** от кв. 3 с площ от 71.000 дка. Доказателствата не са нови, били са представени при висящността на делото и са приложени на л. 45 и л. 47 по гр. д. № 330/02 г. на Б. районен съд. Те са част от доказателствения материал при постановяване на влязлото в сила решение и затова не могат да послужат като основание за отмяна. В обобщение на всичко изложено молбата за отмяна на основание чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК /отм./ е неоснователна и следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.   РЕШИ:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК /отм./, подадена от Г. А. Д. от гр. С. за отмяна на влязлото в сила решение № 397 от 27.10.2003 г. по в. гр. д. № 576/03 г. на Д. окръжен съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: