РЕШЕНИЕ № 3 София, 12. март 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на осемнадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1325 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд от 11.05.2010 г. по гр.д. № 544/2010, с което е отменено решението на Бургаския районен съд от 05.02.2010 г. по гр.д. № 7335/2009, като са отхвърлени предявените искове за незаконно уволнение, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т 1, 2 и 3 КТ. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на материалноправните въпроси за формата на вината и наличието на щета при злоупотреба с доверието на работодателя. По поставения въпрос, Върховният касационен съд намира, че вината в гражданското право не е субективното отношение на дееца към деянието и неговите последици (както в наказателното право), а неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица (напр. добрия стопанин, добрия работник и др.) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й (вж. решение № 348/11.10.2011 на ВКС, ІV ГО по гр.д. № 387/2010). Гражданското право не различава формите на небрежността, а само нейни степени (напр. грубата небрежност, която се съизмерва с друг абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия). По принцип гражданското право не се интересува от формите на вината, защото гражданската отговорност се обуславя от неполагането на дължимата грижа. Отделни видове отговорност в гражданското може да бъдат обусловени от наличието на умисъл, но само в изрично уредените случаи. Злоупотребата с доверието и уронването на доброто име на предприятието, разпространяването на поверителни за него сведения и увреждането на имуществото на работодателя, както и разпиляването на материали, суровини, енергия и други средства, като дисциплинарни нарушения по чл. 187, т. 8 и 9 КТ не са обусловени от наличието на умисъл. Ако те са извършени умишлено, това ги утежнява и обуславя налагането на по-тежко дисциплинарно наказание, но те са нарушения на трудовата дисциплина и когато са извършени при неполагане на дължимата грижа. Наличието на вреда в гражданското право поражда отговорност за обезщетение. Няма ли вреда, отговорност за обезщетение не може да възникне, колкото и неправомерно да е деянието. Гражданската отговорност обаче не се изчерпва с отговорността за вреди, част от нея е дисциплинарната отговорност, която съществува наред с наказателната, административно-наказателната и имуществената отговорност. Нарушенията на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 8 и 9 КТ може да причинят имуществена вреда на работодателя. Ако те са причинили такава вреда, работникът освен дисциплинарната отговорност, носи и отговорност за обезщетение по чл. 203 до чл. 212 КТ. Липсата на имуществена вреда има значение за тежестта на конкретното нарушение на трудовата дисциплина, но в никакъв случай не изключва дисциплинарната отговорност. Като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, съдът я намира неоснователна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът заедно с други двама работници е извършвал ремонт на летателната писта, като са залели с битумна паста повредения участък. Рулиращ самолет преминава с единия колесник през незасъхналата паста, като по този начин замърсява гумите и джантите, което съставлява предпоставка за инцидент при полета и последващо кацане. Ищецът, който е осъществявал връзката с летищната координираща кула е видял преминаването на самолета през обработения участък, но не е съобщил за това. Правилно въззивният съд е приел, че бездействието на ищеца съставлява нарушение на трудовата дисциплина. По делото е установено, че той е членът на ремонтната група, който е бил натоварен да осъществява връзката с летищната координираща кула. Несъобщаването за преминаването на самолет през прясно обработения участък е бездействние, чиито последици не се изчерпват с повредата на ремотнирания участък, но се създават предпоставки за инцидент, който може да доведе до нарушаване сигурността на полета. Макар и извършено при неполгане на дължимата грижа (неумишлено), нарушението на трудовата дисциплина е тежко и обосновава налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. За отговорността на ищеца е без правно значение дали задължението за уведомяване за наличието на обстоятелства, които излагат на риск сигурността на полетите е изрично посочено в длъжностната характеристика, или не е посочено там. Длъжностна характеристика може да не е съставена или съставената да е непълна. Това не освобождава работника от задължението при изпълнение на възложената му работа да полага дължимата грижа. Липсата на умисъл прави нарушението по-леко (при наличието на умисъл то би било престъпление), но не освобождава ищеца от отговорност. Той отговаря дисциплинарно и при липсата на вреда, при наличието на вреда той би отговарял и имуществено. Посочената в заповедта за уволнение правна квалификация на извършеното нарушение е без правно значение, съдът е длъжен да установи извършено ли е посоченото деяние, съставлява ли то нарушение на трудовата дисциплина, каква е неговата тежест и съответства ли тя на наложеното дисциплинарно наказание. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила, като на ответника бъдат присъдени и разноски за настоящата инстанция в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решението на Бургаския окръжен съд от 11.05.2010 г. по гр.д. № 544/2010. ОСЪЖДА И. А. Т. от В. да заплати на [фирма], В. сумата 100 лева разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.