О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 112 София, 30.04.2015 год. Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 1916/2015 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /К./, чрез процесуалния й представител Вл. П., против въззивното определение от 29.01.2015 год. по ч. гр. д. № 42/2015 год. на Варненския апелативен съд. С него е потвърдено първоинстанционното определение от 13.10.2014 год. по гр. д. № 1689/2013 год. на Варненския окръжен съд, с което е прекратено производството по предявените от К. срещу Н. А. Х. и Р. И. Е. искове за обявяване недействителността по отношение на държавата на възмездните сделки, обективирани в договорите от 2.03.12 год. за прехвърляне от Р. И. Е. на 500 дружествени дяла, всеки един с номинална стойност от по 10 лв., общо в размер на 5 000 лв. от капитала на [фирма] и 500 дружествени дяла, всеки един с номинална стойност от по 10 лв., общо в размер на 5 000 лв., от капитала на [фирма], на Н. А. Х. и за отнемането им в полза на държавата от Р. И. Е.. Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното определение, като счита, че при наличието на предвидените в хипотезата на чл. 7, т. 2 ЗОПДИППД /отм./ предпоставки на отнемане ще подлежи прехвърленото с недействителната по отношение на държавата сделка имущество, което ще е в патримониума на прехвърлителя, а не неговата парична стойност, както неправилно е приел въззивният съд. Същият не е съобразил правните последици от обявяването на сделката за недействителна по отношение на държавата, съгласно релевираните основания по чл 7, т. 2 от закона, имащи за последица отнемането на имуществото от лицето по чл. 4, ал. 1 при наличието на предпоставките на закона. Поддържа се и становище за необоснованост на направения от въззивния съд извод, че възможността за отнемане в полза на държавата на дружествени дялове, на основание чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ съществува само доколкото с тези дялове не е извършен трансфер, както било в случая. Именно с оглед прехвърлителното действие на сделките е заявено искането за обявяване на недействителността им по отношение на държавата в хипотезата на чл. 7, т. 2, при наличието на предпоставките на която законът предвижда отнемането на имуществото, в случая – дружествените дялове от двете дружества, да бъде отнето от лицето по чл. 4, ал. 1, а не заместващата го облага – получената сума срещу него. Затова и жалбоподателя счита обжалваното въззивно определение за неправилно и иска неговата отмяна, като делото се върне на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. В приложеното изложение към частната касационна жалба се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения въпрос: Подлежат ли на отнемане в полза на държавата дружествени дялове, придобити със средства, за които съдът не е установил законен източник. Произнасянето по този въпрос от въззивния съд е в смисъл, че при обявяване на прехвърлителната сделка относно дружествените дялове за относително недействителна по отношение на държавата на отнемане би подлежала получената от прехвърлителя престация – платената цена, защото насрещната престация е придобиване на членствени права и те не могат да бъдат отнети, тъй като вече нямат имуществен елемент и ищецът е следвало да поиска не отнемането на дяловете, а присъждане на получената при прехвърлянето им на третото лице цена. Приложено е решение № 506/25.07.12 год. по гр. д. № 1792/10 год. на ВКС, ІV г. о., в което е прието, че дружествени дялове в едно дружество преставляват имущество и могат да бъдат отнети в полза на държавата. Формулиран е и въпрос: За правните последици от уважаването на предявен иск по чл. 7, т. 2 ЗОПДИППД /отм./ по отношение на възмездната сделка с дружествени дялове с прехвърлител проверяваното лице и приобретател трето лице, конституирано като ответник в производството, в аспекта на приложението на чл. 4, ал. 1 с. з. , при наличие на хипотезата на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Този въпрос е обуславящ извода във въззивното определение, в което съдът е приел, че при наличие на възмездно прехвърляне на дружествени дялове при наличие на предпоставките по чл. 7, т. 2 правните последици се свеждат до отнемане на получената от прехвърлителя престация – платената за дяловете цена, защото същите са загубили имуществения си елемент. Относим към този въпрос е и последващия поставен такъв: Допустимо ли е отнемане в полза на държавата на даденото и от двете страни по сделка, по отношение на която е установена хипотезата на чл. 7, т. 2 ЗОПДИППД /отм./. Доколкото в обжалваното въззивно определение решаващото съображение за направения извод за недопустимост на претенциите за отнемане на дружествените дялове от проверяваното лице не е самият предмет на отнемането, първият от формулираните правни въпроси се явява неотносим, поради което и не би могло да се приеме противоречие по него с представеното решение на ІV г. о. на ВКС. Решаващото съображение на въззивния съд е прехвърлителното действие на сключената сделка с това имущество, при което ищецът е следвало да претендира отнемане на получената за него цена, при наличието на предпоставките на чл. 7, т. 2 ЗОПДИППД /отм./. Поради това останалите формулирани в изложението въпроси, включващи в предмета си разрешението в обжалваното определение, се явяват релевантни за изхода на спора. По тях следва да се допусне касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед значението на така поставените въпроси за правните последици от уважаване на иска по чл. 7, т. 2 относно обхвата и предмета на отнемането в полза на държавата за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото с оглед необходимостта от тълкуване на чл. 7, т. 2 във връзка с чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./. По горните въпроси настоящият състав на ВКС приема следното: ЗОПДИППД /отм./ в раздел Втори включва в обхвата на отнемането не само имуществото, придобито през проверявания период от лица, за които е установено, че са налице основанията по чл. 3 и при основателно предположение в конкретния случай, че придобитото е свързано с престъпната им дейност, доколкото не е установен законен източник /това по чл. 4, ал. 1 – чл. 10, вкл. и това по чл. 7/, но и заместващата го облага в случаите, когато то е прехвърлено съгласно чл. 4, ал. 2 - на трето добросъвестно лице по възмезден начин, като е заплатена изцяло действителната стойност на придобитото. В последния случай на отнемане ще подлежи само полученото от лицето по ал. 1, т. е. разпореденото в тази хипотеза имущество не е предмет на отнемането. Отчуждаването на имуществото обаче в останалите предвидени в закона хипотези може да има различно правно значение, като в хипотезите по чл. 7 - ако отчуждаването на имуществото не е противопоставимо на държавата, то именно ще подлежи на отнемане, с оглед спецификата на относителната недействителност на сделката по отношение на държавата. За разлика от тази хипотеза законът в чл. 4, ал. 2 е предвидил за обратния случай на противопоставимост на сделката на отнемане да подлежи получената цена при сделката като заместваща го облага. С оглед твърденията в исковата молба, именно това е предмета на спора в случая - дали възмездното прехвърляне на дружествените дялове от двете търговски дружества от проверяваното лице на трето лице са относително недействителни по отношение на държавата, както е поддържала и искала да се установи въз основа на доказателствата в съдебното производство ищцовата Комисия или обратното – не са налице предпоставките за такъв извод. С оглед произнасянето по този въпрос ще настъпят и различните правни последици на отнемането при наличието на предпоставките за това по чл. 4, ал. 1 - ако е налице относителна недействителност на сделките по отношение на държавата на отнемане ще подлежи имуществото, т. е. прехвърлените дружествени дялове и то от проверяваното лице, а в обратния случай – на отнемане ще подлежи получената цена. Двете претенции са различни, независимо, че се обосновават с едни и същи твърдени факти, като същите не се намират в обусловеност помежду си. Незаявената претенция за отнемане на заместващата облага не означава недопустимост на заявената такава за отнемане на имуществото, предмет на прехвърлителните сделки при условията на чл. 7, т. 2 от закона, по която съдът дължи произнасяне по същество. Затова и определението следва да се отмени и делото се върне за разглеждане на исковете. По тези съображения, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определението с № 64 от 29.01.2015 год. по ч. гр. д. № 42/2015 год. на Варненския апелативен съд по подадената от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /К./, чрез процесуалния й представител Вл. П., частна касационна жалба. ОТМЕНЯВА въззивното определение № 64 от 29.01.2015 год. по ч. гр. д. № 42/2015 год. на Варненския апелативен съд и потвърденото с него определение № 2961 от 13.10.2014 год. по гр. д. № 1689/2013 год. на Варненския окръжен съд за прекратяване на производството по исковете на К. срещу Н. А. Х. и Р. И. Е. за обявяване недействителността по отношение на държавата на договорите от 2.03.2012 год. за прехвърляне на по 500 дружествени дялове от капитала на [фирма] и [фирма] и за отнемането им в полза на държавата от Р. И. Е.. ВРЪЩА ДЕЛОТО на Варненския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия в тези части. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: