Ключови фрази
Квалифицирани състави на пране на пари * изпълнение на задълженията на въззивната инстанция * претърсване и изземване * акцизни стоки без бандерол * съставомерност на деяние

Р Е Ш Е Н И Е
№ 12
гр. София, 19 март 2012 година


В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 18 януари, две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова
ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев
Теодора Стамболова

при участието на секретаря Кр. Павлова
и в присъствието на прокурора М. Михайлова
изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев
наказателно дело № 2229/2011 година.


Производството пред Върховния касационен съд е образувано по жалба на подс. Б. Т. Й. от гр.В., чрез неговия защитник - адвокат Б. Б., против въззивно решение на Варненския апелативен съд, постановено по внохд № 131/2011 г. Като касационни основания са посочени: нарушение на закона, съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наказанието, както и необоснованост на съдебният акт.
Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е частично основателна.
Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:
С решение № 91/07.06.2011 г., Варненският апелативен съд, наказателно отделение, е изменил присъда № 17/11.02.2011 г., постановена по нохд № 385/2009 г., на Варненския окръжен съд, като е завишил наложеното наказание на подс. Б. Т. Й. за извършеното престъпление по чл. 253, ал. 4, вр. ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, от четири на пет години лишаване от свобода, и при условията на чл. 23, ал. 1 НК му е определил да изтърпи най – тежкото от определените наказания – пет години лишаване от свобода, в затвор при „строг” режим и „глоба” от 20 000 лв.
Потвърдил е присъдата в останалата й част.
По довода в касационната жалба за необоснованост на съдебния акт:
Въпросът за необосноваността на съдебният акт, не може да бъде предмет на касационна проверка, тъй като не е включен в касационните основания, по чл. 348 НПК. Затова, няма никакво законно основание, за обсъждане доводите на касаторите в тази насока.
По обвинението по чл. 249, ал. 3 НК:
Релевираните касационни основания по това обвинение, не се подкрепят от данните по делото и са неоснователни. Направените възражения по същество се свеждат до твърдението, че подсъдимия Б. Т. Й. не е осъществил състава на това престъпление, за което е бил признат за виновен и осъден от предходните инстанции, като в тази връзка е извършена неправилна преценка на доказателствата.
При установените по несъмнен начин и възприети от въззивният съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, възраженията на защитата, че посоченият подсъдим не е извършил престъплението за което е бил обвинен, не се оправдава от фактическа и правна страна. Това е така защото, както правилно е приел и второинстанционният съд, по делото са събрани категорични доказателства, доказващи това обвинение, съгласно изискванията на чл. 303 НПК. В тази връзка в мотивите, са били подложени на внимателен, подробен и изчерпателен анализ установените данни от доказателствени източници, каквито са неговите обяснения, показанията на разпитания свидетел, приложените писмени доказателства, включително протокол за претърсване и изземване, експертното заключение и обясненията на в.л. Г.. Точни са изводите, че подс. Б. Й. от 27.06.2007 г. до 27.11.2007 г., в гр.В. изготвил технически средства, подробно описани в присъдата, за да придобие информация за съдържанието на платежни инструменти – престъпление по чл. 249, ал. 3 НК. В тази връзка законосъобразно са били преценени данните от протокола за претърсване и изземване и останалите писмени доказателства, включително справка с гриф „поверително”, рег. № ВН 1491/22.11.2007 г., показанията на св. Т., обясненията на подсъдимия и представения договор за изпълнение на поръчка, на последните от които обосновано не е дадена вяра, експертното заключение и обясненията на вещото лице, които се споделят и от настоящата инстанция, и не се нуждаят от преповтаряне.
В случая, вътрешната убеденост на съда за виновността по това обвинение, е изградена на основа, на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като достоверността на доказателствените средства е била преценявана на базата, на вътрешната им логичност, на задълбочено обсъждане и съпоставяне с данните от останалите такива. Посочените по-горе доказателства са последователни, взаимно допълващи се, безпротиворечиви и налагат единствено възможния извод за виновността му в извършване на посоченото престъпление.
Направените в касационната жалба възражения, са били предмет на обсъждане пред въззивния съд по повод на подадена жалба пред него. Същият в мотивите си, подробно и задълбочено се е занимал с тях и е изложил убедителни, логични и законосъобразни съображения, подкрепени от разбора на събраните доказателства, защо не ги възприема.
По своята същност, тези възражения се свеждат до оспорване обосноваността на второинстанционния съдебен акт, във връзка с приетата фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали обаче, не подлежи на преобсъждане в касационното производство. Тази инстанция следи само за правилното приложение на закона и не може да установява нови фактически положения. В случая същественото е, че в хода на събиране, проверка и оценка на доказателствата е спазен регламентирания процесуален ред. Изводите за виновността на подсъдимия, са подкрепени от посочените по – горе доказателства. Следователно, вътрешното му убеждение, не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозния им и задълбочен анализ. В тази насока, въззивният съд не може да търпи упрек, защото при условията на чл. 339, ал. 2, НПК и след анализ на събраните доказателства, е мотивирал обосновани и правно издържани изводи, защо е постановил този съдебен акт.
Съставът на Върховния касационен съд, изцяло възприема изводите и преценката на доказателствата, на въззивния съд, относно потвърждаването на осъдителната присъда в посочената й част. Счита, че мотивите в нейна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения, по всеки от инкриминираните факти.
Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри, правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, така както са изискванията на закона, че посоченият по – горе в мотивите подсъдим, е извършил това престъпление. Затова, няма никакво основание за уважаване искането по касационната жалба, за отмяна на присъдата в тази част и оправдаването му.
При извършената проверка, не бяха констатирани съществени нарушения на процесуалните правила, по смисъла на чл. 348, ал. 3 НПК, които са само основание за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. За да са налице такива е необходимо, въззивният съд да е нарушил специалните правила за провеждане на второинстанционното производство, отразяващи основните начала на наказателния процес. Такива нарушения не са допуснати. Софийският апелативен съд е проверил изцяло правилността на първоинстанционната присъда, по реда на чл. 313 и 314 НПК, като по никакъв начин не са били ограничени процесуалните права на страните. Изводите и заключенията относно правно-релевантните факти, са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал. Следователно, не е налице нито една от хипотезите по чл. 348, ал. 3, т. 1 - 4 НПК, за да възникне задължение на касационната инстанция, за отмяна на съдебния акт.
Съдът, е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса. При това тази инстанция не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подсъдимия, е анализирана подробно доказателствената съвкупност и направени верни правни изводи. След като е било установено по несъмнен начин, че е осъществен състава на посоченото престъпление, правилно е бил осъден по това обвинение. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция, не е допуснала нарушение на процесуалния закон.

В тази връзка следва да се отбележи, че направеното единствено конкретно възражение в допълнителните съображения към протеста, по това касационно основание, че има отказ от тълкуване на доказателствения материал в неговата цялост и логичност, е лишено от основание и изцяло неоснователно.
Без подкрепа от данните по делото е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. Конкретни възражения във връзка с това обвинение не са направени. Съдилищата са отчели всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и са стигнали до законосъобразния извод относно вида и размера му при строго спазване на принципите на индивидуализацията по чл. 54 НК.

Ето защо, с оглед на всичко изложено по – горе в мотивите, настоящата инстанция счита касационната жалба в тази част за неоснователна.
По обвинението по чл. 249, ал. 4 НК :
Като касационни основания са посочени нарушение на закона, съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание, касаещи частта от присъдата с която подс. П. е бил признат за виновен в извършено престъпление по чл. 249, ал. 4 НК.
Жалбата и в тази си част е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въззивният съд основателно се е солидаризирал изцяло със изводите на първата инстанция по въпроса, че е съставът на това престъпление е осъществен от обективна и субективна страна. Потвърдил е осъдителната присъда по посочения текст от НК, защото е намерил, че авторството на престъплението е доказано по несъмнен начин.
По делото безспорно е установено, че в дома на подс. Й. са били открити и иззети 2 бр. компютри, в единия от които се е съхранявала информация за съдържанието на платежни инструменти, ВІN кодове за банки в целия свят, данни за магнитни карти, числа представляващи съдържание на магнитна пътечка на банкови карти, аудиофайлове със записани звукове с различна честота. В тази връзка въззивният съд законосъобразно се е позовал на заключението на в.л. А. К., на което основателно е дадена пълна вяра, на протокола за претърсване и изземване, на информация получена от банки относно банкови карти. Всички тези доказателства изцяло подкрепят направения извод за виновността на подсъдимия в осъществяване от обективна и субективна страна, състава на посоченото престъпление.
На вниманието на този съд са били също такива направени възражения по повод на подадена въззивна жалба. В мотивите си подробно е отговорил на възраженията относно експертните заключения, за запечатването на компютрите при изземването им, за не присъствие на поемни лица при снемането на информация от тях, за изисканата и дадена информация от банките по искане на вещото лице. Направените разсъждения са подробни и законосъобразни – л. 44 – 46 от мотивите и се възприемат изцяло и от настоящата инстанция.
При извършената проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на касатора. Въззивният съд по реда на чл. 313 и 314, е проверил изцяло правилността на присъдата, като вътрешното му убеждение е изградено на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. Същественото е, че при събиране проверка и оценка на доказателствения материал, не са допуснати нарушения на процесуалните правила. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса, извършено ли е или не престъпление от подс. Б. Й., е анализирана подробно доказателствената съвкупност, чрез които е установено точно поведението и действията му през инкриминирания период. В тази връзка, правилно са кредитирани посочените по – горе доказателства. За това и е неоснователно възражението, че е нарушен чл. 303, ал. 1 НПК и че присъдата почива на предположения.
След пълна и точна преценка на данните от доказателствените средства, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса, законосъобразно е било прието, че може да се направи еднозначен извод, по отношение авторството на това инкриминирано деяние. В тази връзка въззивният съд не може да търпи упрек, защото при условията на чл. 339, ал. 2 НПК, е мотивирал обоснован извод защо отхвърля направените възражения, на кои от доказателствените средства дава вяра и на кои не и на кои се гради извода за виновност на подс. Й.. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, не е допуснал нарушение на процесуалния закон.
При определяне вида и размера на наказанието по това обвинение, са били подложени на задълбочен анализ всички смекчаващи и отегчаващи вината му обстоятелства. При строго спазване на принципите по чл. 54 НК, справедливо е определен неговия размер от две години лишаване от свобода. Допълнително намаляване е напълно неоправдано, тъй като няма да отговаря на целите, на наказанието по чл. 36 НК.
По обвинението по чл. 234, ал. 1, пр. 2 НК:
Посочените касационни основания – по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 НПК, не са подкрепени от данните по делото и са неоснователни. Конкретни възражения по тях не са направени в жалбата и допълнението към нея.

Настоящата инстанция не може да установява нови фактически положения. Касационната проверка е ограничена в рамките на констатациите по обжалвания въззивен акт. Разгледано в тези параметри деянието осъществява всички обективни и субективни признаци на престъплението, за което е постановено осъждане.

Въззивната инстанция при установяване на правно – релевантните факти, не е възприела превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изводите за авторството на деянието са подкрепени от събраните по делото доказателства – писмени и гласни /обясненията на подсъдимия/, които основателно не са кредитирани, многобройността и разнообразието на намерените веществени доказателства – цигари без бандерол в гаража на подсъдимия.

Софийският апелативен съд в мотивите си е изложил подробни и убедителни съображения за утвърждаване на обоснования извод относно вината на този подсъдим. Правната квалификация на деянието, съответства на приложимия в случая материален закон.

Съставът на Върховния касационен съд изцяло възприема изводите на въззивната инстанция, относно извършеното деяние и неговото авторство. Счита,че мотивите в тяхна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти.

Отказът на съда да кредитира безусловно обясненията на подсъдимия, не съставлява нарушение на процесуалния закон. Версията на касатора е била обсъдена обстойно и с основание отхвърлена, като опровергана от другите събрани доказателства. Обясненията му са доказателствено средство – чл. 115 НПК, но и средство за защита, което упражнява по свое усмотрение. Съгласно чл. 55, ал. 1 НПК, има право да дава такива обяснения, които намери за нужно, т.е. законодателят го е освободил от задължението да говори истината. Затова достоверността им относно фактите от предмета на доказване, се оценява на общо основание в светлината на всички други доказателства и доказателствени средства и инстанционните съдилища са сторили точно това.
Справедливо по размер е и наложеното наказание от една година лишаване от свобода и „глоба” от 5 350 лв. Същото е съобразено с смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и принципите по чл. 54 НК. В този вид и размер ще осъществи задачите на индивидуалната и генерална превенции по чл. 36 НК.

По обвинението по чл. 253, ал. 4, вр. ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК:
Като касационни основания са посочени всички визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 1 НПК.
Релевираните оплаквания по посоченият текст от НПК, са не подкрепени от данните по делото и са неоснователни. Възраженията са за липса на доказателства в подкрепа на обвинението и от там за незаконосъобразно осъждане на подс. Й., за неправилен отказ да бъдат кредитирани доказателствата подкрепящи обвинителната теза и за неоправдано увеличаване на наказанието по това обвинение.
Посочените в касационната жалба възражения във връзка с този довод, са напълно идентични и с поддържаните пред въззивният съд. Същият в мотивите си – л. 47 – 52, подробно се е занимал с тях и направил законосъобразен извод, че са изцяло неоснователни. Изложените в тази връзка съображения са законосъобразни и подкрепени от доказателствата по делото. Правилно е било прието, че инкриминираното деяние осъществява състава на престъплението за което подсъдимият е бил признат за виновен и осъден.
Както бе посочено и по – горе, касационната инстанция не може да установява нови фактически положения, поради което следи за точното приложение на материалния закон в рамките на констатациите по въззивното решение. В тези параметри, деянието на подс. Й. е квалифицирано правилно. През периода 30.03.2005 г. до 27.11.2007 г., в гр.В., в условията на продължавано престъпление, извършил финансови операции, сделки с недвижими имоти и сделки с движими вещи, подробно изброени в мотивите, всичко на обща стойност 472 246.03 лв. за които знаел, че са придобити чрез тежки умишлени престъпления, също посочени изчерпателно в съдебният акт.
Така установената фактическа обстановка се подкрепя от заключенията на СИЕ, многобройните писмени доказателства показани, данните от гласните доказателствени средства. Всички те сочат, че подс. Й. е осъществил от обективна и субективна страна състава на посоченото престъпление.
Следователно, изводът за виновността му, не е изграден въз основа на предположения, респ. в нарушение на чл. 303 НПК. Установените данни от посочените доказателствени средства, законосъобразно са мотивирали и тази инстанция да приеме, че подсъдимият е извършил инкриминираното деяние. Вътрешното й убеждение е изградено на основа, на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Достоверността им е била преценявана на базата, на вътрешната им логичност, взаимна обвързаност и съпоставяне с данните от останалите доказателствени средства. При условията на непосредственост, след като са били събрани и проверени всички възможни и необходими доказателства, за обективното, всестранно и пълно изясняване механизма на инкриминираното деяние е точен извода за съставомерност на деянието. Данните от доказателствените средства са оценявани в съответствие с тяхното действително съдържание. В тази насока направените възражения са неоснователни. В мотивите си, в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 2, вр. чл. 339 НПК, съдът е изложил съображения, какви обстоятелства приема за установени, въз основа на кои доказателствени материали, кои от тях не се кредитират и какви са правните съображения за взетото решение.
Правилно и второинстанционният съд е приел, че „прането на пари” е сложна дейност, като престъплението е формално и се счита за довършено с осъществяване на деянието, без да е необходимо настъпването на определен престъпен резултат. Достатъчно е да се извършат някои от дейностите посочени в разпоредбите на закона, за да възникне наказателна отговорност за дееца. Следва да бъде установена по категоричен начин само връзката между предмета на престъплението и първоначалното такова. В пред вид на това, съдилищата в мотивите си са извършили анализ на всички събрани по делото доказателства по това обвинение, коментирана е всяка една от сделките, като законосъобразно са отговорили, кои от тях приемат за доказващи произхода на парични средства и кои не приема и защо.
Касационната проверка за точното прилагане на закона, се ограничава в рамките на фактическите констатации по въззивния съдебен акт. В своите мотиви втората инстанция е констатирала всички обективни и субективни признаци, включени в състава на посоченото престъпление. Затова искането за постановяване на оправдателна присъда съобразно правомощието по чл. 354, ал. 1, т. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, е неоснователно.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения, по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НПК, наличието на които е само основание за отмяна на съдебния акт. Конкретните възражения в жалбата, са за необосновано отхвърляне на доказателствата не подкрепящи обвинителната теза.
Настоящата инстанция счита и това оплакване за неоснователно. При извършената проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните права на подс. Й.. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност, осигурена възможност за възражения и за устно изложение по направените доводи. Изводите и заключенията, са основани на цялостен анализ, на събрания доказателствен материал.
В мотивите си въззивният съд, подробно е посочил приетата фактическа обстановка, обсъдил поотделно и в съвкупност събраните доказателства, посочил установената престъпна дейност, извършеното деяние и неговата правна квалификация. Затова, твърдението за немотивиран съдебен акт е изцяло неоснователно.
Посочените в касационната жалба възражения относно не кредитирани доказателства, са идентични с поддържаните и пред въззивния съд. Същият в мотивите си подробно се е занимал с тях и е изложил убедителни съображения, които се възприемат и от настоящата инстанция, защо ги отхвърля, като в тази връзка относно обясненията на подс. Й. важи изложеното по – горе, по обвинението по чл. 234, ал. 1, пр. 2 НК.
И по това обвинение при извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на подс. Й. и неговата защита. Не са били нарушени специалните правила, отразяващи основните начала на наказателния процес. Подробно и убедително е отговорено на възраженията му във въззивната жалба, като точно е посочено защо те не се приемат за основателни. И в този случай възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон.
Без подкрепа от данните по делото е и твърдението за явна несправедливост на наложеното наказание по това обвинение, увеличено от въззивната инстанция от четири на пет години лишаване от свобода.
При определяне на неговият размер са били подложени на задълбочен анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи отговорността на дееца. Направен е законосъобразен извод при условията на чл. 54 НК, че същият следва да бъде увеличен на пет години лишаване от свобода в пред вид завишената степен на обществена опасност на този вид деяния.
С оглед на изложеното настоящата инстанция счита, че определеното по размер наказание от второинстанционният съд е справедливо, съобразено с данните по делото за извършеното деяние и личността на дееца, с целите му по чл. 36 НК и принципите по чл. 54 НК. По - нататъшно снизхождение, не би способствало за осъществяване задачите на наказателната репресия.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, състав на 2 наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 91/07.06.2011 г., постановено по внохд № 131/2011 г., на Варненския апелативен съд, наказателно отделение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: