ОПРЕДЕЛЕНИЕ   №  210   София15.03.2010 година   Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и десета година в състав:           ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА                  ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА                                        ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА   при секретар и с участието  на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева  ч. т. дело №  166/ 2010 год.   Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, образувано по частна жалба на Й. Р. Р. - от гр. В. Търново срещу Определение № 620 от 14. ХІІ.2009 г. по ч.гр.д. № 1159/ 2009 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено Определение № 1635/ от 17.VІ.2009 г. по гр.д. № 762/ 2008 г. на Великотърновски районен съд, с което е оставен без разглеждане предявеният от Й. Р. Р. - от гр. В. Търново срещу “Х” А. - в ликвидация - гр. В. иск за приемане за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 13 720 лв. и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят излага, че определението е незаконосъобразно, тъй като неправилно съдът е приел, че отрицателна процесуална предпоставка за предявяване на иска, е присъдата по НОХД № 2149/ 2005 г. на ВтРС, която присъда касае вредата и не формира сила на пресъдено нещо по изложените сега твърдения в исковата молба, касаещи качеството кредитор на ищеца спрямо ответника и размера на сумата, което обуславя правния интерес от иска: необходимостта да се внесе яснота и определеност във взаимоотношенията на страните по делото. Жалбоподателят възразява, че неправилно съдът е посочил, че е налице възможност ищецът да защити правата си с осъдителен иск, от която възможност не може да се приеме, че липсва правен интерес от установителния иск, какъвто е налице, защото ищецът има интерес да установи размера на задължението си към ответника, като се има предвид присъдата по НОХД № 2149/2005 г. и влязлото в сила решение по гр.д. № 194/2004 г. на ВтОС. В Изложение на основанията по чл. 280 ГПК жалбоподателят поддържа, че по разрешения по делото съществен процесуалноправен въпрос за правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 и т. 3 ГПК и представя копие от Определение № 123/ 4.V.2006 г. по ч.т.д. № 129/2006 г. на ВКС и от Решение № 8785/ 12.VІ.2002 г. по гр.д. № 95/ 2001 г. на ВКС. Ответникът по частната жалба “Х” А. - в ликвидация - гр. В. не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което се прегражда по - нататъшното развитие на делото, намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна. С обжалваното определение е потвърдено първоинстанцинното определение, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска. Изложени са съображения, че ищецът иска да се признае за установено, че не дължи на ответника сумата 13 720 лв., като с влязла в сила присъда по НОХД № 2149/2005 г. на ВТРС, е признат за виновен по чл. 202 ал. 1 т. 2 НК, вр. чл. 201 НК, затова, че на 21.ІХ.2001 г. в качеството си на изпълнителен директор на “Х” А. , е присвоил сумата 15 000 лв. - средства на дружеството, поверени му да ги пази и управлява, и е уважен гражданският иск за вреди 15 000 лв., причинени на дружеството и че с влязло в сила решение по гр.д. № 194/ 2004 г. на ВТОС, е установено, че е погасено задължение на “Х” А. към трето лице - ЕТ ”Ш” - гр. С. в размер на 9500 лв. Съдът е посочил, че е налице сила на пресъдено нещо по постановената присъда за дължимост на сумата, което е отрицателна процесуална предпоставка за предявения установителен иск, че наказателният съд е признал причинена от ищеца по делото вреда 15 000 лв., поради което ищецът не може да оспорва, че не е налице вреда или че същата е в друг размер и може да предяви срещу ответника осъдителен иск за неоснователно обогатяване, но не отрицателен установителен иск, че не дължи сумата. Разрешеният по делото процесуален въпрос за допустимостта на иск за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника исковата сума, тъй като с влязло в сила решение е установено, че част от сумата е възстановил на ответника, а друга част от сумата се намира при ответника, е важен, тъй като от него зависи разглеждането на иска.становената съдебна практика по този въпрос, посочена и от жалбоподателя, е в смисъл, че за да е допустим установителен иск, трябва да е налице правен интерес за ищеца от предявяването му, в противоречие с която практика е постановено обжалваното определение. Налице е основание за допускане на касационно обжалване на определението на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Частната жалба е основателна. Възраженията на ответника за недопустимост на иска с оглед силата на пресъдено нещо, формирана от присъдата по НОХД № 2149/2005 г. на ВТРС, с която ищецът по настоящото дело е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 202 ал. 1 т. 2 НК, вр. чл. 201 НК, за присвоени средства на “Х” А. - ответник по делото, в размер на 15 000 лв., за която е уважен гражданският иск за вреди 15 000 лв., не е пречка за предявявяне на отрицателния установителен иск, както неправилно е приел въззивният съд. Наказателният съд не се произнася по създадени между страните по настоящото дело облигационни отношения, а се произнася по основателността на деликтния иск за причинени от подсъдимия вреди на “Х” АД. Затова като се има предвид, че дружеството има право да получи едно обезщетение и размерът му е един - на деликтно основание (предмет на гражданския иск, разгледан и уважен за 15 000 лв. в наказателното производство), или на договорно основание, предмет на гр.д. № 194/2004 г. на ВтОС, възраженията, заявени сега от ищеца по делото, не са преклудирани от силата на пресъдено нещо на присъдата. Следва да се има предвид и влязлото в сила решение по гр.д. 194/ 2004 г., с което по иск на ЕТ ”Ш” - гр. С. срещу “Х” А. - гр. В. Търново - страни по договора за заем от 30.VІІ.2001 г. - е отчетена върнатата на заемодателя сума 9500 лв., поради което искът за дадената в заем сума е уважен само за 5500 лв. Като е отречено със сила на пресъдено нещо вземането на заемодателя срещу заемателя за посочената сума, и е установено с влязло в сила решение по иск на кредитора срещу длъжника, че за тази сума вземането не съществува, с решението по гр.д. № 194/ 2004 г., водено между страните по облигационното правоотношение, основателно ищецът по настоящото дело се позовава на това решение, за да установи твърдението си, че той не може да дължи по-голяма сума от признатия размер на задължението на заемателя към заемодателя по договора за заем. По изложените съображения е налице правен интерес у ищеца от предявения отрицателен установителен иск срещу ответника за размера на задължението и влязлата в сила присъда не е пречка за разглеждането му, тъй като с нея не са преклудирани възраженията на ищеца, заявени сега с исковата молба. Предявеният иск следва да се разгледа, като се държи сметка за влязлото в сила решение по гр.д. № 194/ 2004 г. на ВтОС. Затова обжалваното определение следва да се отмени и да се постанови друго, с което да се отмени първоинстанцинното определение за прекратяване на производството по делото и същото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение О П Р Е Д Е Л И:     ОТМЕНЯ Определение № 620 от 14. ХІІ.2009 г. по ч.гр.д. № 1159/ 2009 г. на Великотърновски окръжен съд и вместо него постановява: ОТМЕНЯ Определение № 1* от 17.VІ.2009 г. по гр.д. № 762/ 2008 г. на Великотърновски районен съд. ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за разглеждане на предявения иск. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: