Р Е Ш Е Н И Е № 220 Гр.София, 08.05.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети април, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора ГЕНЧЕВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 629/13 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.423, ал.1 НПК. Постъпило е искане от осъдения по Н.О.Х.Д.151/10 г.по описа на РС-Пещера Т. Т. К., с което се иска възобновяване на посоченото дело поради обстоятелството,че лицето не е имало познание за висящо срещу му наказателно производство. В съдебно заседание пред ВКС назначеният служебен защитник на осъдения и самият той поддържат искането. Прокурорът от ВКП намира същото за основателно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изложените в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, годни да бъдат ценени в настоящата процедура, намира за установено следното: Присъдата на РС- Пещера №72 е постановена на 09.06.11 г., а е влязла в сила на 25.06.11 г. Пред ВКС на РБ са представени данни от държавното обвинение, според които не е установено спрямо К. да е провеждано производство по ЕЗА и изобщо да е издавана такава. Същевременно, без съмнение лицето е задържано за изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода по посоченияе съдебен акт на РС-Пещера. Тъй като липсват сведения искателят да е знаел за постановената срещу му присъда по-рано от задържането му за изпълнение на наказанието, подаденото от него искане за възобновяване е допустимо като предявено в регламентирания в нормата на чл.423, ал.1 вр.чл.421,ал.3,пр.2 НПК срок. По съществото на процедурата се констатира следното: Единствените данни за някакво познание на искателя за престъпни обстоятелства, за които той е признат за виновен и осъден, се съдържат в приложеното на л.7 от досъдебното производство обяснение по полицейски ред, изготвено от самия К.. Но само то не може да бъде индиция за познание за висящо срещу му наказателно обвинение, тъй като към този момент не е имало предприети никакви интензивни действия на разследващи органи, които да предпоставят възможност за достигане до извод за образуване на досъдебно производство. Цялото наказателно дело е било разглеждано задочно спрямо искателя. Липсват каквито и да са данни той да е бил запознат с този факт. Напротив, още отначало е било ясно, че К. не може да бъде открит /твърди се,че се е укрил,но няма данни да е бил призоваван –л.68 от ДП/, за да бъде уведомен и обвинен, поради което се е наложило да бъде обявен за общодържавно издирване /л.74 от ДП/. На досъдебното производство обвиняването му /л.112 от ДП/ е било задочно и резонно не е имало взета мярка за неотклонение. Това отношение към него е продължило и в хода на съдебната фаза. Няма доказателство искателят да е разбрал, че спрямо него се води наказателно производство и има э влязла в сила присъда срещу му до момента, в който е бил задържан за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода. Задочното разглеждане на едно наказателно производство е изключение от общото развитие на процеса в съдебна фаза, доколкото сред изискванията за покриване на минимален стандарт по силата на чл.6, т.1 вр.т.3, б “с”, “d”и “e” от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи челно място заема персоналното присъствие на привлеченото към наказателна отговорност лице. Поради тази причина като характерен компенсаторен механизъм, обуславящ лично участие на подсъдимия с ефективно упражняване на целия каталог процесуални права, законът е регламентирал института на възобновяване на наказателното производство в случаи на задочно осъждане. Но възобновяването не става обезателно, а при стриктно съблюдаване на прогласените във всяко местно законодателство предпоставки, разбира се, обмислими в светлината на практиката на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/. Като дължима предпоставка за възобновяване винаги се има предвид процесуалното поведение на обвиняемото лице, а именно, дали то е запознато с воденото срещу му производство, но въпреки това демонстрира поведение по незаинтересованост и липса на желание да участвува в него. В този смисъл се проследява цялостната верига от действия или бездействие на обвиняемия, респективно подсъдимия, в хода на наказателното производство, както и ролята на водещите процеса държавни органи за информиране за започнало срещу му дело. Казаното дотук, обмислено съдържателно, логически и смислово по цитирания начин, стои в основата на анализа на важимата към този казус норма на чл.423,ал.1 НПК. Собственото на осъдения поведение не стои в основата на невъзможност за уведомяване за развитието на процес, в рамките на който той да е знаел, че е обвинен в извършване на тежко престъпление. Неустановяване на такова познание навежда на извод,че наказателното дело следва да бъде възобновено. И тъй като задочното разглеждане за К. е започнало още на фазата на досъдебното такова, след отмяна на осъдителната присъда делото следва да бъде върнато на прокурора за извършване на всички релевантни за кое да е наказателно производство действия за обвиняване на едно лице /чл.425,ал.2 НПК/ или за предприемане на друго относимо поведение. Едновременно с казаното, разпоредбата на чл.423,ал.4 НПК предоставя на върховната съдебна инстанция по наказателни дела правомощие да се произнесе по мярката за неотклонение на осъдения. Както вече бе споменато, в конкретния казус спрямо К. не е била взимана никаква такава мярка. С оглед осъществяване на негово лично участие в процеса и доколкото няма данни той да е реализирал поведение по укриване, следва да му бъде определена ПОДПИСКА. Съгласно процесуалните правила за същата, искателят се задължава да не променя местоживеенето си по известния по делото адрес в село Б., без да уведоми писмено съответния орган за новия си адрес. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА Н.О.Х.Д.151/10 г.по описа на РС-Пещера. ОТМЕНЯВА ПРИСЪДА №72/09.06.11 г.,постановена от РС-Пещера по Н.О.Х.Д.151/10 г. ВРЪЩА делото на прокурор от РП-Пещера за предприемане на процесуални действия в съответствие с указаното в мотивите на настоящия съдебен акт. ВЗЕМА по отношение на Т. К. мярка за неотклонение ПОДПИСКА. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/