Ключови фрази
Иск за непълноти и грешки в кадастралната карта и кадастралните регистри, свързани със спор за материално право * реална част * отчуждаване * отчуждително действие на регулационен план * грешка в кадастрален план * благоустройствени мероприятия


2
решение по гр.д.№ 1717 по описа за 2009 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
Р Е Ш Е Н И Е


№ 671

гр.София, 11.10.2010 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на шести октомври две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Л. РИКЕВСКА
Т. Г.

при участието на секретаря А. И., като изслуша докладваното от съдия Т. гр.д.№ 1717 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Г. Г. и П. Г. Х. срещу решение от 14.07.2009 г. на Софийския градски съд, ГК, IV „А” състав, постановено по гр.д.№ 3398 от 2008 г., с което е отменено решение от 25.06.2008 г. по гр.д.№ 22548 от 2006 г. на Софийския районен съд, 24 състав и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от касаторите срещу М. П. Б. иск с правно основание чл.53, ал.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър за признаване за установeно, че към момента на одобряване на регулационния план на гр.Банкя със заповед № РД-02-14-92 от 26.02.1987 г. наследодателят на касаторите Г. П. Г., починал през 1990 г., е бил собственик на следния имот: реална част от имот с пл.№ 824, за който е отреден парцел XXI в кв.70 по плана на гр.Б., м.”Вилна зона Б.” с площ на тази реална част от 1677 кв.м., изчертана с червен туш на комбинирана скица № 4 към основното заключение на вещо лице от 29.10.2004 г.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Ответницата М. П. Б. оспорва жалбата като неоснователна.


Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, като взе предвид становищата на страните по наведените в жалбата касационни основания, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ищци по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което е допуснато до касационно обжалване с определение № 242 от 19.03.2010 г. по настоящото дело.
По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване /представлява ли актът по чл.10 от ЗПИНМ /отм./ за одобрение на уличнорегулационния план същевременно и акт за отчуждаване по реда на чл.55а от ЗПИНМ на имот, отреден с този план за нужди на държавата и държавни учреждения за държавно и групово жилищно строителство, когато се касае за одобрение на този план след изменението на чл.39 от ЗПИНМ с Изв. бр.54 от 1956 г. или за да настъпи отчуждаването е необходимо издаването на нарочна заповед по чл.55а от ЗПИНМ /отм./, настоящият състав на ВКС счита за правилно приетото в посоченото от касаторите решение № 1967 от 11.10.1969 г. по гр.д.№ 1451 от 1969 г. на ВС, Първо г.о. и решение № 1280 от 14.01.2009 г. по гр.д.№ 4981 от 2007 г. на ВКС, Второ г.о. поради следното: Съгласно разпоредбата на 39, ал.1 от ЗПИНМ /отм./, след изменението на тази разпоредба с Изв.бр.54 от 1956 г., отчуждаването на имоти за мероприятия по улично-регулационен план става не по силата на самия план, а след заплащане на обезщетение. Единствено при отчуждаване по реда на чл.55а от ЗПИНМ /отчуждаване на имоти в полза на Държавата за държавно и групово жилищно строителство или за отстъпване на право на строеж на обществени организации или на ЖСК/ плащането на обезщетение за имотите не се включва във фактическия състав на придобиването на право на собственост. В този случай съгласно чл.55а, ал.3 от ЗПИНМ /отм./ отчуждаването на имотите настъпва по силата на решението на ИК на ГНС за това отчуждаване.
С оглед на това разрешение на поставения по делото правен въпрос, неправилно е обжалваното решение, в което е прието, че с одобрението на регулационния план на гр.Банкя от 1964 г. наследодателят на ищците П. Г. Д. е загубил правото си на собственост върху процесния имот.
Поради това решението следва да бъде отменено. След отмяна на решението на основание чл.293, ал.3 от ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия- поставяне на допълнителна задача на вещото лице, след проверка в община Б., да даде заключение дали е извършено отчуждаване на имота по реда на чл.55а от ЗПИНМ /отм./ /дали има взето решение за ИК на СГНС за отчуждаване по чл.55а от ЗПИНМ/, или е извършено отчуждаване по реда на чл.39, ал.1 от ЗПИНМ /отм./ със заплащане на обезщетение за отчуждения имот, или има само отреждане на имота за терен на Софийски окръжен съд по регулационния план от 1967 г., без да е извършено отчуждаване на този имот.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия


Р Е Ш И :



ОТМЕНЯ решение от 14.07.2009 г. на Софийския градски съд, ГК, IV „А” състав, постановено по гр.д.№ 3398 от 2008 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.