6 6 Р Е Ш Е Н И Е №60138 гр. София,12.11.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 13 октомври, две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА и при участието на секретаря Силвиана Шишкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1245/20 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Допуснато е касационно обжалване по касационна жалба от страна на „Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология“ЕАД ЕИК[ЕИК] –гр.София, чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 850 от 21.04.2020 г. по в.т.д. № 4544/2019 г. на Апелативен съд – София, В ЧАСТТА, с която е отменено частично решение № 1994 от 08.10.2018 г. по т.д. №719/2018 г. на СГС,ТО , в отхвърлителната му част и вместо него е постановено друго, с което касаторът е осъден да заплати на „СОФАРМА ТРЕЙДИНГ“АД сумата от 148 524,29 лева-неплатена част от цена за доставени лекарствени продукти в периода: 04.01.2017 г. до 12.01.2018 г. в изпълнение на договор между страните № Д 4-79/2016 , както и сумата от 1890 лева-лихва за забава върху същата сума до датата на предявяване на иска-13.04.2018 г. и в частта за присъдените разноски. Касаторът се позовава на неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и недопустимост. Позовава се и на необоснованост и неправилност на изводите на съда, че уговорката в чл.9 ал.2 от договора няма характер на договорна неустойка, а на предварително уговорен отбив в цената. Излагат се доводи, че доколкото естеството на договора има за предмет обществена поръчка, то съдържанието на договора, включително спорната клауза за неустойка, следва да се приеме за ясно, доколкото за изпълнителя по нея е изтекъл срокът по чл.29 ал.1 ЗОП/отм./ за искане на разяснения по същата, а проектът на самия договор е бил неразделна част от самата документация по ОП. Според касатора, въззивният съд е излязъл извън диспозитивното начало, доколкото ищецът не е оспорвал съдържанието на спорната клауза като неустоечна такава, а се е позовал на нейната нищожност в доп.ИМ. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор изразява становище за недопускане на касационно обжалване и неоснователност, което се подържа и в открито заседание от процесуалния представител. С определение постановено по настоящото дело по реда на чл.288 ГПК, въззивното решение, в съответната част, е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1,т.3 ГПК по въпроса, дали вземането , основано на съответната конкретна уговорка в договор, с което се прави възражение за прихващане с насрещно вземане, представлява по правната си природа, вземане за неустойка или за отбив в цената при определени условия, за да бъде уважено възражението за прихващане с такова вземане, ако се установява наличието на материално-правните предпоставки за това. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: При постановяване на въззивното решение по жалбата на „СОФАРМА ТРЕЙДИНГ“ ЕАД, второинстанцинният съд е приел следното: Тази жалба е била насочена против решението на първоинстанционния съд, в частта, с която е уважено възражението за прихващане на ответника с негово вземане към ищеца с правно основание чл.92 ЗЗД за неустойка, предвидена в чл.9,ал.2, във вр. с чл.28 от договора, за сумата 148 524.29 лева .Съгласно чл.9, ал.2, във връзка с чл.28 от Договор Д4-79/2016г., към датата на доставката срокът на годност на стоките, предмет на договора, следва да бъде не по-малко от 65 %, като в случай на доставка на стоки с по-малък остатъчен срок на годност, продавачът заплаща на купувача неустойка, както следва: 64,99% - 55% - 30% от стойността на доставката; 54,99% - 45% - 60% от стойността на доставката; 44,99% - 35% - 75% от стойността на доставката; под 30% - 90% от стойността на доставката., съгласно разпоредбата на чл.92,ал.1 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. В настоящия случай, тълкувайки волята на страните, в уговорката в чл.9 от договора, според въззивния съд , разпоредбата не съдържа уговорка за неустойка.С тази разпоредба страните са постигнали съгласие, че към датата на доставката срокът на годност на стоките, предмет на договора, следва да бъде не по-малко от 65 %. Същевременно са уговорили, че купувачът ще получи и стоки /лекарствени продукти/ с по-малък остатъчен срок на годност, но при отбив от цената - в случай на доставка на стоки с по-малък остатъчен срок на годност, продавачът заплаща на купувача неустойка, както следва: за лекарства с остатъчен срок от 64,99% - 55% - 30% от стойността на доставката; от 54,99% - 45% - 60% от стойността на доставката; от 44,99% - 35% - 75% от стойността на доставката; под 30% - 90% от стойността на доставката. Следователно, според съда, още при сключването на договора купувачът се е съгласил, че ще приеме изпълнение и при по-малък остатъчен срок на годност от 65%, но при отбив от цената. Ето защо, уговорка не може да бъде приета като неустоечна клауза, защото не обезпечава изпълнението на главното задължение – доставка на стока с уговорения срок на годност.Тя не е уговорена и като обезщетение за вредите от неизпълнението. Ако волята на страните беше такава, то уговорката би била, че срокът на годност на доставените лекарства не може да бъде по-малък от 65%, а ако се доставят с по-малък такъв, то продавачът дължи неустойка в определен размер. В случая, купувачът се е съгласил да получи изпълнение по договора и на стока с по-малък от уговорения срок на годност на по-ниска цена.Този извод се налага с оглед тълкуването на целия договор, спецификата на доставяните стоки и целта на доставката – да се обезпечи болницата с нужните лекарства предимно за нейните отделения, като се обезпечат пациентите с лекарства, които ще са годни за употреба в сравнително дълъг период от време. На база изложеното е направен изводът, че за ответната болница не е възникнало вземане за неустойка, което от своя страна води до неоснователност на направеното възражение за прихващане, основано на неустоечна клауза, каквато не е налице, а е налична такава за отбив от цената за съответните лекарствени средства, според остатъчния им срок на годност. Настоящият състав на ВКС,ТК, Второ т.о. по правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване и по правилността на обжалваното въззивно решение намира следното: Принципно възраженията, които ответникът в исковия процес може да прави относно претендираното в гражданския процес спорно вземане биват правоизключващи, правопогасяващи и правопроменящи. За да се приеме, че такова възражение е наведено е необходимо да се изложат съответните факти и да се претендира прилагането на последиците от тях за спорното право, предмет на исковата претенция. В случая, не се спори, че в отговора на ИМ касаторът-ответник в първоинстанционното производство, се е позовал на възникнало на основание клаузата в чл.9 ал.2 от сключения между страните Договор Д4-79/2016 г., насрещно вземане на възложителя на ОП срещу изпълнителя-доставчик. Съгласно съдържанието на тази клауза във връзка с уговорката чл.28 от същия договор , страните са уговорили, че срокът на годност на стоките, предмет на договора, следва да бъде не по-малко от 65 %, като в случай на доставка на стоки с по-малък остатъчен срок на годност, продавачът заплаща на купувача неустойка, както следва: 64,99% - 55% - 30% от стойността на доставката; 54,99% - 45% - 60% от стойността на доставката; 44,99% - 35% - 75% от стойността на доставката; под 30% - 90% от стойността на доставката. Тълкувайки така изразената в договора воля на страните по правилата на чл.20 ЗЗД, с оглед намирането на действителната обща такава, отделните уговорки следва да се тълкуват във връзка една с друга и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед неговата обща цел, добросъвестността и обичаите в практиката, става ясно, че действителната воля на страните е, именно доставка на лекарствени продукти с остатъчен срок на годност не по-кратък от 65 % от нормативните изисквания и техническите стандарти на производителя/цит. клауза в чл.28 / и при договорените първоначално цени. При неизпълнение на тази уговорка, чрез доставка на лекарства с по-кратък срок на годност, страните са уговорили неустойка в размерите в клаузата чл.9 ал.2 от договора, като изрично са подчертали и възможността да се търси обезщетение и над уговорените неустойки при претърпени по-големи вреди от лошото изпълнение от страна на доставчика. Следователно, противно на приетото от въззивния съд, настоящият състав на ВКС,Второ т.о. намира, че е налице именно неустоечна клауза, обезпечаваща точното изпълнение на задължението и предвиждаща обезщетяване на вредите от лошо изпълнение, въз основа на която е и своевременно наведеното в процеса от ответника възражение за прихващане. От заключението на ССчЕ става ясно, каква част от доставените по Договор № Д 4-79/13.10.2016 г. лекарства са със срок на годност, който обуславя начисляването на неустойка като общият размер на договорните неустойки за доставка на лекарствени продукти с остатъчен срок на годност под 65%, за периода 01.12.2017 г. - 12.01.2018 г., по Договор № Д 4-79/13.10.2016 г., удължен с възлагателно писмо № 397 от 14.09.2017 г., диференцирани по процент, са както следва: 1. Неустойките в размер на 30% върху стойността на доставените лекарствени продукти (по позиции от 1 до 6 от справката за м.декември 2017 г. в общ размер на 37 235.33 лева и позиция от 1 до 16 от справката за месец януари в общ размер на 91 518.30 лева.), възлизат на 128 753.63 лева. 2.Неустойките в размер на 60% върху стойността на доставените лекарствени продукти (по позиция 6 от справката за м.декември 2017 г. в размер на 12 960 лева и по позиция 17 от справката за м.януари 2018 г. в размер на 19 641.06 лева), възлизат в общ размер на 19 770.66 лева. Общият размер на дължимата неустойка е 148 524.29 лева. Възражението за прихващане е основателно в предявения размер и сумата следва да бъде приспадната от общия размер на задължението на ответника. Неоснователно е възражението на ищеца, че неустоечната клауза е недействителна като противоречаща на чл.9, ал.3, т.6 от Наредба № 39 от 13.09.2007 г. за принципите и изискванията за добрата дистрибуторска практика, според която отговорният магистър-фармацевт и ръководителят на склада са длъжни да осигурят продажбата на лекарствените продукти да се извършва в съответствие с правилото "партидите с най-кратък срок на годност да се продават първи" , тъй като в договора няма изискване лекарствата и медицинските изделия, които са негов предмет да бъдат доставяни от складове. Неоснователно се явява и възражението за нищожност на клаузата за неустойка, тъй като същата противоречи на добрите нрави. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 ЗЗД е налице, когато се нарушава основен правен принцип. Не се установява такова нарушение, с оглед защитата на обществените отношения като цяло. От друга страна, с клаузата за неустойка страните не са се отклонили от присъщите й функции – обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Смисълът на тази клауза е да се обезпечат пациентите на болницата с лекарства, които ще са годни за употреба в сравнително дълъг период от време. С оглед изложеното, въззивното решение следва да се отмени в обжалваната пред ВКС отменителна, част и вместо него да се постанови друго, с което исковата претенция се отхвърли до размера на прихващането с насрещното вземане за неустойка. По отношение на разноските : В полза на касатора следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски: сумата от 3038,29 лева-държавна такса и 5400 лева-общо-платено възнаграждение за изготвяне на КЖ и за осъществено процесуално представителство, съгласно приложените договор за правна защита и съдействие , 2 бр.платежни нареждания и 2 бр.фактури. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 850 от 21.04.2020 г. по в.т.д. № 4544/2019 г. на Апелативен съд – София, В ЧАСТТА, с която е отменено частично решение № 1994 от 08.10.2018 г. по т.д. №719/2018 г. на СГС,ТО , в отхвърлителната му част и вместо него е постановено друго, с което „Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология“ЕАД ЕИК[ЕИК] –гр.София е осъден да заплати на „СОФАРМА ТРЕЙДИНГ“АД сумата от 148 524,29 лева-неплатена част от цена за доставени лекарствени продукти в периода: 04.01.2017 г. до 12.01.2018 г. в изпълнение на договор между страните № Д 4-79/2016 , както и сумата от 1890 лева-лихва за забава върху същата сума до датата на предявяване на иска-13.04.2018 г. , както и в частта за присъдените в полза на „СОФАРМА ТРЕЙДИНГ“ АД разноски и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска на „СОФАРМА ТРЕЙДИНГ“АД-гр.София ЕИК[ЕИК] срещу „Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология“ ЕАД ЕИК[ЕИК] –гр.София за сумата от 148 524,29 лева-неплатена част от цена за доставени лекарствени продукти в периода: 04.01.2017 г. до 12.01.2018 г. в изпълнение на договор между страните № Д 4-79/2016 , както и сумата от 1890 лева-лихва за забава върху същата сума до датата на предявяване на иска-13.04.2018 г. ОСЪЖДА „СОФАРМА ТРЕЙДИНГ“АД-гр.София ЕИК[ЕИК] да заплати на „Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология“ ЕАД ЕИК[ЕИК] –гр.София направените в настоящото производство разноски: сумата от 3038,29 лева-внесена държавна такса и 5400 лева-общо-платено възнаграждение за изготвяне на КЖ и за процесуално представителство. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.