Р Е Ш Е Н И Е № 646 София, 05 януари 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на 13 декември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ КЕТИ МАРКОВА при участието на секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от председателя (съдията) Г. ИЛИЕВ дело № 2758/2011 година. Касационното производство по чл.346, т.1 НПК е образувано по жалба на подс. И. Ш. А. от гр.Т., той и касатор в настоящето производство. Предмет на касационното обжалване е решението от 06.10.2011г., постановено по в.н.о.х.д. № 245/2011г. на Варненски апелативен съд, с което е изменена присъда № 14/16 .05. 2011 по наказателно дело № 200/2011 на Добричкия окръжен съд, като е намалено определеното на подсъдимия наказание от тридесет години на двадесет и пет години лишаване от свобода и в останалата част е потвърдена осъдителната присъда. С касационната жалба се поддържа довод за отменителното основание по чл.348, ал.1, т. 3 НПК с искане за допълнително намаляване на наказанието, като се претендира това да бъде сторено при условията на чл.58а, ал.3 вр. ал.2 НК, с допълнително намаляване на наказанието лишаване от свобода предвид младостта на касатора, пияното му състояние по времеизвършване на деянието и неговото разкаяние. Прокурорът даде заключение, че при постановяване на решението не са допуснати претендираните нарушения на правилата за индивидуализация на наказанието, поради което следва да остане в сила. Върховният касационен съд разгледа жалбата, провери въззивното решение с оглед на поддържаното отменително основание и в пределите на правомощията по чл.347-348 НПК, за да се произнесе, съобрази следното: Добрички окръжен съд с присъдата, предмет на въззивната проверка, е признал подс. И. Ш. А., той и касатор, за виновен в това, че : -на 08/09.04.2011 г. в гр.Т. при условията на опасен рецидив, извършил грабеж на чужди движими вещи-мобилен телефон ”Нокия”, модел 1208 със СИМ карта и златни обеци с тегло 6 грама, на обща стойност 317 лева, собственост на Р. Н. С. от гр.Т., като грабежът е придружен с убийството на С., поради което и на основание чл.199, ал.2, т.2 вр. чл.199 ал.1 т.4 и чл.58а ал.2 от НК му определил наказание доживотен затвор, което заменил с лишаване от свобода за срок от тридесет години при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. По жалба на касатора с решението, предмет на касационната проверка, въззивната инстанция е намалила размера на наказанието лишаване от свобода на двадесет и пет години. Със същата присъда подс. И. Ш. А. е осъден да заплати на гражданския ищец С. С. обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 10 000 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер на 317 лева, ведно със законната лихва върху присъдените суми. Съдът се е произнесъл и по държавната такса, разноските и веществените доказателства. В гражданскоосъдителната част първоинстанционния съдебен акт не е бил предмет на проверка във въззивното производство, поради което в тази част е влязъл в сила. Претендираната с жалбата явна несправедливост на определеното наказание лишаване от свобода не е налице. Първоинстанционното производство по делото е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, така както е уредено по чл.371, т.2 и сл. НПК. При това положение за двете инстанции е бил задължителен редът по чл.373, ал.2 НПК, за определяне на наказанието при условията на чл.58а НК. В случаите, когато подсъдимият е извършил престъпление, каквото е и това по чл.199, ал.2, т.2 вр. чл.199 ал.1 т.4 НК, за което като алтернативна санкция на лишаването от свобода е предвидено наказание доживотен затвор и доживотен затвор без право на замяна, съдът определя наказанието в императивно уредена в чл.58а, ал.2 и ал.3 НК последователност. Тъй като при съкратеното съдебно следствие доживотният затвор без право на замяна не се налага, съдът правилно е преминал към следващата алтернатива на доживотния затвор с право на замяна, която заменя с наказание лишаване от свобода в диапазона от двадесет до тридесет години. Дейността по индивидуализиране на наказанието лишаване от свобода, обаче не се ограничава в този диапазон, така както е сторил първоинстанционният съд. Такава възможност би била налице, само ако за извършеното престъпление е предвидено единствено наказание доживотен затвор само в двете му алтернативи и без алтернативата на наказанието лишаване от свобода. Действащите материалноправни наказателни норми, обаче не уреждат състав на престъпление, чиято санкционната част да предвижда единствено и само наказание доживотен затвор. Понастоящем дори за най-тежките престъпления, каквито са тези по глава първа или по глава тринадесета от НК, вкл. извършените във военно време или бойна обстановка, лишаването от свобода винаги е предвидено като алтернативно наказание на доживотния затвор. Затова, след като извърши замяната на доживотния затвор с лишаване от свобода, съдът следва да продължи дейността по индивидуализация на наказанието, следвайки предписанието на чл.58а, ал.3 НК, така както е сторила въззивната инстанция, за да отстрани нарушението, допуснато от решаващия съд. В настоящия случай диапазонът, в който следва да се индивидуализира лишаването от свобода, е със задължителния минимум, предвиден в санкционната част на престъплението по чл.199, ал.2, т.2 вр. чл.199, ал.1 т.4 НК, а именно петнадесет години лишаване от свобода и максимума на лишаването от свобода, определен съгласно чл.58а, ал.2 НК, в размер на тридесет години лишаване от свобода. В този диапазон въззивната инстанция, в съгласие с правилата за индивидуализация на наказанието по чл. 54 вр. чл.36 НК, е приела, че размерът на лишаването от свобода следва да се определи при превес на отегчаващите обстоятелства на двадесет и пет години. При тежкото съдебно минало на касатора, трайно изградените навици за извършване на престъпления, които не са повлияни в посока на ресоциализация, въпреки нееднократното изтърпяване на лишаване от свобода, нещо повече всяко следващо е по-тежко по отношение на настъпилите съставомерни последици, налагат извода, за необходимост той да бъде изолиран за продължителен период от време, за да му се отнеме възможността да вреди на обществото и за да се гарантира поправително предупредителното въздействие на наказанието. Индивидуализираното по реда на чл.58а, ал.3 вр. ал.2 НК наказание не подлежи на намаляване с една трета, каквато възможност е предвидена единствено и само в хипотезата на чл.58а, ал.1 НК, в случаите, когато лишаването от свобода е предвидено, като самостоятелно наказание или като алтернатива на наказания без лишаване от свобода, за конкретно извършено престъпление. Това законодателно разрешение е обяснимо, като се има предвид, че с последното изменение на чл.58а НК (Нов - Дв, бр. 27 от 2009 г.; изм. изцяло, бр. 26 от 2010 г.) съкратеното съдебно следствие (ССС) стана приложима процедура за всички престъпления, предвидени в особената част на НК. За да гарантира адекватно по тежест наказание на извършителите на тежки престъпления, които при действие на забраната по чл.369а НПК (Доп. - Дв, бр. 109 от 2008 г.; отм., бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) бяха изключени от обхвата на ССС, законодателят премахна възможността за намаляване с една трета на определеното наказание лишаване от свобода, когато е било предвидено, като алтернатива на доживотния затвор. Прегледът на историята на текста разкрива, че волята на законодателя е именно с такова съдържание. ЗИДНК с новата редакция на чл.58а, ал. 3 НК е внесен в пленарна зала с второ изречение „Така определеното наказание се намалява с една трета”. При обсъждане на законопроекта в 41-во Народно събрание, осемдесет и пето заседание на второ четене, проведено на 19.03.2010г., докладчикът прави предложение това второ изречение да отпадне. Предложението е било прието и в окончателната редакция на изменението на чл.58а, ал.3 НК възможността да се намалява определеното наказание с една трета вече не съществува. Следователно и по настоящето дело искането за корекция на наказанието с една трета се явява неоснователно. Такова е положението и с евентуалното позоваване на чл.2 НК, за да се приложи чл.55 НК, който в отменената редакция на чл.58а НК позволяваше наказанието да се определя при многобройни или изключителни обстоятелства, дори да не са налице. В настоящата редакция на чл.58а НК това е възможно само, ако обстоятелствата позволяващи приложението на чл.55, ал.1 НК действително са налице, какъвто настоящият случай не е. Вярно е, че нормите за индивидуализация на наказанието са материалноправни, но тяхното приложение е предопределено от процесуалната уредба на ССС, която при действието на отменения чл.369а НПК изключваше възможността за разглеждане на делото по този ред, когато престъплението е извършено в пияно състояние или са причинени тежка телесна повреда или смърт. Щом като по силата на процесуалната норма, съответният вид престъпление е изключен от обхвата на ССС, не може с позоваване на чл.2, ал.2 НК да намери приложение материалноправната норма, която е по-благоприятна за определяне на наказанието. Престъплението, за което касаторът е признат за виновен и осъден, е извършено именно при наложеното с чл.369а НПК ограничение. При положение, че към момента на извършване на престъплението не е било допустимо ССС, не може да се приеме за основателно и искането за определяне на наказанието при условията на чл.58а НК вр. чл.55 НК, поради което както по отделните искания, така и като цяло, искането за намаляване размера на наказанието се явява неоснователно. При това положение като съобрази, че основанието по чл.348, ал.5, т.1 вр. ал.1,т.3 НПК не е налице, касационният състав приема, че решението следва да остане в сила. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: Оставя в сила решението от 06.10.2011г., постановено по в.н.о.х.д. № 245/2011г. на Варненски апелативен съд, с което е изменена присъда № 14/16 .05. 2011 по наказателно дело № 200/2011 на Добричкия окръжен съд, като е намалено определеното на подс. И. Ш. А. от гр.Т. наказание от тридесет години на двадесет и пет години лишаване от свобода и в останалата част е потвърдена осъдителната присъда. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.