Р Е Ш Е Н И Е № 546 София, 03 декември 2010 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ: Борислав Ангелов Фиданка Пенева при секретар Л. Гаврилова и с участието на прокурор от ВКП – Д. Генсчев изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 553/2010 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Н. Р., чрез упълномощения му защитник адвокат Д. Х. от Благоевградски АК, срещу нова присъда № 281/9.07.2010 година постановена по в н о х д № 196/2010 година от състав на Благоевградски окръжен съд. В жалбата са въведени касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК – допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила и е направено искане без алтернативност за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия от третата инстанция. Доводи в подкрепа на посочените касационни основания не са изложени. Пред касационната инстанция подсъдимият и неговият защитник, редовно призовани, не се явяват. Прокурорът от ВКП дава заключение за оставяне в сила на въззивната присъда, поради това, че не са допуснати твърдяните в жалбата материално – правни и процесуални нарушения. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Жалбата е процесуално недопустима. С цитираната нова присъда е отменена присъдата на П.кия районен съд постановена на 29.03.2010 година по н о х д № 846/2009 година и подсъдимият Р. е признат за виновен в това, че на 3.01.2002 година в района на община П. е държал без надлежно разрешително наркотично вещество – 893 грама марихуана, с 2,3 % активно вещество тетрахидроканабинол, на стойност 3 572 лева – прест. по чл. 354а ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 НК. Наложено му е наказание десет месеца лишаване от свобода, условно с тригодишен изпитателен срок. Наркотичното вещество е отнето в полза на държавата. Подсъдимият е осъден да заплати разноските по делото. Върховният касационен съд е имал повод да изрази становището си, че поначало касационната жалба и протест предопределят границата на касационната проверка. Съгласно чл. 347 ал. 1 НПК, касационната инстанция проверява присъдата само в обжалваната част и по отношение на обжалвалите я лица, като ал. 2 на същия текст е предвидил възможност за ВКС да отмени присъдата и по отношение на неподалите жалба подсъдими, ако основанията за това са в тяхна полза. Изводът е, че рамките на касационната проверка се определят от страните, които са подали жалба или протест. В конкретния случай касационната жалба е подадена от адвокат Х., в качеството й на упълномощен процесуален представител на подсъдимия Н. Р. и страна в процеса по силата на чл. 253, т. 2 НПК. Поради липса на доводи в касационната жалба в подкрепа на въведените касационни основания – допуснати нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения /чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 НПК/, настоящият състав преди всичко следва да провери, дали са налице двете изключения от посоченото по-горе правило за пределите на касационната проверка, а именно: 1. това по чл. 350 ал. 2 НПК и 2. това, което може да се изведе от правомощията на касационната инстанция по чл. 124 от Конституцията на РБ да осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво изпълнение на закона. Първото изключение очевидно не е налице, а по отношение на второто, което прави възможна намесата на касационната инстанция, при отсъствие на инициатива от страна на жалбоподателя, то се свежда до две основни хипотези –първо когато е налице накърняване на конституционните основи на правосъдието в случаите по чл. 348 ал. 3, т. 2 и т. 3 НПК /например, когато съдебният акт не е мотивиран или е постановен от незаконен състав/ или когато съществено са увредени основополагащи човешки права /например, когато деянието не съставлява престъпление/. Във връзка с посоченото, като аргумент за процесуална недопустимост на жалбата на защитника на подсъдимия, следва да се има предвид и това, че касационното производство, регламентирано в глава двадесет и трета НПК не дава възможност на касационния съд да събира доказателства, да приема нови фактически положения, да проверява обосноваността на изводите на въззивната инстанция, да проверява пълнотата на доказателствата / с изключение на случаите , когато тя се явява следствие на допуснато процесуално нарушение/. В касационното производство не могат да се прилагат правилата за първата и втората инстанция, извън посочените случаи в НПК /например – чл. 350 ал. 1 и 2 и чл. 354 ал. 4 НПК/. Освен това, действителната воля на жалбоподателя намира своя конкретен израз в данните, които е изложил в жалбата си в подкрепа на въведените в нея касационни основания. По своето естество това са възраженията срещу атакувания съдебен акт или доводите в подкрепа на съответното основание. На тези именно доводи и възражения е задължен да отговори касационният съд в своето решение. По тази причина в чл. 351, ал. 1 НПК законодателят е задължил страните, които имат право да искат касационен контрол да посочват в сезиращите документи, освен касационните основания и обжалваната част на съдебния акт и данните в подкрепа на въведените основания. С това е даден израз на значението което последните имат за пределите на касационната проверка. При липса на обективна възможност за това, чл. 351 ал. 3 НПК допуска, преди даване ход на делото съответната страна да направи допълнение към жалбата или протеста си, с посочване на данни в подкрепа на въведените касационни основания. Следователно, при липса на доводи и възражения в жалбата и липса на допълнение към нея, както е в конкретния случай, касационната инстанция е изправена пред невъзможност да изпълни задължението си по чл. 354 ал. 4 НПК – в законния срок да изготви решение, в което по правилата на чл. 339 ал. 1 и 2 НПК да посочи основанията, поради които приема или не приема доводите в подкрепа на жалбата или протеста. Да извърши проверка по въведените касационни основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 НПК, означава да извърши служебна проверка на атакуваната присъда на въззивната инстанция, каквато не е разрешена от закона. С други думи казано, при липса на конкретни възражения и доводи в жалбата или протеста, за касационната инстанция липсва предмет за проверка. В конкретния случай, не е налице нито едно от изчерпателно изброените по-горе случаи за служебна намеса на касационната инстанция. Поради изложеното, касационната жалба на упълномощения защитник на подсъдимия – адвокат Х. от Благоевградска АК, следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима, а касационното производство образувано въз основа на нея да се прекрати. Това не прегражда пътя на подсъдимия за проверка на новата присъда на БлОС, тъй като той може да ползва извънредния способ за проверката й по реда на глава тридесет и трета НПК, за възобновяване на наказателното производство, ако прецени, че има доводи в подкрепа на касационните основания, непосочени в жалбата от защитника му. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на адвокат Д. Х. срещу нова присъда № 281/9.07.2010 година постановена по в н о х д № 196/2010 година от състав на Благоевградски окръжен съд, като процесуално недопустима. ПРЕКРАТЯВА касационното производство образувано по тази жалба. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: