Р Е Ш Е Н И Е № 50 гр. София, 23 май 2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА ЛАДА ПАУНОВА при секретар Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП Петър Долапчиев, като разгледа докладваното от съдията Кр. Харалампиев к.н.д. № 163/2019 год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба от упълномощения защитник – адв. М. Б. от АК – /населено място/ на подсъдимия Д. С. Д. срещу решение № 231 от 03.12.2018 г. по внохд № 240/2018 г. по описа на Апелативен съд – гр. Велико Търново, с което е изменена присъда № 33 от 07.07.2017 г. по нохд № 308/2017 г. по описа на Окръжен съд – гр. Плевен. В жалбата, подадена от защитника на подсъдимия, се изтъкват доводи за наличието на съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните такива по чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, а именно – липса на мотиви на решението на въззивната инстанция, изразяваща се в недаване на надлежен отговор и необсъждане на наведени доводи от страна на защитата пред нея и неизпълнение на дадените указания на ВКС в задължителната им част при отмяната на предходното решение на апелативния съд и нарушено право на защита на подсъдимия при назначаването на резервен защитник при липса на основанията и предпоставките по чл. 94, ал. 4 от НПК. В жалбата се посочва още, че мотивите на въззивната инстанция са противоречиви в отделни аспекти при анализа на поставените въпроси при изготвяне на единичната, тройната и петорната експертизи и техните заключения, респективно, се е стигнало до признаване за виновен на подсъдимия, без да е доказано деянието по безспорен и несъмнен начин. С касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решение на въззивния съд и оправдаване на подсъдимия Д. Д. или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият Д. Д. и упълномощеният защитник адв. М. Б., редовно призовани, не се явяват. За подсъдимия се явява резервен защитник, назначен в предходната съдебна инстанция – адв. Л. Й. от АК – Велико Търново. Резервният защитник на подс. Д. поддържа в съдебно заседание подадената от името на подсъдимия касационна жалба с изложените в нея доводи, с които е запознат, и моли същата да бъде уважена с направените в нея искания, без да посочва допълнителни аргументи. Частните обвинители К. И., К. А., П. А. и П. А., със съгласието на законен представител В. Б., редовно призовани, не се явяват. За тях се явява повереник адв. Р. П. от САК. Повереникът прави искане да бъде оставена без уважение касационната жалба като неоснователна и да се потвърди решението на апелативния съд като правилно и законосъобразно. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на касационната жалба на подсъдимия и предлага тя да бъде оставена без уважение, тъй като ангажираните касационни основания не са налице, а въззивното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното: С присъда по нохд № 343/2015 г. Окръжният съд – гр. Плевен е признал подс. Д. за виновен в това, че на 25.08.2014 г., в [населено място], при управление на МПС – л. а. джип „марка“, с англ. рег.№ номер, собственост на друго лице, нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на П. А. Л. и комбинирана средна телесна повреда на К. Б. И., изразяваща се в контузия на двата бели дроба с излив на кръв и въздух и травматично разкъсване на диафрагмата вляво, което е довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота, както и счупване на трето и шесто ребро, което е довело до трайно затрудняване на движението на снагата за срок не по-малък от два месеца, като деецът е управлявал МПС без да има необходимата правоспособност на основание чл. 157, ал. 4 от ЗДвП/ поради отнемане на всички контролни точки и СУМПС на 09.05.2013 г./, и след извършване на деянието е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „б”, вр. ал. 4, ал. 1, б. „б” и „в”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване, а на основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК го лишил от право да управлява моторно превозно средство за срок от три години. С решение по внохд № 35/2017 г., образувано по жалба на частните обвинители, Апелативният съд – гр. Велико Търново отменил присъдата и върнал делото за ново разглеждане, тъй като установил наличието на основанието по чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК. С присъда № 33 от 07.07.2017г. по нохд № 308/2017 г. Окръжният съд – гр. Плевен е осъдил подс. Д. на три години лишаване от свобода при първоначален общ режим, за същото деяние, на основание чл. 343, ал. 3, пр. 6 и 7, б. „а”, пр. 1 и „б”, пр. 1, вр. ал. 4, ал. 1, б. „б” и „в”, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 54 и чл. 2, ал. 1 и 2 от НК на С решение № 377 от 27.02.2018 г., постановено по внохд № 341/ 2017 г., образувано по жалба на подсъдимия, Апелативен съд – гр. Велико Търново е изменил присъдата, като преквалифицирал деянието по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, пр. 6 и 7, б. „б”, пр. 1, вр. ал. 1, б. „в”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. В останалата част присъдата е потвърдена. С решение № 138 от 21.06.2018 г. по н.д. № 482/2018 г. на ВКС, първо н.о., образувано по жалба на подсъдимия, подадена чрез упълномощен защитник, е било отменено изцяло решение № 377 от 27.02.2018 г., постановено по внохд № 341/2017 г. по описа на Апелативен съд – гр. Велико Търново, поради допуснати съществени процесуални нарушения. Делото било върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. С решение № 231 от 03.12.2018 г. по внохд № 240/2018 г. по описа на Апелативен съд – гр. Велико Търново, предмет на настоящата касационна проверка, е изменена присъда № 33 от 07.07.2017 г. по нохд № 308/2017 г. на Окръжен съд – гр. Плевен, с която подсъдимият Д. С. Д. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 6 и 7, б. „а“, пр. 1 и б. „б“, пр. 1, вр. ал. 4, вр. ал. 1, б. „б“ и б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като същото е преквалифицирано в такова по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, пр. 6 и 7, б. „б“, пр. 1, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. В останалата част присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд след като установи, че подадената касационна жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 1 и ал. 3, вр. чл. 253, т. 2 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 1, вр. чл. 319, ал. 1 от НПК срок и обсъди доводите на страните, извършвайки дължимата проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери жалбата на касатора за неоснователна. По доводите за допуснати съществени процесуални нарушения. Направеното оплакване в касационната жалба, депозирана от редовно упълномощения защитник на Д., се поддържа пред настоящата инстанция с твърдение за нарушено право на защита на подсъдимия, свързано с начина на участие на назначения от Апелативен съд – гр. Велико Търново резервен защитник и ефективната реализация на това право в неговата пълнота. Този довод е неоснователен. Производството по внохд № 240/2018год. на Великотърновския апелативен съд е образувано на 25.06.2018год. и разглеждането му е било насрочено за 20.09.2018год., за което страните по него са били надлежно уведомени. Упълномощеният защитник на подсъдимия-адв. М. Б. получила призовката за това лично на 03.08.2018год. На 17.09.2018год. в деловодството на Апелативния съд постъпила молба за отлагане разглеждането на делото поради служебната ангажираност на адв.Б. на същата дата по друго дело. На основание чл. 25, ал. 4 и чл. 18, т. 3 от Закона за правна помощ съдията-докладчик е направил искане до АК-В.Търново за определянето на адвокат за предоставяне на правна помощ на подсъдимия и такъв бил определен в лицето на адв. Л. Д. Й.. След откриване на съдебното заседание по внохд № 240/2018 г. на 20.09.2018 г. съдът констатирал отсъствието на адв. М. Б., както и докладвал постъпилата от нея молба, с която тя е поискала отлагане на делото. В присъствието на подсъдимия Д. и с негово изрично съгласие, на основание чл. 94, ал. 4 от НПК въззивната инстанция му е назначила за резервен защитник адв. Л. Й., след което подсъдимият пожелал да бъде даден ход на делото за разпит на явилите се вещи лица. В края на проведеното в този ден съдебно заседание, след като е приел заключението на шесторната комплексна експертиза, изготвена от вещите лица, предвид искането на подсъдимия да не се приключва въззивното съдебно следствие и да не се преминава към даване ход на съдебните прения без участието на неговия упълномощен от фазата на ДП договорен защитник и искането на резервния защитник да бъде отложено делото за друга дата, на която да участва упълномощеният титулярен защитник на подсъдимия, делото било отложено и насрочено за 11.10.2018 г. На това съдебно заседание, за което била редовно призована, адв. Б. отново не се явила, а подсъдимият заявил, че е влязъл във връзка с нея и същата нямало да се яви на тази дата. Съгласил се отново защитата да бъде осъществена от резервния защитник и да бъде даден ход на делото. Съдът дал ход на делото, обявил въззивното следствие за приключено и дал ход на съдебните прения. Изслушал защитната пледоария на резервния защитник, предоставил право на лична защита на подсъдимия и след като му дал право на последна дума обявил делото за решаване. Тук е мястото да се отбележи, че при наличието на фактическите предпоставки по чл. 94, ал. 4 от НПК, подсъдимият не може да възразява, а по настоящото дело това не е и сторено от него, срещу назначения му от съда резервен защитник, чиито правомощия са регламентирани изрично в ал. 6 на същата правна норма. Резервният защитник упражнява, без съгласието на подсъдимия, правото да се запознава с делото, да прави необходимите извлечения и да присъства при провеждането на процесуални действия с участието на подсъдимия. Останалите права по чл. 99, ал. 1 от НПК той може да упражни само по искане или съгласие на подсъдимия, какъвто е и настоящия случай, а без негово съгласие, когато защитата е задължителна и упълномощеният защитник, който е бил редовно призован, не се е явил без уважителни и извинителни причини. Съгласно решение № 10 от 28.09.2010 г. на Конституционния съд по к.д. № 10/2010 г.: „Правният статус на резервния защитник е сходен с този на всеки друг защитник – упълномощен или служебно назначен. Валидни са общите норми за защитника като правилата относно лицата, които могат да участват като защитници (чл. 91 от НПК), отвеждането на защитника (чл. 92 от НПК), отказа на защитника от приетата защита (чл. 95 от НПК), отказа на обвиняемия от защитник и замяната на защитника (чл. 96 от НПК). Резервният защитник е обвързан и от всички задължения по чл. 98 от НПК.“ С оглед на гореизложените обстоятелства, следва да се заключи, че в настоящия случай въобще не е възникнал проблем и настоящата инстанция не констатира наличието на такъв при разглеждане на делото с участието на адв. Й. като резервен защитник, защото упълномощеният защитник адв. Б. не се е явила и за второто, последно с.з. на 11.10.2018 г., за което е била редовно призована със съобщение, връчено на 28.09.2018 г. на адреса на кантората чрез колега със задължение да го предаде, не е подала молба за отлагане с посочване на уважителна причина, както е сторила преди първото с.з. и не на последно място, съдът се е съобразил с определяне на датата за провеждане на второто с.з. с графика за служебната ангажираност, който му е бил известен. Още повече, подсъдимият след като е заявил в началото на заседанието на 11.10.2018 г., че е осъществил контакт с нея отново е потвърдил пред съда, че желае да бъде защитаван на него от резервния защитник. В жалбата изготвена от адв. М. Б. се поддържа и че съдебният акт страда от дефицит в анализа на доказателствения материал извършен след връщане на делото от касационния съд, като се подлага на критика неговата задълбоченост и обективност, което, според защитата е „липса на мотиви“- съществено нарушение на процесуалните правила от категорията на абсолютните такива. Изложените съображения не могат да бъдат споделени. Следва да се отбележи, че защитата подхожда едностранчиво при обмисляне мотивите на въззивния съд в стремежа си да постигне приемливи за нея отговори, касаещи обвинението срещу подсъдимия, без да осмисли всички аргументи на въззивната инстанция, които тя е изложила в решението си в изпълнение на задължението си по чл. 339, ал. 2 от НПК. Така развитите доводи от защитата са били на вниманието на въззивната инстанция, която след подробен анализ на доказателствата е посочила основанията, поради които не ги приема за достоверни и защо. При извършената проверка не бяха констатирани и нарушения на процесуалните правила, които да се основават на едностранен и непълен анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност и които да са се довели съда до неправилни изводи от фактическо и правно естество. Решението на въззивната инстанция не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3, т. т.1 и 2 НПК, наличието на които биха били основания за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане. По реда на чл. 313 и чл. 314 НПК е била проверена изцяло правилността на присъдата. При събиране, проверка и оценка на доказателствения материал /допълнен в хода на проведеното въззивно следствие, в изпълнение на указанията дадени от предишния касационен състав/, не са допуснати нарушения на процесуалните правила. В пълен обем съдът е изпълнил процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса, като не е възприел превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Изложени са подробни съображения във връзка с направеното и пред този съд възражение по доказаността на деянието на подсъдимия Д.. В мотивите на атакуваното решение въззивната инстанция е развила убедителни аргументи защо е приела това възражение само като осъществено право на защита. При установяване на решаващите факти свързани с въпроса извършено ли е или не престъплението от подсъдимия е анализирана подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласни доказателствени средства, приложените писмени доказателства и експертни заключения, чрез които е установено точно поведението на Д. като водач на моторно превозно средство и допуснатото от него нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, което е в пряка причинна връзка с настъпилия тежък и съставомерен по чл. чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, пр. 6 и 7, б. „б“, пр. 1, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК резултат. При приетите за установени от въззивната инстанция фактически положения, авторството на касатора в деянието предмет на обвинението е доказано по несъмнен начин. С оглед изложеното настоящата касационна инстанция счита, че липсва визираното в жалбата на касатора Д. допуснато съществено нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. След като е установила по несъмнен начин, че от обективна и субективна страна подсъдимият Д. е осъществил състава на престъплението, в което е обвинен въззивната инстанция е постановила законосъобразен и от процесуална гледна точка съдебен акт. Въз основа на всичко изложено постановеното въззивно решение следва да бъде оставено в сила, а жалбата на касатора като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, трето наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 231 от 03.12.2018 г., постановено по внохд № 240/2018 г., по описа на Апелативен съд – гр. Велико Търново. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: