Р Е Ш Е Н И Е № 38 гр.София, 30.05.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на пети февруари две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА със секретар Зоя Якимова изслуша докладваното от председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ гражданско дело под № 673/2012 година Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 562 от 07.11.2012 год. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 36 от 03.05.2012 год. по в.гр.дело № 1108/2011 год. на Благоевградския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 2622 от 13.06.2011 год. по гр.дело № 1343/2007 год. на Разложкия районен съд за отхвърляне на предявения от [фирма], [населено място] иск по чл.108 ЗС срещу Т. д. н. Н. а. п. п.-Б. за признаване на собствеността и предаване владението на четвъртия етаж от административната сграда в [населено място], пл.”*”/сега пл.”*”/, попадаща в парцел * от кв.50 по плана на града, целият с площ 180 кв.м., при съседи: от две страни – площад, Р. и улица, който по кадастралната карта на града е с идентификатор *. Поддържат се оплаквания за нищожност на решението и за нарушение на материалния закон и необоснованост. Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез пълномощника му областния управител на Б. област е на становище, че жалбата е неоснователна. Преди да се произнесе по основателността на касационната жалба, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., взе предвид следното: Въззивният съд е приел за установено, че процесният имот-четвърти етаж от административната сграда бил предоставен от държавата на държавното предприятие П. „К. П.”. След прекратяването на последното, неговите активи и пасиви получила О. ф. „П.-91”. Прието е по-нататък, че с решение на Общинския съвет-Р., на новообразуваната общинска фирма бил предоставен уставен капитал – имущество в размер на 967 000 лева, получен като правоприемник на прекратеното предприятие по баланса му към 31.03.1991 год. С решение № 113 от 03.07.1991 год. Временният изпълнителен комитет на ОбНС-Р. образувал на основание чл.62, ал.2 ТЗ [фирма], на което дружество бил предоставен уставен фонд – имущество в размер на 967 000 лева, получен като правоприемник на заличеното държавно предприятие по баланса на последното към 31.03.1991 год. Съдът е приел, че след като процесният имот се е намирал в патримониума на П. „К.П.”-гр.Р. и е бил заведен по баланса му към 31.03.1991 год., а след преобразуването му е бил включен в капитала на образуваното еднолично дружество с ограничена отговорност с общинско имущество „П.-91”, същият имот е станал собственост на новообразуваното дружество. За да отхвърли иска по чл.108 ЗС, обаче въззивният съд е приел, че процесният четвърти етаж от административната сграда е „обособена част” по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗППДОбП/отм./, доколкото съставлява обособен самостоятелен обект на собственост, който може да бъде ползван отделно за административни нужди. Прието е, че [община], като едноличен собственик на капитала на [фирма], [населено място], се е разпоредила с процесния имот, както следва: а) с решение № 6 от 21.10.1998 год. Общинският съвет-гр.Р. изключил от активите на дружеството дълготрайни материални активи, между които и четвъртия етаж на административната сграда; б) със същото решение била открита процедура по приватизация на 70% от капитала на дружеството; в) на 19.11.1998 год. бил съставен акт за частна общинска собственост № 399 (от същата дата) върху четвъртия етаж с площ 251.75 кв.м.; г) с решение № 69 по протокол № 11 от 17.11.1998 год. Общинският съвет-Р. решил процесния етаж да се продаде от [община] на ТУДА-Б., а на 16.12.1998 год. между общината и Г.-С. бил сключен писмен договор за покупко-продажба на имота. С обжалваното решение е прието, че Общинският съвет-Р. е взел решение № 65 от 21.10.1998 год. за изваждане на процесния имот от капитала на [фирма], [населено място] в изпълнение на правомощията си по чл.21, ал.1, т.8 ЗМСМА и че се касае за решение за отчуждаване на конкретно определен недвижим имот, собственост на търговско дружество, чийто дялове са еднолична собственост на [община], в резултат на което имотът от собственост на търговското дружество е преминал в частна собственост на общината. Според въззивния съд, обстоятелството, че Общинският съвет не е взел решение и не е постановил промяна в капитала на търговското дружество чрез неговото намаляване, само по себе си не може да бъде основание да се счете, че взетото решение за изключване на имота от капитала на [фирма], [населено място] е нищожно. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира жалбата срещу въззивното решение за основателна поради следните съображения: По делото е установено, че ищецът/сега касатор/ [фирма], [населено място] е правоприемник на общинската фирма [фирма], [населено място], която към момента на прекратяване на държавното предприятие П. „К. П.”-31.03.1991 год., е приела активите и пасивите на заличената организация. Безспорно е, че процесният четвърти етаж от административната сграда-Р. е бил включен в стойността на активите на прекратеното предприятие от 6566069 неденоминирани лева, с нова пазарна стойност в размер на 241 795 лева, към момента на вписването на общинското дружество с решение № 1679/31.03.1992 год. в търговския регистър, обнародвано в Държавен вестник бр.36/05.05.1992 год. Установено е по-нататък, че с решение № 65 от 21.10.1998 год. Общинският съвет-гр.Р. е изключил от активите на [фирма], [населено място] дълготрайни материални активи по списък, в който фигурира и административна сграда – ІV-ти етаж-Р., като снетите активи да бъдат актувани като общинска собственост до доказване на реституционните претенции и приключване на процедурата за приватизация на дружеството. С решение № 66 от 21.10.1998 год. Общинският съвет-Р. е открил процедура по приватизация на 70% от капитала на [фирма], [населено място]. На 19.11.1998 год. е бил съставен акт за частна общинска собственост № 399 от същата дата за четвъртия етаж на административната сграда. С решение № 69 по протокол № 11 от 17.11.1998 год. Общинският съвет решил процесният етаж да се продаде от [община] на ТУДА-Б.. На 16.12.1998 год. между [община] и Г.-С. е бил сключен писмен договор за продажба на недвижимия имот. Със заповед № РД-15-031/31.03.2000 год. на кмета на [община] е била открита процедура по приватизация на 70% от капитала на [фирма] чрез преговори с потенциален купувач. В информационния меморандум, неразделна част от приватизационния договор за продажба, изготвен на 31.03.2000 год., в т.4 на раздел „вещноправен” към анализа на правното състояние на дружеството, при определяне режима на земята и сградите е било посочено: „съгласно акт № 549/22.06.1970 год. на ОбС-Р., на П. „К. П.” [населено място] е предоставен за управление недвижим имот, съставляващ етаж 4 от административната сграда…”. На 14.06.2000 год. между [община] и „П.-2000”, като купувач е бил сключен договор за приватизационна продажба на дружествените дялове на [фирма], [населено място] с предмет 1220 дружествени дяла, представляващи 70% от съдебно регистрирания капитал. С решение № 4778/15.12.2000 год. на Благоевградския окръжен съд по ф.дело № 1455/1992 год. е била вписана промяна, състояща се в преобразуване на [фирма], [населено място] в дружество с ограничена отговорност [фирма] с капитал 6560 деноминирани лева, като решението е обнародвано в Държавен вестник, бр.6 от 19.01.2001 год. С решение № 105 от 18.02.2008 год. М. съвет е обявил четвъртия етаж от административната сграда от публична в частна държавна собственост и го е прехвърлил безвъзмездно на [община]. След това за имота бил съставен акт за частна общинска собственост № 819 от 23.09.2008 год., а със заповед № РД-15-0243/26.03.2009 год. на кмета на [община] в полза на Т. а. на НАП-Б. върху имота с идентификатор * е било учредено безвъзмездно вещно право на ползване със срок от пет години. Безспорно е и че фактическата власт върху процесния имот се упражнява от ответното учреждение. Според свидетелите, на четвъртия етаж на административната сграда винаги се е намирала „Данъчна служба”. При така установените факти, незаконосъобразен е изводът на въззивния съд, че с решение № 65 от 21.10.1998 год., в качеството си на едноличен собственик на капитала на [фирма], [населено място], Общинският съвет-гр.Р. се е разпоредил с обособен недвижим имот, собственост на търговското дружество, чрез изключване (изваждане от активите му) на процесния четвърти етаж от административната сграда. С оглед основанието, на което е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, а именно противоречиво разрешаван материалноправен въпрос, касаещ фактическия състав на изваждането на актив от капитала на търговско дружество по чл.149, ал.3 ТЗ, следва да се приеме най-напред, че даденото от въззвния съд разрешение противоречи на закона и на съдебната практика /в частност и на решение № 79 от 08.03.2010 год. по гр.дело № 25/2009 год. на Врачанския окръжен съд/. Според цитираното решение, изваждането на актив от капитала на търговско дружество по чл.149, ал.3 ТЗ представлява намаляване на капитала, който фактически състав включва вземане на изрично решение, съдържащо целта на намаляването, размера и начина, по който ще се извърши (чл.149, ал.2 ТЗ), обнародване на решението в Държавен вестник (чл.150, ал.1 ТЗ), както и вписване на намаляването на капитала в търговския регистър (чл.151, ал.1 ТЗ). Настоящият състав на ВКС, ІІ г.о. споделя като правилно възприетото в цитираното решение разрешение, според което при липсата на доказателства за спазване на посочените изисквания, намаляването на капитала е останало недовършено като фактически състав и не са настъпили имуществени последици от решението на общинския съвет в качеството му на едноличен собственик на капитала на Е. за снемане на имота от активите на дружеството и преминаването му в собственост на общината. В случая, липсват доказателства за взето решение за намаляване на капитала /чл.149, ал.2 ТЗ/, както и за изпълнение на изискванията на чл.150, ал.1 ТЗ – обнародване на решението в Държавен вестник и на чл.151, ал.1 ТЗ – вписване на намаляването на капитала в търговския регистър. След като процесния имот е бил включен в активите на бившата общинска фирма, която е преобразувана и след вписването в търговския регистър е възникнало [фирма], [населено място], имотът е станал част от имуществото на нововъзникналия правен субект. Капиталът на едно дружество с ограничена отговорност и имуществото на такова дружество са различни по съдържание понятия. Докато капиталът е цифров израз на вноските към момента на вписване на дружеството в търговския регистър, имуществото като цифров израз е равно на цифровия израз на капитала към момента на вписване на дружеството в търговския регистър. Капиталът е постоянна величина и се променя само по реда на чл.148-чл.151 ТЗ. Имуществото е променлива величина, която се отразява в счетоводния отчет. Част от имуществото са и вещните права върху недвижими имоти. Извършеното разпореждане с такива права не съставлява намаляване на капитала по смисъла на чл.149, ал.3 ТЗ. На следващо място, въззивният съд незаконосъобразно е приел, че извършената на 16.12.1998 год. от кмета на [община] по реда на Закона за общинската собственост разпоредителна сделка с процесния имот в полза на Г. при МФ е действителна. Общинският съвет е орган на местно самоуправление, който разполага със законово правомощие да извършва действия по разпореждане с недвижими имоти-частна общинска собственост. Съгласно чл.1, ал.3 ЗППДОбП/отм./, обект на приватизация могат да бъдат: а) дялове и акции, собственост на общините от търговски дружества; б) обособени части от имуществото на търговски дружества с повече от 50% общинско участие в капитала; в) общински нежилищни имоти, невключени в имуществото на общински дружества, които се използват за стопански цели (магазини, ателиета, складове, сервизи, цехове и др.). Съобразно чл.35, ал.1, т.т.1 и 2 ЗППДОбП/отм./, две категории лица могат да изкупуват без търг или конкурс общински предприятия и обособени части от тях, а именно: а) работници и служители на приватизиращото се предприятие или обособената част и б) наематели и арендатори с договори, сключени в предвидения в закона период. Продажбата на общински предприятия или на обособени части от тях е уредена в глава шеста на ЗППДОбП/отм./, като съгласно чл.30, ал.1 от същия закон, съществуват четири възможности, а именно: а) преговори с потенциални купувачи; б) публичен търг; в) конкурс и г) продажба без публичен търг и конкурс при условията на чл.35 ЗППДОбП/отм./ на лица от посочените две категории. Съгласно чл.3, ал.1, т.4 ЗППДОбП/отм./, решението за приватизиране на обособена част от имуществото на търговско дружество с повече от 50% общинско участие се приема от общинския съвет, а съобразно чл.3, ал.4 ЗППДОбП/отм./ това решение подлежи на обнародване в „Държавен вестник” и най-малко в два централни всекидневника. В случая, липсват данни, че преди сключване на приватизационния договор от 14.06.2000 год. е било обнародвано решение за приватизация на обособена част от [фирма], [населено място], представляваща процесния четвърти етаж от административната сграда. От изложеното следва, че Общинският съвет-Р. е имал правно регламентирана възможност за разпореждане с процесния имот, но по реда на специалния ЗППДОбП/отм./, който предвижда процедура за приватизация само по отношение на изчерпателно посочени обекти, но не и по общия Закон за общинската собственост и Наредбата на общинския съвет за управление и разпореждане с общинско имущество. Предвид изложеното дотук, обжалваното решение е постановено при наличие на касационното основание по чл.281, т.3, предл.първо ГПК-нарушение на материалния закон, поради което подлежи на отмяна с произнасяне на ново решение по съществото на спора при условията на чл.293, ал.2, предл.първо ГПК. Дружеството-ищец [фирма], [населено място] е доказало наличието на предпоставките за придобиване на собствеността върху процесния имот по силата на чл.17а ЗППДОбП/отм./. По делото е установено, че имотът е бил предоставен от държавата за стопанисване и управление на П. „К. П.”-гр.Р.. След прекратяване на държавното предприятие, активите и пасивите му са преминали в новообразуваната общинска фирма с наименование [фирма], [населено място], на което дружество е бил предоставен уставен капитал – имущество в размер на 967 000 лева по баланса на заличеното предприятие към 31.03.1991 год. Общата стойност на основните средства на П. „К. П.”, [населено място] към момента на прекратяването му – 31.03.1991 год. е възлизала на 6566069 неденоминирани лева, като в тази стойност е включена и стойността на процесния четвърти етаж на административната сграда. Размерът на капитала на [фирма], [населено място] към момента на вписването на дружеството в търговския регистър – на 31.03.1992 год., е 6566069 неденоминирани лева или 6566 деноминирани лева. Съгласно чл.17а ЗППДОбП/отм./, при преобразуването на държавните предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество, имуществото, предоставено за стопанисване и управление на тези предприятия, с акта за преобразуването се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в акта на преобразуването е предвидено друго. Съгласно § 48 от ПЗР на Закона за общинската собственост /ДВ, бр.96 от 05.11.1999 год./, общинските предприятия и фирми, осъществяващи дейност извън посочените в чл.53 от закона, се преобразуват в еднолични търговски дружества с общинско имущество в срок до 31.05.2000 год. Компетентен орган да вземе решение за преобразуването е общинският съвет /чл.54 ЗОС/. П. търговски дружества придобиват собствеността върху имуществото, което е било предоставено на съответните общински предприятия и фирми и включени в активите на новообразуваните еднолични търговски дружества, освен ако в акта за преобразуване не е посочено друго. Следователно, процесният имот е станал собственост на [фирма], [населено място], вписано в търговския регистър, чийто правоприемник е ищцовото дружество [фирма], [населено място]. Както се посочи в настоящия случай не е била налице друга правна възможност общината да се разпорежда с недвижим имот, включен в капитала на вече преобразуваното търговско дружество, освен по реда на действащия към 21.10.1998 год. ЗППДОбП/отм./-приватизационна продажба на обособена част от общинско предприятие след преобразуването му в еднолично дружество с ограничена отговорност. След като не са били спазени изискванията на чл.1, ал.3, т.2; чл.3, ал.1, т.4 и ал.4; чл.30, ал.1 и чл.35, ал.1, т.т.1 и 2 ЗППДОбП/отм./, нито тези по чл.149-чл.151 ТЗ, ищцовото дружество се легитимира като собственик на процесния имот, който е останал част от имуществото на общинското дружество [фирма], [населено място]. Безспорно е, че имотът с идентификатор * се държи от ответника по иска Т. д. н. Н. а. п. п.-гр.Б., която фактическа власт се упражнява от него без основание, поради което следва да бъде осъден да предаде владението на имота на дружеството-ищец. С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски, както следва: за първоинстанционното и въззивното производство – общо сумата 5 938 лева, а за касационното производство – сумата 2 186 лева или общо 8 124 лева. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решение № 36 от 03.05.2012 год. по в.гр.дело № 1108/2011 год. на Благоевградския окръжен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Т. д. н. Н. а. з. п.-гр.Б., пл.”Г. И.-М.” № 9, да предаде на основание чл.108 ЗС на [фирма], [населено място], [улица], владението на собствения му недвижим имот: четвърти етаж от административната сграда, находяща се в [населено място], пл.”*”/преди - пл.”*”/, попадаща в парцел * от кв.50 по плана на [населено място], целият с площ 180 кв.м., при съседи: от две страни-площад, Р. и улица, който имот е с идентификатор * по кадастралната карта на [населено място], както и да заплати на дружеството-ищец разноски по делото в общ размер на 8 124/осем хиляди сто двадесет и четири/лева. Решението е постановено при участието като контролираща страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството по реда на чл.19, ал.2 ГПК/отм./. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: