Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                                                        № 198                                            София 02.06.2010г.                                               В ИМЕТО НА НАРОДА                      ВЪРХОВНИЯТ  КАСАЦИОНЕН  СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на петнадесети март през две хиляди и десета година в състав:                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА                                                    ЧЛЕНОВЕ:  ВЕСКА РАЙЧЕВА                                                                          СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при секретаря Стефка Тодорова  и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3583  по описа за 2008 год.за да се произнесе,взе предвид следното:   Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от Н. В. М.,Н. Т. К.,В. Т. К.,Г. Й. П. и К. Й. З. чрез пълномощник адв. Д от АК – П. срещу решение № 1107/3.07.08г.по гр.дело № 3153/07г.на Пловдивския окръжен съд,с което е обезсилено решение № 78 от 27.07.07г.по гр.дело № 1122/06г.на Пловдивския районен съд и делото е върнато на същия съд за произнасяне по предявения иск от друг състав. С определение № 494 от 21.05.09г.е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Молят да бъде отменено и да бъде постановено връщане на същия съд за произнасяне по същество. Ответницата по жалбата Е. А. И. счита,че е неоснователна. Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира следното: За да обезсили първоинстанционното решение като недопустимо въззивният съд е приел,че районният съд се е произнесъл по непредявен иск. Изложени са съображения,че съдът неправилно е квалифицирал исковата претенция по чл.30 ал.3 от ЗС,като погрешно е приел,че ищците притежават в съсобственост с ответницата Е процесния имот и претендират обезщетение за ползите съразмерно дела на всеки от тях от общата вещ,от които били лишени. В исковата молба не се съдържали твърдения,че ищците притежават процесния имот в режим на съсобственост с ответницата,а изрично било посочено,че тя е дъщеря на една от съсобственичките,което кореспондирало със събраните доказателства. Направен е извод че претенцията се основава на неоснователното обогатяване - чл.59 от ЗЗД,по която първостепенният съд дължи произнасяне. Посоченият от касаторите въпрос дали неправилната правна квалификация на фактическия състав обусловя недопустимост на решението или представлява противоречие с материалния закон и в тази връзка относно задължението на въззивния съд да даде правна квалификация на спорното материално право,е разрешен с решение № 463 от 25.05.2010г.по гр.дело № 1261/09г.на ВКС,ІV г.о. С него е прието ,че въззивният съд като втора първа инстанция следва да извърши самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал и да направи свои правни изводи по същество на спора,които са резултат от решаваща,а не от контролна дейност. От изложените факти в исковата молба въззивният съд извлича точното правно основание,въз основа на което решава конкретния правен спор по същество,без да е обвързан от правната квалификация,поддържана от страните или дадена от първоинстанционния съд. По основателността на касационната жалба: Касационната жалба е основателна. Ищците са съсобственици по наследствено правоприемство на имот № 0*,находящ се в м. Долена в с. Ш. лъка,Смолянско с площ от 11,500 дка,представляващ иглолистни дървесни видове,възстановен им с решение № 17 от 19.03.01г. на ПК- С. Ответницата Е. Б. е дъщеря на Р. Б. , сънаследник на ищците от общия наследодател В. Ищците твърдят,че гората в съсобствения им имот била изсечена,като от Държавно лесничейство – Ш. лъка било издадено разрешение за сеч на ответницата,която се представила за пълномощник на всички наследници,а не само на майка си. Претендират да им заплати за дървесината,добита от наследствения им имот,с която се е разпоредила,следващите им се суми съобразно наследствените им квоти,като се приспаднат дължимите разходи по сечта и транспортирането. С оглед на така установените обстоятелства,съдът е дал вярната правна квалификация на претенцията,като е посочил,че правоотношенията между страните следва да уредят на плоскостта на неоснователното обогатяване. Неправилно обаче въззивният съд е приел,че първостепенният съд се е произнесъл по непредявен иск по чл.30 ал.3 от ЗС. Налице не е хипотезата на произнасяне по непредявен иск,а неправилна правна квалификация на фактическия състав,очертан от обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Въззивният съд,след като правилно е квалифицирал спорното материално право,е следвало да се произнесе по същество вместо да обезсили първоинстанционното решение. Следва да бъде отменено въззивното решение и на основание чл.293 ал.3 от ГПК делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да се произнесе по съществото на спора. По изложените съображения,Върховен касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение № 1* от 3.07.08г.на Пловдивския окръжен съд,постановено по гр.дело № 3153/07г. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.