О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 143 София, 05.04.2022 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март, две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т.дело № 405/2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано е по частна жалба на „Портал“ ЕООД, [населено място], срещу определение № 60234 от 13.12.2021 г. по т.д. № 2456/2021 г. на Върховния касационен съд, II т.о. Ответниците по частната жалба – „Мусала Иф“ЕООД , [населено място]/н/ и „ Престън еко“ЕООД, [населено място] са на становище, че подадената жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: С определението, предмет на обжалване, състав на ВКС е оставил без разглеждане молбата на „Портал“ ЕООД за отмяна на решение №767/01.06.2020г., постановено по т.д.№199/2020г. на Софийски градски съд. За да постанови този резултат, съдът е приел, че молителят не е процесуалноправно легитимиран да иска отмяна на решенията, тъй като не е участвал в производството по чл.630 ТЗ, като по отношение на него не са налице и предпоставките по чл.304 ГПК, тъй като молителят като кредитор с прието вземане няма качеството на необходим другар по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК. Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване валидно определение. Частният жалбоподател излага несъгласие с изводите на предходния състав, аргументирайки становището си с правото му да обжалва решенията по чл. 630 и 632 ТЗ съгласно нормата на чл. 613а, ал. 2 ТЗ. Счита, че щом е налице такова право в исковия процес, то същото следва да е налице и в производството по чл. 303 и сл. ГПК, независимо дали съдът ще квалифицира молбата му като такава по чл. 303 или като такава по чл. 304 ГПК. Частната жалба е неоснователна. Законосъобразно е приетото от състава на ВКС, че за молителя не се обосновава възможност да иска отмяна по реда на чл.303, ал.1 ГПК, тъй като активно процесуалноправно легитимирани са само лицата, по отношение на които е постановено решението и които са участвали в производството. Настоящата хипотеза не е такава, като в разрез с тезата на жалбоподателя активна процесуалноправна легитимация не може да се изведе от принципната възможност на кредитор на несъстоятелния длъжник с установено вземане, произтичащо от влезли в сила решения, да обжалва първоинстанционното решение по чл. 630 ТЗ. Законодателят в чл. 303 ГПК е въвел като положителна процесуална предпоставка участието на заинтересованата страна в процеса. Систематичното тълкуване на нормите на чл. 303 и чл. 304 ГПК обосновават като единствено възможен извод, че „заинтересована страна“ е тази, която е участвала в исковото производство, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, като правната възможност за участие на неучаствало по делото лице е без значение. С оглед това, подадената молба може да бъде квалифицирана само по чл.304 ГПК. Тази норма определя активна процесуална легитимация само за тези лица, спрямо които се разпростира силата на пресъдено нещо т. е. само за тези, които са задължени да предявят иск като участници в неделимо спорно правоотношение – съобразно изискването на самата разпоредба, очертала относимост единствено към другарството в процеса и даваща правна възможност на неучаствалите другари да искат отмяна на съдебния акт, постановен без тяхно участие – арг. от бланкета на нормата към чл. 216, ал.2 ГПК. Молителят не е от посочената категория лица. Решението по откриване производство по несъстоятелност действа по отношение на всички, т.е. всеки кредитор на обявения в несъстоятелност длъжник може да удовлетвори вземането си чрез този метод на универсално принудително изпълнение. Това решение, обаче, няма правни последици, присъщи на влязлото в сила решение, с което се разрешава спор за материално право в гражданския процес. Отмяната на влязло в сила решение по реда на чл.304 ГПК съставлява способ за защита на третите лица срещу силата на пресъдено нещо, която рефлектира в техния патримониум и ги обвързва. Целта на това производство е чрез възобновяването му това трето лице, което търпи правните последици на решение, постановено в процес, в който не е взело участие, да защити интереса си. Както вече бе отбелязано, то има качеството на необходим другар, който по принцип е следвало да бъде конституиран като главна страна в производството, а не на обикновен другар. Поради това са и ирелевантни оплакванията на жалбоподателя, тъй като кредиторите в производството по несъстоятелност нямат качеството на необходими другари, защото макар и да имат право да подадат молба по чл.625 ТЗ, респ. да се присъединят към заведеното производство съобразно чл.629, ал.3 ТЗ, те не се участници в неделимо спорно правоотношение, с оглед което да е необходимо тяхното конституиране като главна страна в производството по чл.625 ТЗ. Освен това, всеки кредитор може да заяви своите права спрямо длъжника след откриване производството по несъстоятелност. Между длъжника и кредиторите му могат да съществуват отделни независими правоотношения, като образуваното производство по несъстоятелност не променя това, нито поставя длъжника и кредиторите му в положението на необходими другари в процеса. Следователно, като е приел липса на активна процесуална легитимация на молителя, която е и процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за валидност на сезирането по реда на чл.304 ГПК, съдът правилно е стигнал до извод за недопустимост на подадената молба за отмяна. Такъв извод е застъпен трайно и в практиката на ВКС, обективирана освен в цитираните от предходния състав на ВКС актове, така и в определение № 20 от 25.03.2009 г. по т. д. № 120/2009 г. на ВКС, I т.о., определение № 226 от 03.10.2013 г. по т. д. № 3354/2013 г. на ВКС, II т.о., определение № 257 от 26.09.2013 г. по т. д. № 3023/2013 г. на ВКС, I т.о. и определение № 50/25.02.2013 г. по т.д. № 1159/2013 г. на ВКС, II т.о.,която настоящият състав напълно споделя. С оглед изложеното, не са допуснати нарушения на закона, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено. При този изход на спора на ответниците по частната жалба на основание чл.78,ал.3 ГПК се дължат направените разноски. Такива е поискал и установил само ответникът „ Престън еко“ ЕООД, [населено място] поради което на същият следва да бъдат присъдени доказаните разноски в размер на `1200лв. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: ПОТВЪРЖДАВА определение № 60234 от 13.12.2021 г. по т.д. № 2456/2021 г. на Върховния касационен съд, II т.о.. ОСЪЖДА „Портал“ ЕООД, [населено място] да заплати на „ Престън еко“ЕООД, [населено място] направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1200лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: