Р Е Ш Е Н И Е № 263 гр. София, 13.02.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Галина Тонева при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Симов изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 983 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Апелативна прокуратура–Велико Търново против решение № 121 от 06.07.2018 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 171/2018 г. Протестът се позовава на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Подкрепя се с доводите, че решението е било постановено в нарушение на принципите по чл. 13 и чл. 14 НПК, както и на процесуалните изисквания по чл. 107, ал. 2 и ал. 5 НПК. Твърди се, че вътрешното убеждение на въззивния съд е формирано без обсъждане на доказателствата в тяхната взаимна връзка и при отказ да се кредитират показанията на св. Г.. По делото било установено, че подсъдимата Х. е подавала уведомления до НАП за трудови договори, за които е била наясно, че са фиктивни. Възразява се и срещу изводите на съдебните инстанции за невъзможност да се извлече пряка имотна облага от намаляване на данъчната основа на задължението на [фирма] или за приспадане на ДДС във връзка с воденото счетоводството от страна на подсъдимата и набавянето на фактури за сделки, които не са реални. Посочва се също, че Великотърновският апелативен съд не е анализирал цялостното поведение на подсъдимата с оглед нормите на специалното счетоводно и данъчно законодателство. Отправя се упрек и за надцененото обстоятелство, че между подсъдимата Х. и [фирма] не е бил сключен договор за водене на счетоводството на търговеца в съответната писмена форма. С липсата на счетоводен архив на дружеството и с извършени документни престъпления, погасени по давност, прокурорът обосновава целта на подсъдимата Х. по повдигнатото й обвинение. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Подсъдимият Р. К. С. и неговият защитник, редовно призовани, не се явяват. Защитникът (адв. Ч.) на подсъдимата Х. счита, че протестът е неоснователен и моли присъдата да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в протеста, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 96 от 12.09.2017 г. на Великотърновския окръжен съд по н. о. х. д. № 228/2016 г. подсъдимият Р. К. С. е признат за виновен в това, през периода от 14.11.2007 г. до 14.11.2008 г. в [населено място], като извършител, с помощта на подсъдимата Н. Т. Х., при условията на продължавано престъпление да е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО в особено големи размери, като съставил и използвал счетоводни документи с невярно съдържание, потвърдил неистина в справки-декларации по ЗДДС и приспаднал неследващ се данъчен кредит, поради което и на основание чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6, пр. 1 и 2 и т. 7 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26 НК и чл. 54 НК е наложено наказание от три години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от четири години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Със същата присъда подсъдимата Н. Т. Х. е призната за невинна в това, през периода от 14.11.2007 г. до 14.11.2008 г. в [населено място], като извършител, в съучастие с подсъдимия Р. К. С. да е извършила данъчното престъпление с посочената по-горе правна квалификация. В тежест на подсъдимия С. са възложени разноските по делото. С решение № 121 от 06.07.2018 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 171/2018 г. присъдата е изменена по отношение на подсъдимия Р. К. С., като е отменено приложението на чл. 20, ал. 2 НК и му е наложено кумулативно предвиденото наказание „конфискация” на част от негово имущество - лек автомобил „Ш. О.” с рег. [рег.номер на МПС] . В останалата част присъдата е потвърдена. Касационният протест е неоснователен. В него се съдържат доводи, идентични с развиваните и пред въззивния съд, които покриват изцяло оплакване за необоснованост. Необосноваността не е самостоятелно основание за касационна проверка и не може да доведе до поисканата отмяна на въззивното решение. Несъгласието на прокурора с възприетите по делото фактически положения, заявено под формата на допуснати съществени процесуални нарушения, не следва да бъде обсъждано. То е насочено и към направения от Великотърновския апелативен съд извод за недоказаност на повдигнатото по отношение на подсъдимата Х. обвинение. Въззивният съд е извършил собствен анализ и оценка на доказателствените материали, надлежно мотивирайки целият път, по който е вървял при формиране на вътрешното си убеждение. Изводът за липса на доказано по несъмнен начин деяние, извършено от подсъдимата Х. не е произволен, а основан на задълбочено изследване на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност. Съдът не е проявил избирателен подход и неясно предпочитание към едни доказателствени материали за сметка на други. Показанията на св. И. Г., на които прокурорът се позовава, не са били пренебрегнати. Тяхното подробно обсъждане е довело съда до оценката им за недостоверност (л. 27-28) заключението за тяхната недостоверност. , че те не съдържат доказателствена информация от значение при решаване на въпросите от предмета на доказване по делото. Не са останали встрани от вниманието на съда и писмените доказателства, в т. ч. инкриминираните фактури, които обстойно и прецизно да били обсъдени поотделно и в тяхната логическа зависимост. Доводът, че съдът е бил длъжен, но не е отчел вменените задължения на лицата, които съставяли и подписвали счетоводната документация по чл. 9 и чл. 10 от Закона за счетоводството, по същината си отново е насочен да опровергае обосноваността на фактическите констатации. В тази връзка съдът е изложил пространни мотиви в решението си. Твърденията в протеста за извършени от подсъдимата Х. погасени по давност документни престъпления стоят извън предмета на доказване по настоящото производство, поради което отговор не им се дължи. Ето защо доказателствената дейност на въззивния съд не страда от заявените съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 2, чл. 107, ал. 2 и ал. 5 НПК. Протестът с релевирано касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК е неоснователен. Атакуваното с него решение на Великотърновския апелативен съд следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание 354, ал. 1, т. 1 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 121 от 06.07.2018 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 171/2018 г. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: