Р Е Ш Е Н И Е № 405
гр. София, 24.10.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публичното заседание на пети октомври през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ:1. МАРИО ПЪРВАНОВ
2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
при участието на секретаря Райна Пенкова като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. дело № 1541 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 295 от ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решението от 12.07.2010 г. по гр. д. № 411/2010 г. на Пловдивски апелативен съд, постановено при повторното разглеждане на делото от въззивния съд В ЧАСТТА, в която е оставено в сила решение от 26.10.2007 г. по гр. д. № 169/2006 г. на Смолянски окръжен съд, с което предявените от М. А. И. от [населено място] против В. С. Б. от [населено място] искове за заплащане на сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за получените само от него добиви от съсобствен недвижим имот, съразмерно на нейната част, както и за недопускането й до имота, за времето от 24.02.2000 г. до 24.01.2005 г., на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС и за сумата от 17 500 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, за времето от 24.02.2000 г. до 25.02.2005 г., са отхвърлени.
Обжалването е допуснато по процесуалния въпрос, свързан с необходимостта при решаване на спора съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, както и направените от страните възражения и наведените правни доводи, и съображения.
По поставения въпрос Върховният касационен съд намира, че при действието на отменения ГПК въззивната инстанция, като такава по същество, е длъжна да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, да направи от тях собствени констатации за фактическата обстановка и да формулира собствени правни изводи по съществото на спора. Това произтича от задължението й по чл. 188 от ГПК (отм.). Съдът следва да изложи подробни съображения относно фактите и доказателствата по делото, като постанови решението си въз основа на доказателствения материал по делото, от значение към правнорелевантните факти, да се обоснове кои приема за осъществени и кои - не с оглед твърденията на всяка от страните, като съобрази и заключенията по делото, които кореспондират на данните по него. Само при спазване на тези правила от страна на съда решението му би било правилно, като съобразено със събраните и обсъдени по делото доказателства относно релевантните за спора факти.
За да достигне при повторното разглеждане на делото до извода за неоснователност на предявените от М. А. И. против В. С. Б. искове - по чл. 30, ал. 3 от ЗС и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД въззивният съд е приел, че ответникът не е реализирал ползи от общата вещ – партерен и тавански етаж от недвижимия имот, тъй като единствено неговата майка – другата ответница С. М. го е ползвала, като е живяла в надпартерния етаж, а посочените два етажа ги е отдавала под наем на трети лица в свой интерес. Изложил е, че наемната цена е плащана само на нея, а ответникът Б. не е ползвал имота като жилищен такъв и посещенията му са се ограничавали единствено до гостувания на неговата майка. Ето защо той не бил реализирал ползи от общата вещ, като доходи (гражданските плодове), които тя дава и искът против този ответник се явявал неоснователен и подлежащ на отхвърляне.
Касационната жалба срещу въззивното решение в отхвърлителната част на исковете на М. И. против В. Б. съдържа оплаквания за нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от въззивния съд и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. т. 1, 2 и 3 от ГПК. Иска се отмяна на решението в атакуваната му част и решаване на спора по същество с уважаване на предявените от касаторката против този ответник искове, ведно с присъждане законната лихва върху главниците, за времето от датата на исковата молба до окончателното им изплащане и сторените разноски.
Ответниците по касационната жалба – В. С. Б. и С. И. М. не изразяват становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, като провери въззивното решение в атакуваната му част във връзка с оплакванията по същество в касационната жалба и с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 от ГПК, и при условията на чл. 295, ал. 1 от ГПК, я намира за частично основателна, съображенията за което са следните:
М. А. И. от [населено място] е предявила против В. С. Б. от [населено място] искове за заплащане на сумата от 50 000 лв. – обезщетение за ползите от общата вещ - недвижим имот, представляващ: приземен етаж, втори жилищен етаж и таван от жилищна сграда, построена в дворно място, съставляващо У. *** – ** в кв. 6 по плана на [населено място] от 1978 г., от които е лишена за времето от 24.02.2000 г. до 24.01.2005 г. (вж. молбата на ищцата от 15.03.2005 г. пред РС - Чепеларе, към която е приложена искова молба с уточнение на процесния период – л. 8, 9 и 10 от делото на Районен съд - Чепеларе) съразмерно с частта си в общността, както и поради недопускането й до имота, за да го ползва, по чл. 30, ал. 3 от ЗС и за сумата от 17 500 лв. – мораторна лихва върху обезщетението за времето от 24.02.2000 г. до датата на предявяване на исковата молба - 25.02.2005 г., (вж. уточнението с молбата от 20.06.2007 г. на ищцата, на л. 51 от делото на Смолянския ОС), по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД), ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на исковата молба до окончателното им изплащане.
Твърди се, че ответникът Б., заедно със своята майка – ответницата С. И. М. (производството по отношение на която е приключило с влязло в сила решение по исковете по чл. 30, ал. 3 от ЗС и чл. 86 от ЗЗД) единствено ползвали процесния недвижим имот, в който ищцата притежавала идеална част, за времето от 24.02.2000 г. до 24.01.2005 г., когато била въведена в негово владение. Сочи се, че през исковия период ответникът Б. ползвал целия имот, макар да имал права върху 1/3 идеална част от него, но не за задоволяване на свои лични и семейни нужди, а реализирал ползи от него, като го отдавал под наем и събирал наемите, без да заплаща съразмерната на ищцата част от тях (вж. уточняващите молби от 01.03.2007 г. на пълномощника на ищцата и от 20.06.2007 г. на ищцата пред Смолянския ОС – л. 19 и л. 51 от делото пред този съд), като същевременно я лишил от възможността да ползва сама имота, според обема от правата си, така както намери за добре и да получава добиви от него. Така била лишена от ползите от съсобствената вещ, изразяващи се в събираните граждански плодове (наемите), съразмерно на правата си в общността, както и от възможността да ползва имота си както намери за добре и да получава добиви от него. Затова претендира присъждане на обезщетение в размер от 50 000 лв. за исковия период (24.02.2000 г. -24.01.2005 г.), сумата от 17 500 лв. – мораторна лихва върху обезщетението за времето от 24.02.2000 г. до 24.01.2005 г., както и на законната лихва върху главницата, за времето от датата на исковата молба до окончателното й изплащане, ведно със сторените разноски.
Между страните е безспорно, а това се установява от влезлите в сила съдебни решения по делбено дело, че ищцата М. И. притежава 2/3 идеални части, а ответникът В. Б. 1/3 идеална част от процесния недвижим имот, представляващ: приземен етаж, втори жилищен етаж и таван от жилищна сграда, построена в дворно място, съставляващо У. *** – ** в кв. 6 по плана на [населено място] от 1978 г.
С протокол от 18.01.2005 г. на съдебен изпълнител при Чепеларския РС по изп. дело № 51/1999 г. по описа на СИС при този съд ищцата М. И. е въведена във владение на процесния имот. Въводът е извършен в присъствието на ответника В. Б..
Съгласно удостоверение от 09.04.2008 г. по ф. д. № 909/1993 г. на Смолянски ОС ответникът В. С. Б. през 1993 г. е регистрирал Едноличен търговец с фирма „В. – В. Б.” със седалище [населено място].
Видно е, че в периода 2001 г. – 2004 г. вкл. са издавани фактури от фирма [фирма] Ч. на [фирма] – [населено място] (на л.93 от делото на РС – Чепеларе).
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че след смъртта на С. Б. (настъпила на 28.12.1998 г., според данните в акта за смърт № ***/28.12.1998 г. на [община] – л. 67 от делото на РС – Чепеларе) ответницата С. М. ползвала процесния имот и го отдавала под наем на работници от „Пътни строежи”, които плащали по около 3 – 5 лв. на легло за ден, с изключение на втория надпартерен етаж, който тя обитавала изцяло. Това се е случило в периода 2002 г. - 2004 г. Само М. ползвала парите от наема и на сина й, ответника В. Б., не е давала суми, макар да издавала от името на неговата фирма фактури за нощувките на работниците (вж. отговорите на ответницата С. М. на въпроси, поставени по реда на чл. 114 от ГПК – отм. – л. 23 на гърба, по гр. д. № 1120/2007 г. на АС – Пловдив).
Съгласно допълнителното заключение на съдебно – икономическата експертиза на вещото лице Т. А. (находящо се на л. 106 – 108 от делото на РС – Чепеларе) получените от ответницата С. М. (Б.) от [фирма] – [населено място] суми по години за нощувки на работници на дружеството, съгласно изготвените справки от дружеството, за времето от 2001 г. до 2004 г. вкл., възлизат общо на 11 149. 80лв. След приспадане на нормативно признатите разходи от 35 % върху този доход, е определена сумата от 7 247. 37 лв., като от нея на ищцата И. се дължи сумата от 4 831. 58 лв. (съобразно правата й върху 2/3 ид. част от имота).
Посочен е и размерът на пазарния наем за ползването на втория надпартерен етаж от съсобствената жилищна сграда, при това само за задоволяване на жилищни нужди, за исковия период и той възлиза на 10 140. 78 лв.
При горните факти искът по чл. 30, ал. 3 от ЗС срещу ответника В. Б., е частично основателен.
Съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС всеки от съсобствениците има право на част от добитите доходи от вещта, съответствуваща на неговия дял от съсобствеността. Този от съсобствениците, който е събирал доходите, дължи да заплати на останалите съсобственици обезщетение за ползите, от които те са лишени. Идеята на това правило произтича от принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване. Понятието „ползи на общата вещ” по смисъла на чл. 30, ал. 3 от ЗС включва не само прякото служене с вещта за задоволяване на лични и семейни нужди, но и съответните квоти от естествените и граждански плодове, които тя дава, както и увеличенията в нейната стойност, дължащи се на извършени подобрения. Касае се за такова служене със съсобствена вещ, при което последната се използва като средство за производство или стока и която съсобственикът, който я ползва, събира някакви доходи от нея.
В разглежданият случай ищцата И. е била лишена за исковия период от възможността да ползва общата вещ –съсобствения с ответника В. Б. недвижим имот (приземен етаж и таван) в [населено място], който обаче го е използвал по начин не за задоволяване на свои лични жилищни нужди (съобразно предназначението на имота), а да събира наемите от същия – т. е. да реализира доходи. Затова ищцата има право на припадащата й част от последните.
Размерът на реализираните от целия съсобствен имот (включващ приземен етаж и таван) доходи от ответника Б. за исковия период, съизмерими с припадащата се на ищцата част (от 2/3 ид. ч.) от получената от вещта наемна цена, възлиза на 4 831. 58 лв. – след приспадане на нормативно признатите разходи, съгласно допълнителното заключение на вещото лице А. (от 12.10.2006 г.), което съдът възприема като обективно и компетентно дадено. Същото е отчело доходите, получени от отдаването под наем на процесния имот – първи надпартерен етаж и таван от жилищната сграда, на работници от [фирма] – [населено място], което обстоятелство е несъмнено установено по делото. Върху основателността на предявения иск за заплащане на обезщетение за ползите от съсобствена вещ, по чл. 30, ал. 3 от ЗС, не се отразява и факта, че сумите са получавани от майката на ответника (съсобственик) В. Б.. Това е така, защото макар майка му да е събирала фактически наемната цена, същата очевидно е действала от името и за сметка на своя син. Нейните действия несъмнено са го обвързвали, за което свидетелстват издадените от името на регистрирания от последния едноличен търговец фактури, за получени суми от [фирма] през исковия период, както и данните, изнесени в отговорите на ответницата М. на въпроси по реда на чл. 114 от ГПК (отм.).
В цитирания по – горе размер искът по чл. 30, ал. 3 от ЗС е основателен и подлежащ на уважаване, а за разликата до предявените 50 000 лв. подлежи на отхвърляне.
Неоснователно е възражението на ответника Б., че предявения срещу него иск е частично неоснователен, като погасен по давност, с изтичане на тригодишния срок по чл. 111, б. „в” от ЗЗД. Присъдените на ищцата суми по чл. 30, ал. 3 от ЗС не са наем или друго периодично плащане, за да се погасят с изтичане на тригодишен срок. Между съсобствениците тези суми имат характер на обезщетение, което се погасява с общата петгодишна давност, която не е била изтекла към момента на предявяване на исковата молба (24.02.2005 г.), защото с нея се претендират суми, считано от 24.02.2000 г.
Горната сума - 4 831. 58 лв. следва да се присъди ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.
По иска за заплащане на мораторна лихва, с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата – чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Тъй като в случая няма определен ден за изпълнение на задължението на ответника да плати, то същият изпада в забава след като бъде поканен от кредитора. В случая ищцата не е доказала, че е поканила ответника да й плати обезщетение за ползите от съсобствената вещ преди предявяване на настоящата искова молба (приложената на л. 72 от делото на ОС – Смолян нотариална покана от ищцата до майката на ответника – С. И., получена от последната на 14.05.1999 г. няма такова съдържание, тъй като третира хипотеза на дължимо обезщетение за ползите, от които е лишен съсобственик при лично ползване на вещта от друг съсобственик), поради което и искът й за присъждане на обезщетение за забава на плащането на претендираната сума от 17 500 лв. е неоснователен и следва да се отхвърли. Затова въззивното решение в тази му обжалвана част е правилно и следва да се остави в сила.
При този изход на спора в полза на касаторката М. И. следва да бъдат присъдени сторените разноски по делото, в размер на 535 лв. и възложени в тежест на ответника В. Б., съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 12.07.2010 г. по гр. д. № 411/2010 г. на Пловдивски апелативен съд В ЧАСТТА, в която е оставено в сила решение от 26.10.2007 г. по гр. д. № 169/2006 г. на Смолянски окръжен съд, с което предявеният от М. А. И. от [населено място] против В. С. Б. от [населено място] иск за заплащане на обезщетение за получените само от него добиви от съсобствен недвижим имот: жилищна сграда, построена в дворно място, съставляващо У. *** – ** в кв. 6 по плана на [населено място] от 1978 г., съразмерно на нейната част, за времето от 24.02.2000 г. до 24.01.2005 г., на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, е отхвърлен за сумата от 4 831. 58 лв. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В. С. Б. с Е. [ЕГН] и съдебен адрес [населено място], [улица], вх. В да заплати, на основание чл.30, ал. 3 от ЗС, на М. А. И. от [населено място] сумата от 4 831. 58 (четири хиляди осемстотин тридесет и един лв. и 58 ст.) лева, съставляваща обезщетение за получените само от него добиви от съсобствен недвижим имот: жилищна сграда, построена в дворно място, съставляващо У. *** – ** в кв. 6 по плана на [населено място] от 1978 г., съразмерно на нейната част в общността, за времето от 24.02.2000 г. до 24.01.2005 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.02.2005 г. - датата на исковата молба до окончателното й изплащане и сумата от 535 (петстотин тридесет и пет) лева – разноски по делото, съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му обжалвана част – в отхвърлената част на иска срещу В. С. Б. за присъждане на мораторна лихва върху обезщетението, по чл. 30, ал. 3 от ЗС, в размер на 17 500 лв., за времето от 24.02.2000 г. до 24.01.2005 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |