8 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 547 гр. София, 27.10.2016 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1567 по описа за 2016г. Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищеца Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Запрян Л. И. срещу определение № 237 от 06.04.2016г. по гр. дело № 139/2016г. на Апелативен съд В., Гражданско отделение в частта, с която е потвърдено определение № 4 от 05.01.2016г. по гр. дело № 282/2015г. на Окръжен съд Търговище. С потвърденото първоинстанционно определение е прекратено производството по гр. дело № 282/2015г. на Окръжен съд Търговище Стара З. на основание чл. 126, ал. 1 и чл. 130 ГПК. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че въззивният съд поради неправилно тълкуване и прилагане на относимите към спора материалноправни и процесуалноправни норми е достигнал до грешни правни изводи относно обективните предели на силата на присъдено нещо по преклудирано и неразгледано по същество възражение за прихващане в предходен исков процес между същите страни, които крайни изводи на съда противоречат и на постановената по реда на чл. 290 ГПК задължителна съдебна практика на ВКС. Съдебният състав е допуснал съществена неточност при обсъждане на фактическата обстановка, довела до неправилно определяне предмета на процесния установителен иск и като краен резултат до грешен извод за липса на правен интерес за предявяването му. В приложено към частната касационна жалба изложение частният жалбоподател релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с постоянната практика на ВКС: 1. Когато възражението за прихващане с насрещно вземане е отхвърлено не поради неоснователност, а поради недопустимост /пропуснат срок за възражение в процеса/, счита ли се, че възражението за прихващане е включено в предмета на гражданско-правния спор и формира ли се с крайния съдебен акт сила на присъдено нещо по отношение на съществуването/несъществуването на насрещното вземане? Касаторът поддържа, че процесуалноправният въпрос по тълкуване и прилагане на чл. 298, ал. 4 ГПК е решен в противоречие със задължителната практиката на Върховния касационен съд - Решение № 45/22.04.2009г. по т. д. № 483/2008г., ВКС, ТК, I т. о., Решение № 134/11.11.2011г. по т. д. № 61/2011г., ВКС, ТК, I т. о. и Решение № 193/18.12.2009г. на по т. д. № 13/2009г., ВКС, ТК, II т. о. 2. Изпълнена ли е хипотезата на чл. 126, ал. 1 от ГПК, когато възражението за прихващане по първото дело не е разгледано по същество /налице ли са условията за прихващане - правото на прихващане и наличието на изискуемо вземане на ответника/, съответно когато съдът не се е произнесъл по съществуването, основателността и прочие на насрещното вземане /същото не е обхванато от силата на присъдено нещо на решението по първото дело/, което се явява предмет на второто дело? Според касатора процесуалноправният въпрос по тълкуване и прилагане на чл. 126, ал. 1 ГПК е решен в противоречие със задължителната практиката на Върховния касационен съд - Решение № 471/16.01.2012г. по гр. д. № 1522/2010г., ВКС, ГК, IV г. о. 3. Задължен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните в тяхната съвкупност и взаимна връзка и да изложи в мотивите на решението своите фактически и правни изводи? Касаторът релевира доводи, че този процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в Постановление № 1/1953 г. на Пленума на ВС, Тълкувателно решение № 1/04.01.2001г. по гр. д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС, Решение № 212/01.02.2012г. по т. д. № 1106/2010г., ВКС, ТК, II т .о., Решение № 235/04.07.2011г. по гр. д. № 513/2010г., ВКС, ГК, IV г. о., Решение № 241/17.10.2012г. по гр. д. № 850/2011г., ВКС, ГК, II г. о. Ответникът [община] чрез процесуален представител адв. З. О. оспорва касационната жалба и релевира възражение за липса на основания за допускане на касационното обжалване на определението на Варненски апелативен съд. Поддържа становище, че първите два въпроса не са от значение за изхода на делото, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по тях – съдебният състав е обсъдил само възражението за извънсъдебно прихващане, извършено от МРРБ с писмо изх. № 08-П-5/20.01.2011г., а не възражение за съдебно прихващане, каквото не е направено по т. д. № 5983/2012г. на СГС. Ответникът излага доводи, че по третия въпрос няма основание за допускане на касационното обжалване, тъй като въззивната инстанция е обсъдила всички доводи и възражения на страните относно допустимостта на исковете по гр. д. № 282/2015г. на Търговищки окръжен съд, както и относимите към тях доказателства. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението към нея се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. За да потвърди определение № 4 от 05.01.2016г. по гр. дело № 282/2015г. на Окръжен съд Търговище, въззивният съд се е аргументирал с недопустимост на предявените искове поради липса на правен интерес. Съдебният състав е приел, че производството по делото е образувано по искова молба на МРРБ против [община] за установяване съществуването на вземане на държавата в размер на 1 200 200,86 лв. по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ - ДПБФП № BG161PO 001/2.1.-02/2007/002 от 04.06.2008г. по ОПРР и погасяването му чрез прихващане към 20.01.2011г. с насрещно вземане на общината по Д. ФП №BG161PO 001/1.1.-01/2007/013 от 16.07.2008г. по ОПРР. Съдебният състав е изложил съображения, че искът за установяване по съдебен ред на извършено на 20.01.2011г. извънсъдебно прихващане на две насрещни вземания на страните е недопустим, тъй като фактът на извършеното прихващане сам по себе си не може да бъде установен по реда на чл. 124 ГПК, както и поради това, че за същия факт е предявено и възражение за прихващане по т. д. № 5983/2012г. на СГС, понастоящем висящо във ВКС по касационна жалба. Недопустимостта на установителния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е аргументирана с липсата на правен интерес поради наличието на висящ спор между страните, в който същото вземане е въведено в предмета на спора под формата на възражение за прихващане. Ответната [община] е предявила осъдителен иск срещу МРРБ за същата сума – 1 200 200,86 лв., дължима по ДПБФП № BG161PO001/1.1.-01/2007/013, който е уважен изцяло с решение № 1602/27.09.2013г. по т. д. № 5983/2012г. на СГС, потвърдено с решение № 285/25.02.2015г. по в. гр. д. № 2318/2014г. на САС и който спор е висящ между страните, с оглед образуваното по касационна жалба на МРРБ гр. д. № 1908/2015 г. на ВКС. Въззивната инстанция счита, че в този спор при отхвърляне на иска ще се отрече съществуването на вземането на насрещната страна с влязло в сила решение или съответно ще се уважи осъдителния иск и с влязлото в сила решение ще се признае, че вземането е съществуващо. По същото дело е предявено и възражение за прихващане, идентично с въведения в настоящото дело предмет, от което се черпят права, съобразно исковата молба и за настоящия спор и по него също ще бъде формирана сила на пресъдено нещо – съответно ще се признае или не осъществяването му. Съдебният състав е изложил съображения, че извън предмета на делото пред СГС не е доказан правен интерес от установяване на същия факт на извършено прихващане, а установяването на съществуване на вземане към минал момент е недопустимо на отделно основание. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от частния жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. По релевантните правни въпроси: Първите два процесуалноправни въпроса могат да бъдат уточнени по следния начин: Формира ли се сила на пресъдено нещо по отношение съществуването/ несъществуването на вземането на прихващащия, ако правопогасяващото възражение за недължимост на сумата по осъдителния иск поради извънсъдебно изявление за прихващане на насрещни вземания е прието за неоснователно поради това, че вземането на прихващащия е спорно, т. е. неликвидно? Изпълнена ли е хипотезата на чл. 126, ал. 1 ГПК, когато правопогасяващото възражение за недължимост на сумата по първото дело поради извънсъдебно изявление за прихващане на насрещни вземания не е разгледано по същество, съответно когато съдът не се е произнесъл по съществуването и основателността на вземането на прихващащия /същото не е обхванато от силата на присъдено нещо на решението по първото дело/, което се явява предмет на второто дело, а е приел, че вземането е спорно, т. е. неликвидно? Така уточнените попроцесуалноправни въпроси по тълкуване и прилагане на чл. 298, ал. 4 и чл. 126, ал. 1 ГПК са решени в противоречие със задължителната практиката на Върховния касационен съд, поради което следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в Решение № 45/22.04.2009г. по т. д. № 483/2008г., ВКС, ТК, I т. о., когато възражението за прихващане с насрещно вземане е отхвърлено не поради неговата неоснователност, а поради неизискуемост или некомпенсируемост на насрещното вземане, сила на пресъдено нещо по отношение на съществуването/несъществуването на насрещното вземане не се формира. В хипотезата, когато приеме, че извънсъдебното материалноправно изявление за прихващане на насрещни вземания не е породило последиците на компенсацията поради това, че пасивното вземане, т. е. вземането на прихващащия е спорно, неликвидно, съдът не се произнася по неговото съществуване или основание, поради което по отношение на него сила на пресъдено нещо не се формира. В постоянната практика на ВКС, обективирана в Решение № 471/16.01.2012г. по гр. д. № 1522/2010г., ВКС, ГК, IV г. о., се приема, че отводът за висящ правен спор по чл. 126, ал. 1 ГПК е основателен само при наличието на пълен субективен и обективен идентитет между делата. Субективен идентитет е налице, когато двете дела са между същите страни, а обективен идентитет – при пълно съвпадение на предмета на делата, при пълна идентичност на спорното материално право, претендирано или отричано от ищеца, както и когато в едно от делата се иска установяването на определено право, а с второто се претендира да се установи, че това право не съществува. При уважен осъдителен иск за изпълнение на парично вземане, в което производство е релевирано от ответника правопогасяващо възражение за недължимост на сумата поради извънсъдебно изявление за прихващане на насрещни вземания и материалноправното изявление за прихващане не е разгледано по същество относно съществуването и основателността на вземането на прихващащия, а с влязлото в сила решение е прието, че вземането е спорно и неликвидно, от една страна, и предявен от прихващащия /ответника по първото дело/ иск за установяване съществуване на вземането на прихващащия, не е налице обективен идентитет по смисъла на чл. 126, ал. 1 ГПК. Следователно хипотезата на чл. 126, ал. 1 ГПК не е изпълнена, когато правопогасяващото възражение за недължимост на сумата по първото дело поради извънсъдебно изявление за прихващане на насрещни вземания не е разгледано по същество, съответно когато съдът не се е произнесъл по съществуването и основателността на вземането на прихващащия /същото не е обхванато от силата на присъдено нещо на решението по първото дело/, което се явява предмет на второто дело, а е приел, че вземането е спорно, т. е. неликвидно. По правилността на определението: Въззивният съд в нарушение на постоянната практика на ВКС е приел, че при разрешаването на спора по предявения от [община] срещу МРРБ осъдителен иск за сумата 1 200 200,86 лв., дължима по ДПБФП № BG161PO001/1.1.-01/2007/013 от 16.07.2008г., с решение № 1602/27.09.2013г. по т. д. № 5983/2012г. на СГС, потвърдено с решение № 285/25.02.2015г. по в. гр. д. № 2318/2014г. на САС, ще се разреши със сила на пресъдено нещо и направеното от настоящия частен жалбоподател /ответник по осъдителния иск/ възражение за прихващане. Съдебният състав не е съобразил, че в производството по предявения от [община] срещу МРРБ осъдителен иск ответникът /настоящ частен жалбоподател/ е релевирал възражение за недължимост на сумата поради направено материалноправно изявление за извънсъдебно прихващане на претендираната сума с насрещно вземане на Държавата чрез МРРБ срещу [община] в размер на 1 200 200,86 лв. по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ ДПБФП № BG161PO 001/2.1.-02/2007/002 от 04.06.2008г. по ОПРР, което възражение е прието за неоснователно поради това, че не са налице предпоставките на чл. 103 ЗЗД – насрещното вземане е оспорено от [община], същото не е ликвидно /не е установено по основание и размер/. Неправилен е изводът на въззивната инстанция за недопустимост на установителния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за съществуване на вземането на държавата по посочения договор поради липсата на правен интерес, предвид наличието на висящ спор между страните, в който същото вземане е въведено в предмета на спора под формата на възражение за прихващане. При оспорване на вземането на прихващащия от другата страна и липса на ликвидност на вземането за настоящия ищец е налице правен интерес от установяване с влязло в сила решение на дължимостта на това вземане, тъй като с влизане в сила на решението по установителния иск вземането ще придобие характер на безспорно и ликвидно и с него ще може да се прави извънсъдебно прихващане. В настоящия случай решение № 1602/27.09.2013г. по т. д. № 5983/2012г. на СГС, потвърдено с решение № 285/25.02.2015г. по в. гр. д. № 2318/2014г. на САС, е влязло в сила, предвид недопускане на касационно обжалване на въззивното решение с определение № 178/23.02.2016г. по т. д. № 1908/2015г. на ВКС, ТК, І т. о. С влязлото в сила решение не е формирана сила на пресъдено нещо по отношение на вземането на Държавата срещу [община] по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ ДПБФП № BG161PO 001/2.1.-02/2007/002 от 04.06.2008г. по ОПРР, тъй като възражението за извършено материалноправно изявление за прихващане не е прието за неоснователно по същество – поради неоснователност /недължимост/ на вземането, а е прието, че вземането на МРРБ не е ликвидно, т. е. не е установено по основание и размер, поради което с него не може да се извърши прихващане. В производството по т. д. № 5983/2012г. на СГС не е инвокирано възражение за съдебно прихващане, нито материалноправното изявление за прихващане е разгледано по същество относно основателността на пасивното вземане. Предвид липсата на една от необходимите предпоставки за настъпване на действието на материалноправното волеизявление за прихващане на насрещни вземания, а именно ликвидност на пасивното вземане, т. е. вземането на прихващащия, съдебният състав не се е произнесъл по неговата основателност. Следователно с влизане в сила на посоченото решение не е отречено съществуването на насрещното вземане на Държавата – предмет на настоящия установителен иск, нито е признато, че това вземане е съществуващо, поради което не е формирана сила на пресъдено нещо. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че определението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното определение в частта, с която е прекратено производството по първия установителен иск за установяване съществуването на право на вземане на държавата срещу [община] в размер на 1 200 200,86 лв. по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ - ДПБФП № BG161PO 001/2.1.-02/2007/002 от 04.06.2008г. по ОПРР по чл. 124, ал. 1 ГПК, е неправилно, поради което следва да бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционния съд – Търговищки окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. С оглед влизане в сила на решение № 1602/27.09.2013г. по т. д. № 5983/2012г. на СГС на ищеца следва да бъде предоставена възможност да уточни правния си интерес от предявяване на установителния иск. Въззивното определение в останалата част относно иска за установяване, че сумата по наложената финансова корекция на ДПБФП № BG161PO 001/2.1.-02/2007/002 от 04.06.2008г. в размер 1 200 200,86 лв. с ДДС и сумата по окончателното плащане по Д. ФП №BG161PO 001/1.1.-01/2007/013 от 16.07.2008г. по ОПРР в същия размер са взаимно компенсирани чрез прихващане към 20.01.2011г., е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 237 от 06.04.2016г. по гр. дело № 139/2016г. на Апелативен съд В., Гражданско отделение в частта, с която е потвърдено определение № 4 от 05.01.2016г. по гр. дело № 282/2015г. на Окръжен съд Търговище в частта, с която е прекратено производството по гр. дело № 282/2015г. на Окръжен съд Търговище Стара З. по предявения от Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството срещу [община] иск за установяване съществуването на право на вземане на Държавата срещу [община] и че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1 200 200,86 лв. с ДДС по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ - ДПБФП № BG161PO 001/2.1.-02/2007/002 от 04.06.2008г. по ОПРР по чл. 124, ал. 1 ГПК. ВРЪЩА делото на Търговищки окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. ОСТАВЯ В СИЛА определение № 237 от 06.04.2016г. по гр. дело № 139/2016г. на Апелативен съд В., Гражданско отделение в останалата му част. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.