Р Е Ш Е Н И Е № 315 София, 02 юли 2013година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на пети юни две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ : БЛАГА ИВАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при участието на секретаря:Даниела Околийска и в присъствието на прокурора :Тома Комов изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №974 по описа за 2013 година Производството е за възобновяване на нохд.№276/2012 г. на Районен съд гр. Карнобат и внохд.№1220/2012 г. на Окръжен съд гр. Бургас ,образувано по искане на осъдените А. Щ. А. и Щ. А. А.. В съдебно заседание искането се поддържа от осъдените лично и защитник,с оплаквания за съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложените наказания. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановените съдебни актове,присъда и решение при спазване на процесуалните правила и закона,наложените наказания справедливи,а искането за възобновяване на осъдените изцяло неоснователно. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 1.02.2013 г. постановено по внохд.№1220/2012 Окръжен съд гр. Бургас е потвърдена присъда по нохд.№276/2012 г. на Районен съд гр. Карнобат. С посочената присъда подсъдимите тогава А. А.,Щ. А.,Х. Ш. и Х. А. са признати за виновни на 26.06.2012 г. в землището на [населено място],употребили сила и заплашване върху трима служители на РУП С.,за да пропуснат нещо по служба-да предотвратят извършване на кражба,поради което и на основание чл.269 ал.1 НК са осъдени както следва : -А. А. на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца -Щ. А. на лишаване от свобода за срок от една година -Х. Ш. на една година лишаване от свобода -Х. А. на лишаване от свобода за срок от една година. Подсъдимия А. А. е признат за виновен и в това ,по същото време и на същото място да е причинил лека телесна повреда на св.П. Г. –полицейски служител,поради което и на основание чл.131 ал.2 т.4 НК и чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година. На основание чл.23 ал.1 НК е определено едно общо най-тежко наказание от лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца,което да се изтърпи при първоначален общ режим. За подсъдимия Щ. А. също е определен първоначален общ режим. Изтърпяването на наказанието на подсъдимите Ш. и А. на основание чл.66 ал.1 НК е отложено за срок от по четири години. ПО ИСКАНЕТО ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ на осъдените А. А. и Щ. А. : Доводите са за допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд ,който не отговорил на направени пред него възражения.Твърди се ,че съществено са нарушение процесуалните правила в досъдебното производство ,където са събирани „само доказателства за виновност на обвиняемите,като както разследващия полицай,така и прокурора са предубедени от изхода на делото”.Районния съд в Карнобат отказал доказателствени искания.Претендира се и явна несправедливост на наказанията на двамата осъдени с отказа за приложението на чл.66 ал.1 НК. В саморъчни писменни бележки осъдения Щ. А. А. разказва какво му се е „случило в РПУ след задържането му”. Оплакванията са неоснователни и това е така защото : Инстанционните съдилища са събрали необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства,по предвидения в НПК процесуален ред.Събраните доказателства са обсъдени подробно,като са посочени убедителни мотиви, кои от обстоятелствата от значение /предмета на доказване/ се приемат за установени и на коя доказателствена основа. Гласните доказателствени средства са съпоставени с останалите доказателства по делото,заключението на вещото лице,както и с обясненията на подсъдимите,за които е посочено - „обясненията им са нормална защитна теза и съдът не дава вяра на тези обяснения...макар че четиримата се признават за виновни ,то това е по скоро страх от наказателната репресия спрямо тях ,а не искрено съжаление”. Не допускането до разпит ,на сина на подсъдимия Х. С. А.,няма как да се обсъжда в производството по проверка на съдебните актове поискано от осъдените А. А. и Щ. А.. По фактите инстанционните съдилища са приели ,че на инкриминираната дата и място осъдените са употребили сила срещу трима служители на РПУ С.,за да пропуснат да предотвратят извършваната от тях/А. А. , Щ. А. и другите двама /, кражба на слама и по този закон са осъдени,т.е. приложен е закона,който е следвало да бъде приложен.А. А. е нанесъл и лека телесна повреда на св.П. Г.-служител на същото Полицейско управление. Невярно е оплакването за липса на отговор на направени пред въззивния съд доводи.Напротив въззивния съд е обсъдил наведени пред него доводи в жалбата на подсъдимите,наред с подробно обсъдения протест срещу присъдата и е посочил основанията, поради които не ги възприема. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложените и на двамата наказания.Вярно е ,че не са осъждани ,но нападението срещу служители на РПУ,които се опитват да предотвратят кражба,сочи на завишена степен на обществена опасност ,както на извършеното, така и на извършителите.Обстоятелството ,че А. А. и Щ. А. са били водещи в станалото на 26.06.2012 г. в землището на [населено място] ,също сочи на завишена степен на опасност , а и на положителен отговор на въпроса,че целите на наказанието не биха могли да се постигнат с отлагане изтърпяването му. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение ,касаещи осъдените А. А. и Щ. А. ,при спазване на процесуалните правила и закона,определените им наказания справедливи и достатъчни,а искането им за възобновяване изцяло неоснователно. Ето защо и на основание чл.426 НПК вр. с чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдените А. Щ. А. и Щ. А. А. за възобновяване на нохд.№276/2012 г. на Районен съд гр. Карнобат и внохд.№1220/2012 г. на Окръжен съд гр. Бургас. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :