1 1 Р Е Ш Е Н И Е № 187 Гр.София 26.01.2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА НАДЕЖДА ТРИФОНОВА при секретаря Г.ИВАНОВА и в присъствието на прокурора ЛЮБЕНОВ изслуша докладваното от съдия Н.Трифонова н. д. № 851/2020 година. Касационното производство е образувано по повод постъпил протест от представителя на Апелативна прокуратура София срещу въззивно решение № 146 от 04.05.2020г., постановено по ВНОХД № 180/2019г. по описа на Софийски апелативен съд. Релевират се касационните основания по чл.348, ал.1,т.1,2 НПК. Аргументите относно допуснати съществени нарушения на процесуалните правила касаят липсата на обективен и всестранен анализ на доказателствата от страна на въззивната инстанция, превратното им тълкуване и отклонение от принципите, свързани с правилното изграждане на вътрешното убеждение на съда. Въз основа на тези пропуски представителят на държавното обвинение изказва становището, че е нарушен и материалният закон, тъй като не са налице предпоставки, мотивиращи извода за действия на подсъдимия при условията на неизбежна отбрана. В подкрепа на твърденията за нарушения на материалния закон се посочва не само незаконосъобразното оправдаване на подсъдимия, но и липсата на мотиви у въззивния съд относно възможността да се ангажира наказателната му отговорност за извършено деяние по чл.119 НК. Иска се от касационната инстанция да отмени решението на въззивния съд и да върне делото за ново разглеждане. Срещу решението на апелативния съд е постъпила касационна жалба и от частните обвинители и граждански ищци С. и Н. Л. чрез повереника им адв.К.. Посочва се наличието на касационните основания по чл.348, ал.1,т.1 и 2 НПК. Доводите на повереника, относно нарушението на материалния закон са свързани с неправилната преценка на съда, че деянието е извършено от подсъдимия при условия на неизбежна отбрана. А до тези изводи се е стигнало, според касатора, след незаконосъобразен доказателствен анализ, който е довел до нарушения на процесуалните правила. Иска се от касационната инстанция да отмени решението на въззивната инстанция и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. В съдебно заседание представителят на Върховна касационна прокуратура заявява, че поддържа протеста в частта относно твърденията за допуснати нарушения на материалния закон. Счита, че в случая са превишени пределите на неизбежна отбрана, поради което подсъдимият следва да носи наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.119 НК. Повереникът на частните обвинители и граждански ищци поддържа жалбата с направените в нея възражения. Частните обвинители и граждански ищци не се явяват пред настоящата инстанция. Защитникът на подсъдимия намира протеста и касационната жалба на частните обвинители и граждански ищци за неоснователни. Не съзира сочените в тях процесуални и материалноправни пропуски, които да покриват критериите на чл.348, ал.1,т.1 и 2 НПК. Споделя аргументите на въззивния съд относно правилното приложение на закона, довело до оправдаването на подсъдимия. Подсъдимият в своя защита заявява, че поддържа аргументите на защитника си. В последната си дума изразява желание да се остави в сила решението на въззивния съд. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационния протест и жалбата на частите обвинители и граждански ищци, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда от 01.10.2018г., постановена по НОХД № 3001/2014г., Софийски градски съд е признал подс. Д. И. Д. за невиновен в това, на 16.08.2008г. в гр. София да е умъртвил умишлено С. Н. Д., като деянието да е извършено със средства, опасни за живота на мнозина, като на основание чл.12, ал.1 НК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.116, ал.1,т.6, пр.2, вр. чл.115 НК. Отхвърлени са и предявените от гражданските ищци искове с правно основание чл.45 ЗЗД. По повод постъпил протест от представителя на прокуратурата и жалба от частните обвинители и граждански ищци е образувано производство пред Софийски апелативен съд. С решение №146 от 04.05.2020г. по ВНОХД № 180/2019г. присъдата на първоинстанционния съд е била потвърдена изцяло. Касационният протест и жалбата на часнтите обвинители и граждански ищци са неоснователни. По отношение на касационното основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК. Представителите на държавното и на частното обвинение твърдят, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от въззивния съд, изразяващо се в незаконосъобразно формиране на вътрешното убеждение на контролираната съдебна инстанция. Посочва се, че доказателственият материал е интерпретиран превратно и в противоречие с правилата за обективно и всестранно анализиране, че въззивният съд не е изложил убедителни мотиви относно кредитирането на съдебно ситуационната експертиза във втория й вариант. Описаните възражения не могат да бъдат споделени от настоящата инстанция. Преди да им даде отговор, касационната инстанция намира за необходимо да отбележи, че както в протеста, така и в жалбата на частите обвинители и граждански ищци, под формата на твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения всъщност се претендира необоснованост на атакувания съдебен акт. Навеждат се доводи за оценка на свидетелските показания - на св.Д., св.М., обясненията на подсъдимия Д. за кредитиране на доказателства - гласни и експертни заключения, все оплаквания в кръга на необоснованост и недоказаност, които не са касационни основания. Като инстанция, която трябва да даде отговори на въпроси по правото, а не оценка на факти и доказателства, касационната инстанция не разполага с правомощия да осъществи искания контрол. Предвид изложеното настоящият съдебен състав ще вземе отношение само по възраженията, имащи отношение към спазените процесуални правила за събиране и оценка на доказателства, включващи и изискванията за мотивиране на съдебните решения. В тази връзка може да се обобщи, че въззивният съд не е допуснал нарушения на чл.13 и 14 НПК. Осъществената аналитична дейност е в съответствие с процесуалните норми, като е направена цялостна, обективна и законосъобразна оценка на доказателствата. По отношение на спорните моменти - началото на конфликта и неговия инициатор, положението на подсъдимия по време на възпроизвеждане на изстрелите и поведението на простреляния - С. Д., както и относно съдържанието на свидетелски показания, въззивният съд е изложил убедителни мотиви (стр.16-20), за да обоснове своите фактически и правни изводи. Свидетелските показания са разделени на две групи с оглед познанството на свидетелите с подсъдимия или пострадалия, респективно начина, по който се възпроизвеждат фактите, относими към делото. С нужното внимание и прецизност въззивният съд е анализирал същите, за да достигне до заключението за тяхното кредитиране, без да са фаворизирани едни от тях, а други - игнорирани. Крайните изводи не са произволни и лишени от обосновка, а са направени при съпоставка на гласните доказателства със заключенията на експертизите (СМЕ, комплексна ситуационна експертиза). Обсъден е всеки важен момент от протичането на инцидента, а свидетелските показания са съпоставени със заключението на ситуационната експертиза, даваща отговори на въпросите за разположението на телата на подсъдимия и пострадалия, които се явяват значими за изясняване на спорните моменти. В резултат на този комплексен подход въззивният съд е достигнал до аргументирани заключения относно достоверността на гласните доказателства, които следва да кредитира. Извън този кръг гласни доказателства са останали част от показанията на св.В.П., А.П., С. и В.Г. (приятели на пострадалия), като апелативният съд е мотивирал това свое решения след законосъобразна съпоставка на същите със заключенията на съдебните експертизи, данните за изпитото количество алкохол, местоположението на лицата по време на инцидента . На поставените в касационната жалба въпроси относно кредитирането на втората комплексна ситуационна експертиза въззивният съд е дал изчерпателни отговори (стр.19), което прави изводите му достатъчно мотивирани. При наличие на правно издържана обосновка касационната инстанция не може да внася корекция в същността на направената преценка от предходната съдебна инстанция, най-малко поради гарантиране на суверенното право на съда да оценя доказателствата по вътрешно убеждение. И тъй като не се констатират нарушения, допуснати при събирането на доказателствата и правилата за тяхното интерпретиране, не могат да се споделят възраженията на държавното и частното обвинение за пороци в доказателствената дейност, за липса на обективност и всестранност. По отношение на касационното основание по чл.348, ал.1,т.1 НПК. Основните доводи, посочени в протеста и в жалбата на частните обвинители, са свързани с наличието на касационното основание по чл.348, ал.1,т.1 НК- нарушение на материалния закон. Твърди се, че в резултат на незаконосъобразно направен доказателствен анализ се е стигнало и до неправилно приложение на материалния закон и подсъдимият е оправдан, след като е прието, че е действал при условията на неизбежна отбрана. Представителят на прокуратурата добавя към аргументите си и този, че въззивният съд не е обсъдил въпросите относно превишаване пределите на неизбежната отбрана и евентуално осъждане на подсъдимия за извършено престъпление по чл.119 НК. За да даде подробен отговор на възраженията, настоящата инстанция следва да отбележи, че действително конкретиката при извършване на деянието - средства на въздействие, интензивност на нападение и отбрана и емоционална обусловеност на реакциите, са от съществено значение за правилното приложение на материалния закон. Много подробно и задълбочено въззивният съд е изложил доводи за това, че в настоящия случай подсъдимият е действал при условията на неизбежна отбрана (стр. 20-22). Касационната инстанция споделя изводите, на първо място, че срещу подсъдимия е извършено противоправно нападение. Осъществено е от С. Д. с метална тръба - 75см дълга, с диаметър 20 мм. Нанесени са множество удари по главата, лицето, тялото на подсъдимия, за които има обективни находки. Още с първите удари подсъдимият е бил повален на земята, където С. Д. е продължил да му нанася удари в същите жизненоважни части на тялото. Агресивното поведение на пострадалия не е било стопирано и след възпроизвеждането на първите изстрели от страна на подсъдимия. Едва последният, в областта на главата, е довел на преустановяване на нападението . Предходното спречкване между пострадалия и подсъдимия, приключило с размяна на остри реплики и сбутване, е било прекратено. Двамата млади мъже са били разтървани от своите приятели. Последващото поведение на пострадалия - отключването на колата, изваждането на металната тръба, отправянето му към подсъдимия и нанасянето на удари с нея в областта на главата и тялото, е поведение, което не е било провокирано от подс. Д.Г.. Именно поради това не могат да се споделят възраженията, че подсъдимият пръв е инициирал конфликта, поради което не може да твърди, че е действал при условия на неизбежна отбрана. Касационната инстанция следва да подчертае, че законът позволява упражняването на правото на защита, при което нападнатият или други граждани могат да причинят вреди на нападателя с цел за защита и отблъскване на нападението. А при отблъскване на нападението нападнатият може да използва и по-интензивни средства и начини за отбрана, но във всеки един случай действията му трябва явно да не надхвърлят възможностите за отблъскване на нападението. На фона на споделените изводи, че подсъдимият е бил поставен в ситуация на неизбежна отбрана следва да се има предвид, че противоправното нападение на пострадалия е било достатъчно сериозно, неприключило и осъществено с нужния интензитет, оправдаващо ответната реакция на подсъдимия. Касае се за нанесени множество удари с метална тръба по тялото и главата на подсъдимия, и то когато той е бил паднал на земята. Ударите са били достатъчно силни, за да причинят контузии, кръвоизливи и кръвонасядания по лицето и тялото на подсъдимия, включително счупване на фрагменти на носните кости, предизвикали обилно кървене. Нападението срещу подсъдимия се отличава с изключителна агресивност, със средство, и по начин, които са можели да причинят фатални увреждания на подсъдимия. Не на последно място е отчетено и обстоятелството, че подсъдимият първоначално е възпроизвел изстрели, засегнали пострадалия, но това не е довело до преустановяване на нападението (факт отразен дори в обстоятелствената част на обвинителния акт, с който прокуратурата се съгласява и приема). Пострадалият е продължил да го удря с металната тръба, като последният изстрел, в областта на лицето, е довел до преустановяване противоправното поведение на пострадалия. При тази конкретика не могат да се споделят аргументите на прокурора, че действията на подсъдимия са превишили пределите на неизбежната отбрана. Този въпрос е стоял на вниманието на въззивния съд, (стр.21-22) който законосъобразно е приел, че не би могло да се приеме, че са налице предпоставките на чл.12, ал.2 НК. Налице е съответствие между оръжието на нападението и това, с което е осъществена отбраната, доколкото и с двете може да се причини сериозно нараняване и смърт на едно лице. Преценени са характера на нападението, неговата интензивност, обективирана в получените от подсъдимия увреждания, спецификата на ситуацията, при която той е паднал на земята, а пострадалият надвесен над него му е нанасял удари с металната тръба. Локализацията на раневите канали в тялото на пострадалия в различни равнини и посоки подкрепят виждането, че подсъдимият не е стрелял целенасочено и в спокойно състояние, а изстрелите са възпроизведени при динамичност на ситуацията, с цел да се защити. Взет е предвид и факта, че компанията на пострадалия е била по-многобройна от тази на подсъдимия, което е създавало допълнително усещане за несигурност и реална заплаха Съответствието между нападение и отбрана се определя от съвкупността на всички обстоятелства, отнасящи се до силата и интензивността им, значимостта на защитавания и увредения обект, степента на опасността, застрашаваща нападнатия, неговите сили и възможности за отбрана, средствата за нападение и защита, мястото и времето на нападението. Тяхното отчитане в случая води до заключението, че нужното съответствие е налице и отбранителните действия на подсъдимия не излизат извън рамките на нужните предели, за да се отблъсне ефективно противоправното нападение ( р.248/ 98г. от 28.07.1998 г. по н. д. № 444/1997 г,І н. о.). По тези съображения касационната инстанция не може да сподели доводите в касационната жалба на частния обвинител, че средството за отбрана и броят на нанесените удари на пострадалия са показателни за умисъла на подсъдимия да извърши убийство, квалифицирано по чл.116 НК, нито доводите на прокурора, че е налице деяние по чл.119 НК. Действията на подсъдимия покриват признаците на института на „неизбежната отбрана” съгласно чл.12, ал.1 НК, като няма превишаване на пределите й. И тъй като деянието, което е извършено при условията на неизбежна отбрана -чл.12, ал.1 НК, е правомерно, затова за причинените от него вреди нападнатият не носи гражданска отговорност - чл.46, ал.2 ЗЗД. Предвид тези обстоятелства, настоящата инстанция намира, че законосъобразно е отхвърлена гражданската претенция на гражданските ищци. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените в протеста и жалбата касационни основания по чл.348, ал.1,т.1 и 2 НПК и решението на въззивния съд следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 146 от 04.05.2020г., постановено по ВНОХД № 180/2019г. по описа на Софийски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: